Наскоро имах честа да се запозная с един интересен човек, който е посветил голяма част от времето си в изследване на проблемите на образованието в Обединеното Кралство. Интересното е, че в хода на тази дейност, той открива един огромен проблем, който засяга образователните системи на всички държави. Като всеки модерно мислещ човек, който наистина желае да промени нещо, той веднага прави една организация – The CreativeCoffeeClub.

С негово позволение, ще направя превод и пусна няколко от наистина интересните неща, защото вярвам, че те са точно за общност „Образование” – един от изключително малкото опити да се направи нещо за същественото подобряване на Образованието в България. (не знам за други, но казвам “един от” за всеки случай).

Друг повод за това е, че наистина вярвам, че системата в България може да се промени доста по-лесно и бързо отколкото в Великобритания или САЩ. Просто сме по-малки и по-гъвкави.

Като начало ето и манифеста на този клуб. Ето и линк към оригинала.

(Начало на превода)

Манифестът на The CreativeCoffee Club

от David Terrar публикувано на 27 Август 2007

........

Защо трябва да се фокусираме на Творчеството

Ние вярваме, че образователната ни система се нуждае от радикална промяна. Тя е проектирана през 19 век за да „произвежда” работници за индустриалната ера, но сега ние живеем в съвсем различен свят на 21 век, информационна ера с невероятни възможности. Може би произвеждаме повече и повече висококачествени специалисти за работна ръка, но ако това е всичко което правим за да се конкурираме в глобалната икономика, значи ще се провалим. Индия и Китай също произвеждат висококачествени специалисти но на 20% от нашата цена. Тук в Великобритания, или в САЩ, или където и да е на запад, ние трябва да се конкурираме по различен начин, и ние вярваме че творчеството, иновациите и по-добрите идеи са ключа към подобряване на нашите резултати. Проблема е, че образователната ни система задушава творчеството, вместо да го развива. Следващото видео от Sir Ken Robinson обяснява изключително добре същината на проблема

В нашите училища, ние постоянно преподаваме заучаването на способности, но рядко преподаваме мисленето на способности. Защо е така? Към края на речта Sir Ken казва:

„Аз вярвам, че нашата единствена надежда за бъдещето е да възприемем нова концепция за човешката екология. Такава, с която ще започнем да предефинираме разбирането ни за изобилието на човешките възможности. Образователната ни система копае нашите умове по начина по който ние копаем земята в търсенето на точно определен ресурс. В бъдеще това няма да е полезно. Трябва да преосмислим фундаменталния принцип по който образоваме децата си”

(край на превода)

Като заключение бих желал да добавя една история от самото видео и два въпроса.

Час по рисуване. Стая пълна с първолаци. На последният ред стои едно 6 годишно девойче, което явно не внимава и вглъбено рисува нещо по листа. Учителят отива при нея и вижда началото на една хубава рисунка.
„Какво рисуваш?” – попитал учителя
„Рисувам портрет на Бог.” – отговоря шестгодишният творец
„Но никой не знае как изглежда Бог.” – учудено казал учителя
„Ще знаете след минутка” - отговорило девойчето

Ето и на какви въпроси ме навява тази история.

1. Вярвам ли че е истинска? - Аз лично да или по точно вярвам, че е напълно възможна.
2. Щях ли да повярвам, че е истинска ако художничката беше на 25 години, завършила Художествена академия? – Би могло, но е много по-малко вероятно. Може би защото в съзнанието ми, с израстването в научни степени, човек все повече знае за това какво и как са правили другите хора преди него, и все по-малко за това, как сам да открива нови начини нещо да се прави по-добре

А защо мисля, че вариант две е по-малко вероятен? – Ето тук открих поредната тъмна, скрита и мрачна дупка. Като всеки един себе уважаващ се заек – не издържах, гмурнах са в мрака с пълна сила, в търсене на морковчета.