Прекрасни български учители,

От все сърце се обръщам към вас с няколко свои чувства:

Първо, с огромна благодарност, че въпреки Системата и всичките й запрограмирани противодействия на най-доброто във всеки от нас, вие продължавате да Търсите Как да Дарите българското дете с Истина, Вяра и Любов. Онези, които не го правят, не ги включвам в "сметките" на своето обръщение:):). За мен те не са учители, а мъчители - на себе си и на децата. Не ме интересува дали носят ордените на Системата или обират ръкоплясканията на подчинените. За мен похвала от подчинен никога не топли.

Второ, с безкрайна вяра, че българският учител е едно от все още малкото живи и истински красиви неща, които "се случват" на българското дете. Моля ви от все сърце и душа, български мои прекрасни колеги: ВЯРВАЙТЕ В СЕБЕ СИ! ВЯРВАЙТЕ В ЧОВЕКА В СЕБЕ СИ! ВЯРВАЙТЕ В ДЕТЕТО В СЕБЕ СИ! ВЯРВАЙТЕ В ДЕЦАТА! ВЯРВАЙТЕ, ЧЕ МОЖЕМ ДА ДАДЕМ НА ДЕЦАТА НИ НАЙ-ДОБРОТО! Вярвайте, въпреки внушенията на Системата, че "сме дефектни и сбъркани"! Вярвайте в силата на всичко, което е заложено във всеки един от нас - хората! Аз вярвам във всичко това и съм безкрайно благодарен на това си усещане! Изпращам ви го изцяло! Аз вярвам във българския учител!

Трето, с чиста и велика молба: МОЛЯ ВИ, МЕЧТАЙТЕ, МЕЧТАЙТЕ, МЕЧТАЙТЕ! Въображението е далеч по-важно от знанието и нека пробудим в децата ни именно неговата сила! Нека върнем на децата ни жаждата да мечтаят! Всяко пробудено дете ще ни бъде благодарно, въпреки Системата. Системата не може да бъде нашето оправдание, ако пропускаме истинската си мисия да пробуждаме или поне да не приспиваме човешката душа в детето.

Четвърто, искрено се радвам, че поддържате този блог толкова време! През изтеклите години след "стачката" често съм мислел за вас и винаги с топли чувства. Спомням си с топли чувства всички участници в някогашните обсъждания и съм благодарен за разнообразието от мисли, чувства и послания! БЛАГОДАРЯ! БЛАГОДАРЯ! БЛАГОДАРЯ!

Преди известно време напуснах Системата по свое собствено желание и след време ще ви пиша - заради какво!? "Кодовото" насочване е: защото искам да давам най-доброто от себе си на българското дете и да получавам най-доброто от него и от неговите родители! Защото и аз, и то, и те заслужаваме да бъдем в честни отношения: да разменяме равностойни блага с увеличаващо се удовлетворение! Системата е запрограмирана да ми внушава, че "най-доброто" е извън мен - следователно съм задължен да съм доволен и на "най-лошото". Това няма да стане! Най-доброто е в мен, във всеки човек и всички ние заслужаваме да го споделяме и взаимно да си помагаме, за да живеем все по-добре и истински щастливо! Без надзора на Системата!

Продължавам да бъда Учител - завинаги продължавам да общувам с деца, жадни за Истина, за Любов, за Щастие, за Свобода, за Живот, за Благоденствие! Не напускам "професията" (за мен "професия" е равностойно на това да правиш онова, в което вярваш) - напускам преструвките, наречени "професия учител". За мен истинското ми "учителствуване" сега започва!

До скоро - когато материализирам първите по-определени стъпки от сегашното си пренасочване, ще ви съобщя с радост!

Обичам ви безкрайно! Нека българските деца да стават все по-спокойни и обичани в класните стаи!

Ваш колега завинаги, Росен Ангелов:)