Започвам да разказвам историята със смесени чувства и малко болка, но се надявам да ви послужи   като опит  в  трудните времена  на образованието у нас.

Тази година  най-сетне успях да спечеля проект по програма Коменски- училищни партньорства и се чувствам щастлива и удовлетворена от работата си.Може би се чудите защо говоря в единствено число?!?Причината е   доста прозаична   и позната.Свалиха ме от длъжност  и се превърнах ,според колегите ми, в една от многото  учителки,  на които не е нужно вече да засвидетелставаме уважение.Дори напротив ,по удобно и лесно е  да избягваме контактите.Опитах се тогава да кажа, че училището си отива, но бях разбрана погрешно.Независимо от всичко аз исках  да докажа на себе си, че мога и трябва да се справя  с предизвикателството Коменски  и работих сама!

Днес ситуацията е по-различна.Училището има спечелен проект и всички  се хващат за този факт като удавник за сламка.Защо ли?Ами защото  броят на паралелките рязко намаля и почти всички учители  се налага да работят на непълен норматив.Само за последните  месеци са раздадени около 30 отпускни.Безхаберието на управляващата личност е повече от очевадна, но едва сега го забелязаха колегите ми, когато тяхното его е наранено, техните интереси са застрашени.Нямам идея какво ще се случи в близко и далечно бъдеще.Знам само , че ще е много трудно и при една по-адекватна реакция от страна на колегите можеше да не се стига дотук.

Важно е за нас да се научим да работим в екип и да отстояваме позициите си, за да оцелее и образованието ни.