от последния брой на "Капитал"
____________________________
Магдалена и Тома са щастливи да прекарват голяма част от деня си заедно със своите деца. Не ми го казват, просто много им личи. И двамата са в зората на трийсетте и живеят вече шеста година под наем в къща с двор в Самоков, след като се убеждават, че трябва да се махнат от лудницата в София. Другото важно решение в тяхното семейство е свързано с децата. Антон (10 г.), Магдалина (7 г.) и Филип (5 г.) учат в домашни условия. Всъщност решение не е точната дума, защото то се случва "естествено" – в синхрон с времето, с техните разбирания и интуиция. "Децата си растат и ние никога не сме си мислили, че трябва да ги махаме някъде", казва Тома, който е собственик на фирма за търговия с интернет услуги в София, работи често от вкъщи и е един от създателите на българския лейбъл HMSU. (С последното си обяснявам и свежия джънгъл - фон на срещата ни). В българския контекст домашното обучение (homeschooling) не е популярно. Законово...
---> цялото тук
Справят се с обичайния компромис: избират и документално оформят някое от съществуващите основания за индивидуално обучение до 16 г. възраст (здраве, пътуване на родителите, режим на заетост поради талант - спротен или друг.) И децата си ходят на годишни изпити спазват си индивидуалните програми и така...
Иначе тези родители са наясно какво губят за децата си. И срещу него знаят какво печелят. Заради това, че везните са по-тежки откъм : внимание, методи, които те ценят, сигурност, позитивна среда, подходящ ритъм и др. .... са избрали това което са избрали. Този избор е индивидуален. Никъде по света хоум скулингът не се смята за бъдещето на образованието изобщо. Той е решение на специфични проблеми, които няма скоро да станат генерални: рядко население (млако хора живеещи на големи растояния); работа в чужбина за ограничен период от време и местене на семейството на място, което не е удовлетворително за него откъм образователна система, специални потребности на децата (има родители, които имат сили и възможност да се посветят изцяло на децата си с аутизъм, хиперактивно разстройство на вниманието и пр.); също съм го срещала при 4 и повече деца в семйство с различни възрасти и липса на подходящи училища и разумен превоз за всичките деца, прави се и заради специални ценности на домашното възпитание (религиозни или други). Но не е лесно решение и родителите не го вземат с лека ръка, както казва Павката. Обикновено се прави от високоинтелигентни и здраво образовани родители, един от които може да си посвети изцяло времето на това.
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи