Ако иска да говори за приоритет в тази сфера, правителството би трябвало да си постави за цел достигане поне до средноевропейските равнища на разходи като дял от БВП в рамките на следващите 3-4 години. Парламентарните групи не пропуснаха да отбележат 1 ноември с декларации, като в тази от страна на ГЕРБ, Милена Дамянова обясни, че е „убедена, че всеки в тази зала, макар и от обща култура, знае, че то е национален приоритет и по тази тема никога не е имало спор в Народното събрание”. Образованието беше посочено и сред основните приоритети на представения от Министерството на финансите проектобюджет за 2019 г.
Като доказателство за този приоритет са посочени увеличението на стартовите заплати на учителите на 920 лв. и още няколко по-скромни мерки, които водят до скок на разходите за образование с около 360 млн. лв. Този ръст на разходите се предвижда да се запази и в следващите две години до 2021 г. според актуализираната средносрочна прогноза.
Увеличението на разходите за образование обаче само по себе си не доказва някакъв приоритет, тъй като нарастването му е съвсем нормално в период на общ ръст на икономиката. По думите на финансовия министър Владислав Горанов от Деня на будителите:
„Икономиката ни расте и бюджетът е функция и приблизително един и същи процент на преразпределение на това, което българските граждани създават. По-големият БВП и неговата структура прави по естествен път по-големи разходната и приходната част на бюджета”
Приоритет би означавало да растат не средствата в абсолютни стойности, а процентът на преразпределение. Разгледано в този смисъл се вижда, че ако изобщо можем да говорим за някакъв приоритет в сферата на образованието, то той е доста скромен. Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г. предвижда ръст на дела от БВП, отделян за образование, от 3.6% до 3.8%. Средното равнище в ЕС е 4.7% – през 2016 г., която е последната с обобщени данни за общността. Тогава България е на предпоследно място по този показател, като зад нас е единствено Ирландия, която преживя ръст на БВП от над 26% през 2015 г., заради фиктивен износ на мултинационални компании.
Погледнато в дългосрочна перспектива, предвиденото увеличение в следващите три години всъщност не е нищо повече от нормализиране на задържаните през годините учителски заплати. Това не е толкова „приоритет”, колкото необходимост, ако искаме да не останем без учители.
След учителската стачка от 2007 г. разходите за образование се увеличават с над 700 млн. лв., но след това са замразени за 4 години и намаляват като дял от БВП. Следва ново, по-скромно увеличение през 2013-14 г. и отново задържане на ръста до миналата година, когато те отново тръгват нагоре. Главна причина за това са предсрочните избори от 2017 г. и ангажимента на ГЕРБ за увеличение на учителските заплати.
Ако разгледаме тези разходи като дял от БВП, се вижда, че „приоритетните” увеличения в следващите три години няма да възстановят дори нивото от 2015 г.: (Виж графиката на страницата на оригиналната статия... http://baricada.org/)
Що се отнася до държавните университети, правителството предвижда задържане на разходите за тях на около 460 млн. лв. до 2021 г., което означава относителен спад спрямо БВП. Бюджетът на БАН пък нараства едва с по 4 млн. до общо 102 млн. лв. в края на периода – при 96 млн. лв. през 2009 г.
Ако иска да говори за приоритет в тази сфера, правителството би трябвало да си постави за цел достигане поне до средноевропейските равнища в рамките на следващите 3-4 години. То обаче не би могло да постигне това, тъй като за целта би трябвало да засили преразпределителната роля на държавата, а в средносрочната прогноза е записано, че „се предвижда запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица”.
Преразпределителната роля на държавата се увеличава през 2019 г. – годината на избори за европарламента – до 38.3% от БВП, като дори е предвиден 0.5% дефицит. В следващите две години обаче разходите падат рязко до 35.8%, което означава, че държавата не би могла да се цели към средноевропейско равнище за разходи не само в сферата на образованието, но и на практика по всяко друго перо. Ако държи на честността, кабинетът би трябвало да запише, че основният му приоритет са ниските данъци за корпорациите и най-заможните физически лица.
В следващите 2 години средствата за образование трябва да достигнат 4,2 на сто от БВП вместо сегашните 3,6%. Това обяви на пресконференция в КНСБ лидерът на СБУ Янка Такева. 39 000 учители ще се пенсионират от системата на образованието в следващите години, в същото време университетите ще подготвят едва 20 000 преподаватели. За да се запълни тази дупка, трябват спешни мерки, включително и финансови, заяви председателят на учителския синдикат.
По думите й трябват още средства от бюджета за стипендии за учениците и финансиране на паралелки, в които липсват ученици. Търсят се още и около 1,5 млн. лв. за неделните училища в чужбина. Увеличението на заплатите в администрацията да стигне поне 20 на сто, пък поиска лидерът на Федерацията на независимите синдикати в държавното управление Кръстьо Боянов. Увеличението с 10 на сто на бюджетните заплати е добра стъпка, но недостатъчна. В много сфери служителите са на минимална заплата, а ръстът покрива единствено нейното увеличение до 560 лв., колкото е предвидено в бюджета, заяви Кръстьо Боянов. На много места служителите се разписват срещу суми между 700 и 850 лв. Ръстът на възнагражденията им, предвиден за тази година, е крайно недостатъчен, обяви лидерът на ФНСДУО.
В държавния бюджет би трябвало да се отделят 29,5 млн. лв. за научно-творческа и издателска дейност във висшето образование, планирани са 8 млн. лв., но парите са налични от научни програми. Затова доц. Лиляна Вълчева от синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ предлага тези средства да се насочат към реновиране на студентските общежития. Част от парите може да се насочат и към ограждане на терените, така че в „Студентски град“ да се оформят кампуси за по-голяма сигурност на студентите.
Средната заплата в страната е нарастнала с 11 на сто, докато във ВУЗ-овете ръстът е едва 1,7% или 1271 лв. Това нарежда преподавателите в графата „работещи бедни“, обяви доц. Вълчева. С 11 хиляди са се стопили здравните инспектори за 18 години. Основната причина за това са мизерните им заплати, които няма да реши и бюджетът за 2019 г. Това обяви д-р Пламен Радославов от Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ.
Броят на служителите в някогашните ХЕИ и РЦЗ e намалял от 13 500 през 2000 г. до 2500 през 2018 г. в сегашните РЗИ, в които се обединиха институциите от миналото. "В същото време от тези хора зависи профилактиката, инфекциозните болести гаранцията, че имаме чиста вода и храна", каза д-р Радославов. Аналогично е положението и при специалистите в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), където заплатите им са 700-800 лв. Най-зле е положението обаче при медицинските сестри, като някои от тях получават по 660 лв. Това е крайно недостатъчно, изтъкна д-р Радославов.
Увеличението на бюджета на МЗ е 53 млн. лв. Заложеното повишение на заплатите на персонала в него е около 30 млн. или 11%, което не е достатъчно, смятат от КНСБ. „Третата ни болка са домовете за медикосоциални грижи за деца. Знаете, че има поетапна програма за закриване на тези институции. Но, децата, които имат сериозни заболявания, няма да изчезнат. Те имат нужда от медикосоциална грижа, а не само от социална. А със закриването на домовете остава въпросът къде ще отидат те, а персоналът е оставен на най-ниските възнаграждения в системата", каза още д-р Радославов.
С 10 млн. лв. се увеличават парите за капиталови разходи в болниците. Това обаче е "капка в морето".Ако не се дадат допълнителни пари условията за медици и пациенти няма да се подобрят. Медицинският персонал става все по-уморен, възрастен и неудовлетворен, коментира още д-р Радославов. Той изтъкна като положителна стъпка увеличените средства за болниците за дейност, която не се покрива от НЗОК.
Според лидера на федерацията на независимите синдикати в земеделието Светла Василева ситуацията не е по-различна и в структурите на земеделското министерство. Най-голям проблем продължава да бъде недостига на средства в агенцията за борба с градушките. По-данни на синдикатите около 90 на сто от служителите й работят на минимална заплата. От КНСБ поискаха в Италия да бъде назначено трудово аташе за грижа на правата на сезонните работници, издръжката му ще струва 60 хил. лева.
http://knsb-bg.org/
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи