avatar

Как да спрем преписването в училище?

Слушах днес по Дарик дебата при Диана Найденова. Един от обадилите се бе колега (не можах да чуя училището, счу ми се НПМГ) по география. Той втрещи присъстващите в студиото с констатацията си, че нещата вървят от зле към по-зле. Работата бе, че много се преписва.

Това, естествено не е новина, може би и преди тук е ставало въпрос за преписването. Иска ми се обаче да заостря вниманието ви относно начините да се преустанови тази практика в родното ни училище.

Как това да стане? Как учениците да преписват по-малко и въобще как да се изкорени този вреден навик. Сблъсквам се с него откакто съм учител и досега съм предприемал какви ли не инициативи само и само да накарам децата да не прибягват до това. Правил съм размествания, изготвял съм по над 20 варианта на писмени работи, делил съм класа на групи, анулирал съм работи заради преписване, дори съм викал човек отстрани за квестор. Уви, навикът си е навик. Преписването, подсказването и пищовите са нещо неизтребимо!

Срещал съм какви ли не пищови - нагънати хармоники, писаници по ръцете и по краката, бележчици, скрити на потайни места, царски пищов между краката, дори пищови качени на mp3. Има сякаш нещо възбуждащо за ученика да прибегне към такава една хитринка - да получи по-висок резултат с минимум усилия и зор. Преписва се дори при колеги, славещи се с желязна дисциплина в техния час (там дори преписването било още по-сладко).

С течение на времето разбрах една малка, но съществена истина. Благодатна почва за преписване създават рутинните задания, целящи еднотипни отговори. Когато обаче се внесе достатъчно осезаем творчески елемент в теста (било връзка с друг предмет, било позоваване на логически умения или пък заемане на лична позиция по въпроса), то процента на преписванията рязко спада.

Преписването е и манталитет. Особено ме е изненадвала реакцията на тези, които предоставят на незнаещия да препише. По начало в нашето училище колективистичното начало има твърде сериозни корени. Но колективизмът е и вид уравниловка, той задава тенденция към усредняване на постиженията и резултатите, при което разбира се незнаещият минава между капките с дружната помощ на останалите и почти без зор се добира до целите си (бележката, минаването в по-горен клас, завършването, а и по-нататък в живота). Дето се казва не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.

Преписването всъщносте вид интелектуална кражба и това трябва добре да се разбере. Присвоявайки си наготово труда на по-знаещия и по-можещия, слабакът се ползва от облаги, които явно не заслужава. Набрал по този начин инерция от училищната скамейка, по-нататък в живота той може да добие апетити и за нещо по-осезаемо. Не са редки случаите, когато се преписват цели дипломни работи, че и докторски... Така излиза, че игнорирайки (засега) въпроса с преписването, образованието ни толерира посредствения, вместо да подпомага по-можещия и по-талантливия. Стига се дотам, че отличникът в зависимост от настроението на колектива често пъти избягва пряката демонстрация на своите качества и дори търси протекцията на колектива, отплащайки се с нерегламентирана помощ към незнаещите.

Според мен нещата биха тръгнали на оправяне, ако образованието ни положи доста и целенасочени грижи за застъпването на творческия елемент в обучението. Развиването на творческото начало в ученическата личност е нещото, което би трябвало да застане на пътя на преписваческата традиция. Само една творчески осъзната личност не се нуждае от преписване, защото преписването за нея е вид несвобода. Тази задача обаче е доста трудна. За съжаление единици са колегите, които наистина успяват да вменят на учениците си вредата от преписването.

Бих искал да споделите своите наблюдения по този въпрос. Как смятате, изкореним ли е навикът да се преписва и как това би могло да стане?