Слушах днес по Дарик дебата при Диана Найденова. Един от обадилите се бе колега (не можах да чуя училището, счу ми се НПМГ) по география. Той втрещи присъстващите в студиото с констатацията си, че нещата вървят от зле към по-зле. Работата бе, че много се преписва.
Това, естествено не е новина, може би и преди тук е ставало въпрос за преписването. Иска ми се обаче да заостря вниманието ви относно начините да се преустанови тази практика в родното ни училище.
Как това да стане? Как учениците да преписват по-малко и въобще как да се изкорени този вреден навик. Сблъсквам се с него откакто съм учител и досега съм предприемал какви ли не инициативи само и само да накарам децата да не прибягват до това. Правил съм размествания, изготвял съм по над 20 варианта на писмени работи, делил съм класа на групи, анулирал съм работи заради преписване, дори съм викал човек отстрани за квестор. Уви, навикът си е навик. Преписването, подсказването и пищовите са нещо неизтребимо!
Срещал съм какви ли не пищови - нагънати хармоники, писаници по ръцете и по краката, бележчици, скрити на потайни места, царски пищов между краката, дори пищови качени на mp3. Има сякаш нещо възбуждащо за ученика да прибегне към такава една хитринка - да получи по-висок резултат с минимум усилия и зор. Преписва се дори при колеги, славещи се с желязна дисциплина в техния час (там дори преписването било още по-сладко).
С течение на времето разбрах една малка, но съществена истина. Благодатна почва за преписване създават рутинните задания, целящи еднотипни отговори. Когато обаче се внесе достатъчно осезаем творчески елемент в теста (било връзка с друг предмет, било позоваване на логически умения или пък заемане на лична позиция по въпроса), то процента на преписванията рязко спада.
Преписването е и манталитет. Особено ме е изненадвала реакцията на тези, които предоставят на незнаещия да препише. По начало в нашето училище колективистичното начало има твърде сериозни корени. Но колективизмът е и вид уравниловка, той задава тенденция към усредняване на постиженията и резултатите, при което разбира се незнаещият минава между капките с дружната помощ на останалите и почти без зор се добира до целите си (бележката, минаването в по-горен клас, завършването, а и по-нататък в живота). Дето се казва не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.
Преписването всъщносте вид интелектуална кражба и това трябва добре да се разбере. Присвоявайки си наготово труда на по-знаещия и по-можещия, слабакът се ползва от облаги, които явно не заслужава. Набрал по този начин инерция от училищната скамейка, по-нататък в живота той може да добие апетити и за нещо по-осезаемо. Не са редки случаите, когато се преписват цели дипломни работи, че и докторски... Така излиза, че игнорирайки (засега) въпроса с преписването, образованието ни толерира посредствения, вместо да подпомага по-можещия и по-талантливия. Стига се дотам, че отличникът в зависимост от настроението на колектива често пъти избягва пряката демонстрация на своите качества и дори търси протекцията на колектива, отплащайки се с нерегламентирана помощ към незнаещите.
Според мен нещата биха тръгнали на оправяне, ако образованието ни положи доста и целенасочени грижи за застъпването на творческия елемент в обучението. Развиването на творческото начало в ученическата личност е нещото, което би трябвало да застане на пътя на преписваческата традиция. Само една творчески осъзната личност не се нуждае от преписване, защото преписването за нея е вид несвобода. Тази задача обаче е доста трудна. За съжаление единици са колегите, които наистина успяват да вменят на учениците си вредата от преписването.
Бих искал да споделите своите наблюдения по този въпрос. Как смятате, изкореним ли е навикът да се преписва и как това би могло да стане?
Да, разбира се - но с промяна на целия модел на зубраческата, възпроизвеждаща стари факти, безнадеждно морално остаряма образователна система.
Децата не са виновни за този инак отвратителен и ужасяващ за съвременността навик или направо модел на учебно поведение. Даже на микрофона на изпращането една абитуриетнка с горчивина сподели, че освен всичко друго са се научили и перфектно да преписват...
Само като си помислиш, че в европейски университети като те хванат, че не си цитирал коректно в реферат или друга своя разработка - направо те изключват от унивеситета! И всички го знаят.
Затова и с техните дипломи заплатите започват от четири цифри в евро.
Нормално е- за истински знания - истински парички.
Но как да го обясниш на нашите заблудени деца?
.......
Та - когато блатото, в което шаваме, бъде подменено с образователна система, стимулираща мислене, творчество и много сериозна връзка с практическите измерения на реалния живот - по всички, ама всички предмети - тогава не няма да има нужда, просто няма какво да се преписва.
Всеки ученик ще бъде изпитван върху умението да създаде свой собствен модел, след като е бил обучен на примерен.
Това е възможно да стане и по всичко предмети. Но трябва много творческа учителска, а и политическа воля за това.
Не знам кога е възможно да стане у нас. Иска ми се да мисля, че Стачката катализира този процес много.
Дано пак да съм права.
Преписването в училище/ университета е симптом за нещо нередно. То е като високата температура, която е симптом за болест.
Правя това въведение, само за да ви кажа, т.е. да потвърдя, че проблема е в ... системата, в изискванията, в оценяването, в отношението към учениците и на учениците към знанието. Нужна е тотална подмяна на съществуващия модел - децата трябва да учат неща, които смятат за смислени, полезни, забавни, а не нещата, които ги учите в момента.
В живота си на изпит съм преписвал 3 пъти: първия по история в средното училище, втория, по политикономика в университета. И в двата случая намирах материята за отвратителна и съвършенно ненужна, а преподавателя за загубен. В третия случай - финанси - преписах една формула невъзможна за запомняне.
Дано това ви помогне да намерите отговора на въпроса от заглавието.
За това говорех, Данчо. Сбъркано е в с и ч к о в тази система.
Мерките и теглилките за качеството на образованието ни, също както и за рейтинга на едно училище, са калпави. Настрана безумието с класацията на учебите заведения, конструкцията на индикатора/мярка "оценката на учениците на теста по ...", стимулира нелоялно поведение и у контролиращите и у контролираните. Нужни са други индикатори, обаче засега ги няма. Скоро ще отворим и тази много важна тема тук.
А този "безплатен зелник" , дето го хапвате така сладко, ни излиза ежедневно през носа на всички. Не защото ще останете неграмотни, не, ами защото в училище се научавате единствено да хитрувате и да обезценявате стойноста на знанието. Но ... не сте виновни вие. Не сте виновни вие! (От това, което пишеш, заключавам, че си от ... учениците. Бъркам ли?)
Бъркаш Павка, учител съм. Не толерирам преписвачите, а напротив. Толкова милиони се похарчиха за тази матура, а те се оказаха почти формална работа. Не доумявам защо квесторите бяха от нашето си училище? И това ще ми служи за вход във ВУЗ... Абсурдна работа.
Каквито и да са мерките и теглилките Павка, българинът ще му намери цаката-"Беден човек-жив дявол!"
На въпроса как преписването може да бъде спряно - също смятам, че при изпитването трябва да се внасят повече творчески елементи от рода на казуси и въпроси, изискващи мислене и разсъждаване.
Прощавай объркването, Данчо.
И все пак, не мога да се съглася с теб. Виждаш ли, професията ми е да изграждам и поддържам информационни системи, та зная как една добре направена информационна система може да ти даде информация - индикатори, индекси, - които да ти отворят очите за всички зависимости, засягащи един феномен. (И, като казвам "информационни системи", не говоря задължително за компютъризирани информационни системи, ами за потока от информация.)
Има начини с хубави мерки и теглилки митичния дяволък на българина да бъде изваден на показ по бели гащи, но ... Първо, трябва да имаме желание това да стане, второ, ... трябва да спрем да си намираме лесни оправдания от типа "другите са виновни" и, трето, трябва да запретнем ръкави, па всеки от нас да направи нещичко в желаната посока. Как ти се струва? Кое от тези условия е на лице?
-----------
Съгласен с Куини: трябва да има творчески елемент, но не само в изпитването и оценяването, но и в начините на демонстриране на знания и умения от страна а децата. Защо например задачата на изпита по химя да не е "Да се получи лабораторно следното съдинение, имайки на разположение следните вещества"? Това е първя пример, който ми идва на акъла, но има и други. ...Представете си колко много са житейските ситуации, съдржащи математическо решение и вижте колко от тях се появяват в часовете и изпитите по натематика (не споменавайте за тръбите, дето пълнели един басейн, моля ви, че се изприщвам)!? Процентът е жалък и, като следствие от това, учениците получават отвращение от науката, понеже не могат да я свържат по никакъв начин с битието си. Това убива мотивацията им да учат и им остава само желанието да "гепят" някакси високата оценка. Това е. Това е! И ако ще Гестапо да докарате на изпитите, пак ще се преписва. Младите от 5-ти клас нагоре не виждат никакъв смисъл да учат. ... Още ли не сте го разбрали?
Благодаря на всички за чудесните коментари!
Съгласен съм с Pavel_Lazarov , че доста от учениците в по-горния курс не виждат никакъв смисъл да учат. Това се вижда особено добре по това, как се усвояват предметите, които не са "важни" (т. е. не влизат в матуритетния план). Мотивацията при тях е със степени по-ниска. А при матуритетните предмети пък масово се използват пищови, сламки и откровени преписвания на цели есета и теми от интернет.
imhotep , страшно си прав! Тия реферати съм ги намразил още от училище. Днес децата масово преписват учебна литература при подготовката им, а тези, които разполагат с ресурс, са му намерили цаката с помощ отстрани, за което и ти споменаваш. Допуска се една фундаментална грешка (и затова Павел е прав, когато говори, че образованието ни тотално е сбъркано) - не можеш да задаваш на децата да ти пишат реферати преди да си ги научил правилно да мислят.
НАШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ НЕ ОБУЧАВА ДЕЦАТА В ТОВА, ТЕ ДА МИСЛЯТ ПРАВИЛНО! Да се мисли правилно означава от една страна приоритет да имат законите на логиката (но не и на софистиката), а от друга страна приоритет да имат законите на етиката (възпитаването на морални ценности). За учениците от гимназията е проблем понякога да съставят що-годе нормално изказване, в което да има правилно задаване на тезис и целенасочена аргумантация, да не говорим за евристичен подход (извличане на ново знание). Едва тогава може и би трябвало да се пристъпва към задаване на такива мащабни домашни. Затова ми се струва, че докато образованието ни продължава да е чисто и просто една говорилня и не се въведе приоритет към практическата полза от знанието, то нещата надали ще се оправят.
Но това едва ли ще стане скоро, тъй като (както добре е забелязала queen_blunder) някои изкарват добри пари с фабрикуване на всякакви царски пищови. Което за сетен път доказва, че сбърканото мислене в държавата ни едва ли касае само образованието.
Тъй че и Dancho е прав, когато мъдро забелязва, че българинът ще му намери цаката винаги и на всичко. Въпросът е обаче там, защо след като е толкова оправен българинът откъм цаки, не вземе най-после да си стегне държавата и да не става за срам пред света...
Вече сте забелязали, че в тази тема аз съм на страната на децата. На тях щом не им е интересно в училище, не им е интересно и толкова. Не можете да ги заставите да им е интересно, т.е. да са мотивирани, па да са много усърдни и да четат много книжки и "да си оформят мислите". Не можете! Но можете да изнамерите/ изнамерИМ начини да направим училището интересно и то без да преоткриваме топлата вода - такива училища има. Бях писал за това преди време, но няма проблем да се повторя:
----
Шчетинин е педагог-новатор, създал училище от нов тип, в което отношението към децата е като отношение към възрастен; в което децата сами проектират, изграждат и ремонтират сградата на училището си; в което уроците се "учат" в групи, съставени от различни по възраст ученици; в което трудните материи се редуват по специфичен начин с игри, разходки, танци, труд или пеене. Училище, в което децата от 1-ви до 8-ми клас до едно ходят с удоволствие. Училище, чиито възпитаници са едновременно най-добрите по математика и баскетбол, по литературно съчинение и пеене. Училище, каквото повечето любящи родители търсят за своите деца. Училище, което избирам аз за моите собствени. (Но понеже в България такова още няма, ще трябва да го градя аз!) Достигам до този автор чрез Владимир Мегре и неговите книги за Анастасия. Откривам у него един гениален и любящ педагог, изричащ много истини, подкрепящи всички мои надежди и усещания относно нуждата да спасим децата, които после да спасят нас. Намирам в "Да обхванеш необятното. Записки на педагога" надежда, упование и указания за действие от сега нататък. Намирам с възторг посоката, която винаги съм се надявал да открия!!! Дано да успееш да изпиташ и ти онова нещо, което изпитвам аз в момента, приятелю! То е невероятно, неописуемо! *** От въведението на Йосиф Йоргов "Това е велика книга. Мисля, че педагозите трябва да я препрочитат десетки, стотици пъти, за да пречупят рутината си. Всички, които са родители или се надяват да бъдат, също трябва да я препрочитат. От усвояването написаното в тази книга зависи бъдещето на човечеството. Ще се опитам да обясня защо. .... " .... Следвай тази препратка за смъкване на книгата във формат Word (200 стр., 1,2 Mb) или тази във формат Rar (244 Kb)
Шчетинин е педагог-новатор, създал училище от нов тип, в което отношението към децата е като отношение към възрастен; в което децата сами проектират, изграждат и ремонтират сградата на училището си; в което уроците се "учат" в групи, съставени от различни по възраст ученици; в което трудните материи се редуват по специфичен начин с игри, разходки, танци, труд или пеене. Училище, в което децата от 1-ви до 8-ми клас до едно ходят с удоволствие. Училище, чиито възпитаници са едновременно най-добрите по математика и баскетбол, по литературно съчинение и пеене. Училище, каквото повечето любящи родители търсят за своите деца. Училище, което избирам аз за моите собствени. (Но понеже в България такова още няма, ще трябва да го градя аз!)
Достигам до този автор чрез Владимир Мегре и неговите книги за Анастасия. Откривам у него един гениален и любящ педагог, изричащ много истини, подкрепящи всички мои надежди и усещания относно нуждата да спасим децата, които после да спасят нас. Намирам в "Да обхванеш необятното. Записки на педагога" надежда, упование и указания за действие от сега нататък. Намирам с възторг посоката, която винаги съм се надявал да открия!!! Дано да успееш да изпиташ и ти онова нещо, което изпитвам аз в момента, приятелю! То е невероятно, неописуемо!
***
От въведението на Йосиф Йоргов
"Това е велика книга. Мисля, че педагозите трябва да я препрочитат десетки, стотици пъти, за да пречупят рутината си. Всички, които са родители или се надяват да бъдат, също трябва да я препрочитат. От усвояването написаното в тази книга зависи бъдещето на човечеството. Ще се опитам да обясня защо. .... "
.... Следвай тази препратка за смъкване на книгата във формат Word (200 стр., 1,2 Mb) или тази във формат Rar (244 Kb)
--------
Много ти благодаря, Павел, за чудесните препоръки. Но... беше време, когато учителите четяха и се самообразоваха. Днес, залисани в тежкия си делник, единици са тези, които посягат към такива четива. Затова и в образованието ни цари инерцията и безхаберието. Стигнал съм до извода, че тези от колегите, които се стараят на децата да им е интересно и да им дадат повече, правят това не заради някакви стимули, а чисто и просто ЗАЩОТО НЕ МОГАТ ИНАЧЕ (без значение е, че когато ти се нагърбиш с тази нелека задача и не виждаш съдействие от началник или директор, то изчерпваш понякога тройно повече сили от необходимото).
imhotep , за да четат повече децата ни, трябва и ние да попрочитаме нещичко в повече. Ти говориш за колеги, които не правят разлика между манекенка и лека жена. А колко колеги се интересуват от това какво слушат учениците им, какво четат, какво изкуство ги вълнува, кой спорт, дали някой се занимава с писане или с музика, дали някой нещо майстори или пък е станал спец в областта на компютрите. Ето тогава ще има диалог, когато се събуди интересът на учителя към личността на ученика, когато той се види принуден не само да използва тази връзка в преподаването, а да не може без нея. За всичко това обаче се иска страшно голям резерв от добронамереност и огромен ресурс от време и нерви. Но това нашите управници, разбира се, не го разбират. Те дори едва ли биха си и помислили, че много от учителите ни, ако получаваха 1000 лева заплата, поне една трета от тези пари щяха да ги дават под една или друга форма за своите възпитаници, а не за скъпи возила и не знам какви си глезотии. И аз познавам много такива колеги, които и сега отделят от скромния си ресурс за тази цел...
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи