Как да бъдем кратки и ясни
През последните няколко дни се занимавам с нещо, което наглед е лесно, но я се опитайте да го направите! Съкращавам. Съкращавам една написана от мен статия (Повтарящите се евангелски цитати в Пандектите на Антиох), за да отговоря на изискването за нейния обем – най-много 36 000 знака (= 20 стандартни машинописни страници). Е, изискването не е толкова строго и броят на знаците може да бъде малко повече, но моите 57 000 са много повече! На всичко отгоре трябваше да вмъкна и доста бележки под линия. :(
Нека да ви кажа какво направих – може да е от полза за някого. Основното правило, от което се ръководех, е, че в текста няма нужда от думи и изрази, които не носят информация или не изразяват позиция. Трябва да се има предвид и аудиторията, която ще чете написаното. Ако това са специалисти в дадена област, спестете азбучните истини или пък общоизвестните факти. Хайде да ви дам конкретни примери, така хем ще стане по-ясно, хем може да ви влезе в работа.
1) На основата на материал от Песен на песните руският учен А. А. Алексеев стига до извода.... А. А. Алексеев е известно име в средите на палеославистите и няма защо да се казва, че е руски учен. Просто това се знае. (А и не е толкова важно в случая, по-съществен е изводът, който е направил.) Смело го изрязваме.
2) Трябва да се отбележи, че изразът остави имъ е съпътстван от глосата... Щом сме го отбелязали, значи сме преценили, че трябва. Затова началото на изречението придобива следния вид: Изразът остави имъ е съпътстван от глосата...
Има много подобни конструкции, без които можем да минем, ако обемът на материала ни притеснява: Важно е да се знае, че...; Заслужава внимание фактът, че...; Трябва да споменем, че...; Интересното тук е, че...; В този ред на мисли...Нека да ви кажа какво направих – може да е от полза за някого. Основното правило, от което се ръководех, е, че в текста няма нужда от думи и изрази, които не носят информация или не изразяват позиция. Трябва да се има предвид и аудиторията, която ще чете написаното. Ако това са специалисти в дадена област, спестете азбучните истини или пък общоизвестните факти. Хайде да ви дам конкретни примери, така хем ще стане по-ясно, хем може да ви влезе в работа.
1) На основата на материал от Песен на песните руският учен А. А. Алексеев стига до извода.... А. А. Алексеев е известно име в средите на палеославистите и няма защо да се казва, че е руски учен. Просто това се знае. (А и не е толкова важно в случая, по-съществен е изводът, който е направил.) Смело го изрязваме.
2) Трябва да се отбележи, че изразът остави имъ е съпътстван от глосата... Щом сме го отбелязали, значи сме преценили, че трябва. Затова началото на изречението придобива следния вид: Изразът остави имъ е съпътстван от глосата...
3) Гръцката композита се среща още 3 пъти в основния текст и се предава със старобългарската калка лъжепослоушьствовати. И вие ще се досетите, че лъжепослушьствовати е старобългарска дума (всъщност в целия текст става дума само за два езика – гръцки и старобългарски), така че старобългарската просто не носи никаква информация в случая.
4) Т. Славова отбелязва, че преславските книжовници предпочитат употребата на оставление пред отъпоущение. Въпросът за замяната на отъпоустити и отъпоущение с оставити и оставление е коментиран подробно от И. Христова-Шомова.
Тази информация може да се стегне ето така: Замяната на отъпоустити и отъпоущение с оставити и оставление от преславските книжовници е коментирана подробно. И слагаме бележка под линия, като посочваме къде сме прочели тези коментари: Славова, Т. Преславска редакция..., с. 83; Христова-Шомова, И. Служебният апостол..., с. 561. Ако някой не е навътре в нещата и се заинтересува, ще си намери книгите и ще прочете. А другите няма защо да бъдат обременявани със сведения и становища, които са им известни.
Примерите, които дадох, са от една научна статия, но многословие има и в публицистиката, и в художествената реч, и в непретенциозното ни ежедневно общуване. Забелязала съм, че след като коригирам и изгладя стила на статиите в изданията, за които работя, броят на знаците винаги намалява. Изобщо човек е склонен към плеоназъм (езиково излишество). Може би тази склонност се засилва с напредването на годините (струва ми се, че преди време не бях толкова многословна), а може и да зависи от конкретната личност – не знам. Но е добре да се замислим дали не обременяваме другите с всички онези думи, които пишем или изговаряме. И да направим нещо - поне да се опитаме да бъдем малко по-стегнати и по-кратки. Така и мисълта става по-ясна и не се губи в словесния поток.
Винка, защо трябва да разширяваме излишно текста си не разбрах?
Чувала съм за тези изисквания в последните години, когато се поставят задачи на студентите – текстът да се състои от еди-колко си знака или еди-колко си думи. Според мене има смисъл да се поставя горна граница за обема на един текст – за да не се разпростираш много и да не губиш времето на другите, когато четат написаното от тебе. А изкуствено да “помпиш” съчинението си с излишни думи – това е убийствено и за автора, и за читателите.
Излагам тази позиция пред Гошо, а той ми опонира, че в някои случаи трябва да можеш да пишеш текст със зададен обем. И аз се сещам, че ако си журналист например, имаш определено място на страницата на вестника, което трябва да запълниш. Казват ти, че за това събитие трябва да напишеш еди-колко си знака, и ти сядаш и пишеш точно толкова. Иначе страньорът се сърди – не може един текст до безкрайност да се свива или разпъва. Виждала съм страньор, ядосан по тази причина. И съм го чувала даже.
1. Излишна многословност, при която понякога около 70% от думите могат да се съкратят;
2. Прекалена сбитост на изложението, при която обаче не е ясна мисълта.
Определено тук, в "Образование", трябва да обърнем внимание на тези два типа езикови проблеми.
Когато става дума обаче за устен доклад, има смисъл в повтарящите предишна мисъл фрази, лиричните отколонения, "както вече всички знаете" и прочие. Доказано е, че мозъкът не е в състояние на слух (казва ли се така на български?) да възприеме прекалено концентрирана информация, и просто ще ви отхвърли съдържателното докладче.
А в написването на не по-малко от определен брой символи в едно есе също има смисъл. Спомнете си детето, което на зададената тема за съчинение "нашето куче" написало следното съчинение:
"Ние нямаме куче".
Не може един да е написал половин страница, другият - десет листа - и да се ориентираш за това, кой колко е грамотен, до колко богат речник има.... особено ако става дума за есе на чужд език. Даже ако имаш само една мисъл в главата и я изразиш в десет изречения, повече личи езиковата ти култура, отколкото ако просто кажеш:
"Ние нямаме куче".
Шогун, много си права за устната форма на изложение (и за другите неща де!). Повечето хора май не осъзнават разликата между статия в писмен вид и устно експозе, което има за цел да запознае аудиторията вкратце с важните изводи, до които си стигнал. Ами на слушащите в един момент просто им доскучава сухата информация. Нещата трябва да се поднесат малко по-така, за да бъде привлечено вниманието им. Да има пипер и солчица в изказването.
Що се отнася до краткостта и ясността, аз съм фен на заглавията, подзаглавията и подточките. Така има човек всичко: най-важното - сбито (и болднато в заглавието на съответния параграф) и после и обяснено, без да се притеснява човек кой знае колко, че се е олял в обяснения.