avatar

FactCheck: Приоритет ли е образованието за правителството?

Ако иска да говори за приоритет в тази сфера, правителството би трябвало да си постави за цел достигане поне до средноевропейските равнища на разходи като дял от БВП в рамките на следващите 3-4 години.

Парламентарните групи не пропуснаха да отбележат 1 ноември с декларации, като в тази от страна на ГЕРБ, Милена Дамянова обясни, че е „убедена, че всеки в тази зала, макар и от обща култура, знае, че то е национален приоритет и по тази тема никога не е имало спор в Народното събрание”. Образованието беше посочено и сред основните приоритети на представения от Министерството на финансите проектобюджет за 2019 г.

Като доказателство за този приоритет са посочени увеличението на стартовите заплати на учителите на 920 лв. и още няколко по-скромни мерки, които водят до скок на разходите за образование с около 360 млн. лв. Този ръст на разходите се предвижда да се запази и в следващите две години до 2021 г. според актуализираната средносрочна прогноза.


Увеличението на разходите за образование обаче само по себе си не доказва някакъв приоритет, тъй като нарастването му е съвсем нормално в период на общ ръст на икономиката. По думите на финансовия министър Владислав Горанов от Деня на будителите:

„Икономиката ни расте и бюджетът е функция и приблизително един и същи процент на преразпределение на това, което българските граждани създават. По-големият БВП и неговата структура прави по естествен път по-големи разходната и приходната част на бюджета”

Приоритет би означавало да растат не средствата в абсолютни стойности, а процентът на преразпределение. Разгледано в този смисъл се вижда, че ако изобщо можем да говорим за някакъв приоритет в сферата на образованието, то той е доста скромен. Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г. предвижда ръст на дела от БВП, отделян за образование, от 3.6% до 3.8%. Средното равнище в ЕС е 4.7% – през 2016 г., която е последната с обобщени данни за общността. Тогава България е на предпоследно място по този показател, като зад нас е единствено Ирландия, която преживя ръст на БВП от над 26% през 2015 г., заради фиктивен износ на мултинационални компании.

Погледнато в дългосрочна перспектива, предвиденото увеличение в следващите три години всъщност не е нищо повече от нормализиране на задържаните през годините учителски заплати. Това не е толкова „приоритет”, колкото необходимост, ако искаме да не останем без учители.

След учителската стачка от 2007 г. разходите за образование се увеличават с над 700 млн. лв., но след това са замразени за 4 години и намаляват като дял от БВП. Следва ново, по-скромно увеличение през 2013-14 г. и отново задържане на ръста до миналата година, когато те отново тръгват нагоре. Главна причина за това са предсрочните избори от 2017 г. и ангажимента на ГЕРБ за увеличение на учителските заплати.

Ако разгледаме тези разходи като дял от БВП, се вижда, че „приоритетните” увеличения в следващите три години няма да възстановят дори нивото от 2015 г.:

(Виж графиката на страницата на оригиналната статия... https://baricada.org/)

Що се отнася до държавните университети, правителството предвижда задържане на разходите за тях на около 460 млн. лв. до 2021 г., което означава относителен спад спрямо БВП. Бюджетът на БАН пък нараства едва с по 4 млн. до общо 102 млн. лв. в края на периода – при 96 млн. лв. през 2009 г.


Ако иска да говори за приоритет в тази сфера, правителството би трябвало да си постави за цел достигане поне до средноевропейските равнища в рамките на следващите 3-4 години. То обаче не би могло да постигне това, тъй като за целта би трябвало да засили преразпределителната роля на държавата, а в средносрочната прогноза е записано, че „се предвижда запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица”.

ПреразпределителнаПриходи и разходи. Графика: МФта роля на държавата се увеличава през 2019 г. – годината на избори за европарламента – до 38.3% от БВП, като дори е предвиден 0.5% дефицит. В следващите две години обаче разходите падат рязко до 35.8%, което означава, че държавата не би могла да се цели към средноевропейско равнище за разходи не само в сферата на образованието, но и на практика по всяко друго перо. Ако държи на честността, кабинетът би трябвало да запише, че основният му приоритет са ниските данъци за корпорациите и най-заможните физически лица.

 



1 ноември 2018

Ивайло Атанасов

https://baricada.org/