Извинявайте колеги имах в предвид обращението към Вас,а не към директорите.

Ще дойде и този миг директорите да бъдат избирани за определен мандат. Те го чувстват и затова дерибействат.Съкращаването на щатовете отприщи отмъстителността им.При такава политика чудя се кой ще остане в образованието. И съм убедена, че за директорски пост пак ще се натискат слаби учители.Тези, които познават проблемите в дълбочина, няма да искат.Хората, призвани да бъдат учители са дълбоко отвратени от системата. Струва ми се, че след няколко години, едва ли ще има млад специалист, желаещ да работи в училище.Не знам само защо МОН не забелязва тази тенденция. Врочем икономическият интерес сега е да се прогонят квалифицираните с дългогодишен стаж, за да се облекчи делегирания бюджет.

Мандатност? Звучи добре, идеята отдавна се обсъжда в публичното пространство. Но скоро няма да се осъществи. По думите на една бивша директорка от моите спомени има хора "родени да ръководят". Те по правило са слаби учители, но ловки мошеници и крадци ("Изключенията само потвърждават правилото" г-жа Храброва). След години дерибейство как да хванат отново дневника? Не, не мъчете добрите ликвидатори! Оставете ги да довършат свестните учители и последните останки от сносно образование.

По-скоро ме притеснява начина по който ще се прави избора( идеята за училищните съвети). По спомени там трябва да влязат представитли на общината, РИО, учители и родители. Родителите предполагам ще бъдат избирани от сегащните УН, което веднага ме навежда на мисълта, че това са 2 гласа в полза на директора, който ги е посочил. Общината и РИО-то ще търсят политически решения. Учителите смеят да спорят единствен скрити зад никове, но на ПС мълчат и обикновено са съгласни с направените предложения. Та, в този ред на мисли, поредната добра идея ще бъде побългарена.

Светев, макар че не харесвам начина ти на изразяване, напълно съм съгласна с теб за малкото свестни учители в системата и предлагам да ги включим в Червената книга, като изчезващ вид. 

Според мен мандатността е само един от аспектите. Освен него днес все повече значение придобиват мениджърските умения на директора, умението му да работи и да задава работа по проекти. За това обаче е необходима цялостна промяна в образователната стратегия на държавата (а не само на министерството на образованието). Всичко това налага особено внимание към младите кадри в бранша, защото те най-добре биха се ориентирали в днешната пазарна икономика. Но в крайна сметка всичко пак опира до пари и порочният кръг отново се затваря....

То винаги е било така,най слабите учители стават или директори или инспектори,а сега Експерти.Боже мой за каква експертност говорим,та те някои от тях са с години.Те не знаят какви са проблемите вече в училище.Но на слабите учители им е лесно да намират кусури и с години си стоят на директорските места и в РИО-тата.А какво ще кажете колеги ,за преквалифицираните агрономи,които заемат местат на редовно завършилите биолози,и инженери които заемат местата на физици,химици?

Разбира се имам в предвид провинцията!

Е, този въпрос не ми дава мира от години. Вземаш диплома.Работил, не работил като учител, хоп - директор. И се започва една ,няма спиране- та чак двадесет и пет години... Първите десетина -амбиции за доказване, завършване на висше образование, разни квалификации и пр.пр. Минават още пет- шест години с гордо вдигната глава, вече сме утвърдени, имаме си достатъчно самочувствие да гледаме другите от високо. И не дай Боже, някой да каже нещо по наш адрес... и майка му ще се разплаче. Това е започнало още преди 1989 г., но продължава и до днес. Последните години обаче хъс за работа...почти никакъв. Идеите на колектива или увисват в пространството, или ги подминаваме с безразличие. И хората си я карат както си знаят .   

Уважаеми колеги, предполагам, че подобен "портрет" много от вас също биха направили ,дори и по-добър от този ,който аз нахвърлях. Не съм достатъчно ядосана тази вечер на тема "директори". Първото което забравят е, че колкото и каквито дипломи да имат, в нито една не пише  "специалност или квалификация "ДИРЕКТОР". Второ: нито стола на който сядат, нито бюрото са си ги донисли от вкъщи. Трето : много бързо забравят, че са част от тези хора ,които остават от другата страна на бюрото.Четвърто:едно е да си добър учител, съвсем различно е да си добър ръководител. И за двете обаче е много важно да бъдеш добър Човек, да си всеотдаен, да уважаваш хората с които работиш, да зачиташ тяхното мнение, да вървиш с тяхната крачка и с техния ритъм, да бъдеш професионалист,да не се срамуваш когато грешиш, а да се учиш и да продължаваш напред. И когато ти е трудно и нямаш сили да продължиш,честно да признаеш пред себе си и пред другите ,че си до тук.Така мисля аз и споделих тези мисли с вас. Аз съм "за" мандатност - до два мандата по 5 години. В никакъв случай/ без изключения/ трети мандат. Връщане при масите най-малко три години и тогава може да се кандидатира отново. Това "доживотен абонамент "  за длъжността, да не съществува. И задължително психотестове. Няма да отегчавам четящите повече, но по тази тема мога много да говоря и да давам примери- тридисет и две тодини стаж в системата съм се нагледала на много неща.

Браво Иглика,много сте права.Действително за тези 30 години в системата се нагледахме на всякакви неща,но все се е слушало мнението на колектива,а сега диресторите,откакто назначават,те са феодали в 21 век!