От няколко седмици навсякъде усилено се говори за 15 септември. Тук много ми хареса темата за изрисуваните дъски. Вчера и днес всички купуват цветя, фризьорските салони са пълни - въобще емоции до пръсване. Но за мен този 15 септември е малко по различен от другите... за първи път този ден не предизвиква в мен толкова приятни емоции... Ставайки тази сутрин, първата ми мисъл беше: "Това е последният ми 15 септември" - и ми стана някак кофти... Тази мисъл ме тормози цял ден - за последен път имам първи учебен ден.
Сега разглеждайки отново постовете тук ме се иска да се върна отново в първи клас - тези толкова хубаво изрисувани дъски и въобще цялата еуфория покрай празника... Не искам това да е последният ми 15 септември - някак си не е честно :)