avatar

ЗА И ПРОТИВ РЕЙТИНГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА

от Paideia на 15.08.2007 18:53 4 коментара , 1630 прочита
Категории: Училище, Новини, Политика, Събития
Ключови думи: рейтинг на българските училища
ЗА И ПРОТИВ РЕЙТИНГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА


...Новата система за диференцирано заплащане ще бъде основана на три стълба:
...
3. Въвеждане на система за външна оценка на дейността на училището (рейтингова система), която би следвало да отчита оценка на знанията, уменията и компетентностите на учениците и други фактори като материална база, оборудване, квалификация на учителите, планиране, организация и управление на образователно-възпитателния процес и др. през учебната 2008/2009 година и определяне на допълнително възнаграждение в зависимост от съответното място на училището в рейтинг-скалата.

НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА „ДИФЕРЕНЦИРАНО ЗАПЛАЩАНЕ 2007”, ПРИЕТА ОТ МС НА 02/08/2007

В последните 2 години, като че ли и в образователния сектор си проправят път програмна, ориентирана към резултатите политика и прилежащото й бюджетиране. Поне политическите документи, които оформят рамката на националната образователна политика оставят такова впечатление. Да се надяваме, че прилагането на програмна политика в училищното образование ще върви в същата посока, вместо да остане на нивото на обичайното за сектора разминаване между политически декларации и политически и управленски практики на национално, общинско и училищно ниво.

Съществена част от програмната политика, ориентирана към резултатите е самото измерване на резултатите, за което в българското образование все още няма нито работеща система, нито надеждни средства. Трите опита за изграждане на национална система за външно оценяване в българското образование правени от 1999 г. до днес, все още не са дали видим резултат. Позитивно настроените експерти по външно оценяване твърдят, че това не е чак толкова впечатляващо, защото една работеща система за външно оценяване в училищното образование е сложен и скъп механизъм, който се изгражда за средно 8-10 години. Негативно настроените експерти по външно оценяване обръщат повече внимание на 8 годишната липса на ясни управленски отговори на въпросите какво ще се измерва точно и за какво ще служат резултатите от измерването, напр.:
• матурата ще бъде вход за ВУ или цялостна оценка на знанията и уменията придобити от зрелостника в края на училищното му обучение?
• стандартното външно оценяване на постижениятана учениците в края на 7 клас – ще има диагностичен характер (като това в 4-ти клас) или ще бъде вход за профилирано гимназиално образование? А за професионалното?
• стандартното външно оценяване на училището като институция ще се извършва по единен стандарт за всички училища или по стандарти за отделните видове училища/етапи на обучение?
За съжаление, повечето от отворените въпроси около външното оценяване са като тези по-горе –изключват лесния отговор „и двете”. Според предназначението им разните форми на външна оценка се правят по различен начин и проверяват различни неща. Т.е. докато институциите в образователната система не се споразумеят „кое от двете”, няма вероятност да видим и системата за външно оценяване да заработи. Без значение остава смайващата работа на ЦКОКО, който удиви всичките си хомолози в ЕС, като произведе за 1 календарна година пилотни стандартизирани материали за оценка на знанията и уменията на учениците в 4, 7 и 12 клас.

А и не бива да забравяме, че когато се постигне яснота по визията и предназначението на системата за външно оценяване – ще трябва да се отделят не малко ресурси (финансови, човешки и технически) за разработване на стандартизираните средства за външна оценка и прилагането на процедурите по външната оценка, по начин който да гарантира нейната обективност. Със сигурност тазгодишните тестове в 4-ти клас бяха малка стъпка напред към стандартизирана проверка на нива на знание в края на начален етап на обучение, но няма начален учител в България, който да приема провеждането им като форма на външно оценяване. Нито е възможно при сегашните ефкективи на ЦКОКО, те да се провеждат така, че учителят, който е преподавал на децата да не може да влияе върху резултатите от проверката.

Интересна актуалност придоби въпросът за външното оценяване само преди две седмици, когато се появи поредният от програмните документи за училищното образование – Програмата за диференцирано заплащане 2007. Три са важните неща, които научаваме за външното оценяване от тази програма:
1. Външното оценяване е „трети стълб”, върху който се крепи системата на определяне на възнагражденията в образованието
2. Външното оценяване ще произведе „рейтингова система”
3. Външното оценяване ще бъде факт през „учебната 2008/2009 година”.

Само първото от тях, обаче звучи приемливо. Далеч от мисълта да вменяваме на МОН (автор на документа приет от МС) задължение за съвършенство и безгрешност на програмната политика ориентирана към резултатите, не можем да не отбележим все пак, че срокът и намерението да се прави рейтинг, определено хвърлят сянка на съмнение върху адекватността на иначе не-лошата едногодишна програма за диференцирано заплащане. Предлагаме на вниманието на всички, които ще работят по програмните документи на образователната политика за 2008 г. седем причини да се откажат от идеята за рейтингова система на училищата:

1. Рейтинтигите в образованието са типични за ВУ или отделни специалности и се правят на основата на обективно проверими количествени показатели, като най-често използваните два са: времето за което абсолвентите си намират работа, стартовите заплати на наетите абсолвенти от съответните ВУ или специалности. Нито един от тези широко практикувани рейтингови показатели не е приложим към училищното образование.
2. Рейтингите са възможни при сравняване на сходни неща. Системата на училищното образование се състои от голямо многообразие институции. Българската в частност има поне 5 вида училища по степен на обучение; повече от 15 вида по профил на обучение; практически 4 вида според размера на бюджетната субсидия за ученик и най-малко 5-6 вида според размерите и качеството на материалната база (списъкът на възможни диференциращи критерии между училищата е много по дълъг). Няма възможен рейтинг, който да подреди в една класация по обективен начин такова многообразие. Възможни са множество рейтинги вътре в разните групи училища, но остава открит въпросът те необходими ли са.
3. Външното оценяване не произвежда автоматично рейтинг, въпрос на политическо решение е дали резултатите от външното оценяване ще се използват за съставяне на рейнгова скала, с каква цел и как точно ще става това;
4. Каквито се практикуват в световен мащаб – образователните рейтинги са ежегодни. Сегашната система на външно оценяване в българското образование не генерира данни за всички училища ежегодно. Евентуално в следващите 2-3 години тя ще обхване постиженията на всички ученици в 4,7 и 11/12 клас, но постиженията на самите училища-като институции няма как да се оценяват външно по-често от веднъж на 4-5 години. Следователно, ако ще се прави рейтинг, той няма да включва данни от цялата „система на външно оценяване”, а само от частта й, която мери постиженията на учениците. И ще бъде възможен едва когато системата приключи с апробирането – т.е. не по-рано от 4-5 години.
5. Няма национална програма за външното оценяване и следователно – няма гаранции, че има ясна концепция и календар на изграждането на цялостната система за външно оценяване. Освен, че прави невъзможен за въобразяване рейтинг през 2008/2009 г. този факт оставя нерешен особено съществен въпрос: кой ще прави рейтинга?
6. Ако се огледаме в ЕС (с чиито стандарти се съобразяваме/оправдаваме) ще видим, че преобладаващото мнозинство от държави-членки нямат рейтинги на училищата (Франция, Испания, Гърция, Унгария и др.), а сред тези в които има - той се прави по твърде различни начини. Във Великобритания за рейтинг служат официално публикувани данни от национални стандартизирани изпити по училища (традицонни за англосаксонската образователна система, която се различава доста силно от континенталните – вкл. българската). В Полша, Австрия, някои от Германските провинции рейнитгите се правят от независими медии и включват някои публични резултати от изпити и/или резултати от социологически проучвания.
7. Вторият вид рейтинг беше опитан преди 2-3 години българска гражднаска организация в отделен едногодишен проект в партньорство с многотиражен ежедневник, но остана без продължение. Друга гражднаска орнизация поддържа интернет сайт, в който ученици и родители могат да „слагат оценки” на учителите в съответното училище. Но като цяло българското училищно образование не е имало в цялата си история и няма в момента рейтингови практики, следователно открит е въпросът дали е налице нужда от подобно нововъведение и колко приоритена е тя, особено ако нововъведението ще се прави с парите на данъкоплатците;

В случай, че намерението на МОН да снабди българското образование с „рейтингова система” се дължи на нуждата да се сложи някакъв ред в дебата за „елинтните” училища или да се намери начин да се стимулират финансово училищата, който имат най-добри постижения – държим да подчертаем, че това е напълно възможно и без „рейтингова система”. Гражданите (родители, ученици, предприемачи, меценати др.), могат сами да си направят списък на най-интересните за тях училища, ако националното ни образование се снабди само с две неща:
• надеждна система за външно оценяване, която да работи стабилно и без прекъсвания;
• публичност на правилата за външно оценяване и на резултатите от външните оценки.

15/08/2007 МД

Разпечатване