Що е "парадигма"? В областта на теория на науката, понятието е централно за историка на науката Томас С. Кун. В книгата му "Структурата на научните ревоюции" (1962), "парадигма" действително е понятие с над 21 различни значения. Но за щастие самият автор е посветил доклад "повторни мисли за парадигмите" (1969). Бидейки историк на науката, Кун разглежда научният разум не като способност, дремеща или пробудена (не е трансцедентална медитация - техниката на науката) у всеки човек, а като историческо явление. Нали никой не смята, че занаятът на даскала е способност, преди тези умения да се били усвоявани, интуитивно и технически придобивани в обучение. Образците, от които един учен усвоява своя занаят, Кун нарича парадигми. Парадигма той нарича и самият занаят.
Намирам за най-малко объркващо да се замени израза "парадигма" с "дисциплинарен образец".
парадигма = дисциплинарен образец
Гениите са носители на образцовата новост!
Скандалното в твърденията на Кун е , че е възможна смяна на дисциплинарните образци. Това прави невъзможен научния прогрес в онзи просветителски смисъл на думата, който прави понятието толкова значимо - като непрекъснат напредък към по-добро. Характерно за педагогическата наука, е именно това споделяне на прогреса, в просветителският смисъл на думата. Работата е там, че със смяната на дисциплинарния образец се сменя критерият кое е добро и кое е лошо в науката, респективно в педагогиката. Това, което е прогрес от г.т. на една дисциплинарно образцова позиция, може да бъде упадък от гл.т. на друга.
"Процесът на обучение е сложна система изразяваща се в обединение и движение на разнообразни времеви етапи, фази, състояния, събития, връзки, отношения, поведения на съставляващите я компоненти в училищното пространство, което се извършва по силата на дидактически закономерности, като чрез тях и извън тях действат някои познавателни (епистемологически), някои психологически, някои логически и някои други закономерности. Състоянието е репрезантация на процеса в дадено време от неговото съществуване като определено събитие.
<...>
Всеки един модел на процеса на обучение е възпроизвеждане на смятани за съществени взаимосвързани елементи на този процес. Изискванията към този модел са: да бъде, доколкото може пълен; доколкото може аргументиран и точен; доколкото може непротиворечив, доколкото може преведен от езика на конструктите към езика на събиотията и доколкото може евристично стимулиращ." /Радев. П./
В момента в САЩ и страните от ЕС се пропагандира констукционизма и близкия до него конструктивизъм, като модел на процеса на обучение.
Интерсното в случаят е, констататацията която идва от САЩ в отговор на въпроса защо учениците се стремят да адаптират действителността към себе си, а не адаптират себе си към действителността? Ще успеели този подход?
През средата на 90-те г. в САЩ се експериментира средно образование върху постулатите на конструктивизма в държавните средни училища, които са безплатни. Експериментът е поддържан с грантове на Националния научен фонд на САЩ. резултатите са следните:
България е правила опит след 1991г. за реформи и въвеждането на конструктивизма, като дисциплинарен образец, но реформите по проект на Световната банка са преустановени, подобно на процесите, които сега наблюдаваме около европейските фондове.
Тук ще си позволя да публикувам едно копие от писмо. В него е указана превилегированата посока за стремежите на Русия към реформи в образованието.
----------------------------------------------------------------
МИНИСТЕРСТВО ОБЩЕГО И Руководителям органов
ПРОФЕСИОНАЛЬНОГО ОБРАЗОВАНИЯ управления образованием
РООСИЙСКОЙ ФЕДЕРАЦИИ субьектов Российской Федерации,
(Минобразование России) ректором (директорам) учебных
МИНИСТР заведений вышего и средного
телефон: 237-97-63 факс: 924-69-89 педагогического образования
Исх.N 108/12 от 30. 3. 99
На N________________
Определяя пути совершенствования развития общеобразоватльной школы, Министерство общего и профессионалньного образование Российской Федерации, обращает Ваше внимание на необходимость целенаправленной работы по формированию у учителя двадцатцпервого века хуманного педагогического мышления, уходящего совими корнями в глубины, российского и мирсового классического наследия.
В двадцатом веке в российской (советской) школе на основе гуманного педагогического мышления сформировалась и получила развитие и мировое признание гуманно - личностная педагогика. У ее исток стояли выдающие учителя современности С. Т. Щацкий, П. П. Блонскй, А. С. Макаренко, В. А. Сухомлинский и др.
Гуманное педагогическое мышление и основанная на нем гуманно-личностная педагогика выступают антиподом авторитарно-императивной педагогике, которая до сих пор определяет образовательный процесс во многих шлолах России.
В этой ситуации следует отметить особоую роль, которую выполняет "Антология Гуманной Педагогики", первое в Росси краткое, академически выверенное издание ключевых книг об искусстве воспитания всех времен и народов.
"Антология" издается комплектами из пяти книг, отражающих педагогическую мудрость Востока, Запада, России и хуманное педагогическое мышление современности. Книги прочитаны ( с пометками и на полях издания) ныне работающими в школе авторитетными учетелями Российской Федерации.
----------------------------------------------------------
За историческото случване ние ще съдим, но можем ли да участваме в избора на бъдещето ни от гл. т. на образованието и реформите в него?
Мисля, че разбирам за какво говориш, Лел.
Говориш за парадигма като за модел, образец. Тогава образователна парадигма би трябвало да е образователен модел, нали така.
В прочетеното горе обаче намирам само индикации за педагогически методи, ала за мен образованието е нещо далеч по-голямо. То е и философия, и цели на обществото, и организационни структури, и системата за формиране и израстване на учителите, и ... още 100 неща. Не бих го привързвал нито към конструктивизма (за който не знам нищо!), нито за хуманно-личностната педагогика (за която зная още по-малко!). Ето, аз виждам Новото образование като една система, в която съжителстват повече педагогически методи, където няма един единствен доминиращ модел. В тази връзка проблемът на американците (според това, което пишеш) може да се окаже не толкова изборът на доминиращ модел, колкото съществуването изобщо на доминация (и, вероятно, задължение).
За мен образованието, като пълноценна част от живота на ученици и учители, трябва да бъде разнообразно досущ както битието, което го съдържа. Считам оковаването му в една доктрина, модел, парадигма за пагубно за пълноценното израстване на новите поколения ... Мисля, че никак не ви е трудно да намерите потвърждение на думите ми. ... Огледайте се.
...
И още нещо. Нацията не е в риск!
Не е в риск нито от гледна точка на образованието, нито от която и да е друга (гледна точка)!
Остави този фатализъм за журналистите и давай да си гледаме нашата работа. Всеки това, което разбира най-добре. Съгласен?
През 1989г в САЩ за разлика от България, образованието е фокусирано, като приоритет на политиката./Обърнете внимание на годината!/ През средата на 90-те г. в САЩ се експериментира в образованието. В следствие на това излиза докладът "Нацията в риск". Интересното е, не само че иде реч след като говорим за публични училища за "изборът на доминиращ модел" и/или "съществуването изобщо на доминация", а за това какво друго значи за американците "риск" от гледна точка на образованието. "Рискът" тук е антипода на образованието! С други думи неграмотността! За разлика от Хонкконг, американците са дефинирали 6 (шест) стратегически цели до Буш (старши) и още 2 (две) при президента Бил Клинтън или общо 8 (осем). Една от първите шест тук е необходимо да споделим. От времето след 2000г. до днес "най-малко 90% от гражданите на САЩ да завършат средно образование". За Япония този процент е най- висок в света и е 99%. да си дойдем на думата, аз лично съм чул от представител от Държавната Агенция за закрила на детето и то преди 2 години, че броят на неграмотните в България надхвърля 125 000.
Таз годишният випуск , бе около 76 000. Какъв е процентът все пак? Това вероятно е въпрос на журналистическо проучване и не касае работата ни като учители, защото за нас "риск" не съществува.
Не съществува, дори и когато Световната банка подкрепя проект за внедряването на конструктивизма, в ролята му на "доминиращ модел", тогава когато в САЩ, неговата жизненост е преразгледана! Разговарях в Банкя 2006 с един германец (от Западна Германия), човек от академичните среди, който ми обърна внимание, че англосаксонските тенденции са за изнасяне на "нежизнени" системи на образованието към Източна Европа. Оставам това твърдение без коментар.
Разбираемо е, България е държава с драматична 1327 годишна история, и за нея съществуват ориентири и дори изграден "имунитет". Намирам, а аз днес съм все още в българското училище, че у нас има Образование и има вековни наслагвания, достижения и опит. Има и хора, като Николай Хайтов (говоря за до 2000г.), примерно които се обявиха енергично срещу гореспоменатия проект! Още повече, че Образованието ни е, един от каркасите на нацията ни и този , който намира себе си, че може да внедри, т.е. да въвежда нещо, на вместо исторически сложилото се, взето в неговата онтологична цялост, такава личност, наистина поставя себе си в ситуация на поемане на риск. А само себе си ли ???
Разбира се иновации и въведения има и ще има и те все ще се оказват догонващи, но взети в контекста на цялата картина, за която убеден съм, че не само министър или управление имат роля, а цяла една история. За тази ще разказват след време.Историята на Източна Европа! Истината единствено побеждава! И няма закон по високо от нея!
По отношение на доктрината ние българите единствени на Балканите, нямаме национална доктрина. А това нима е за повече демокрация? Не, поради исторически сложилите се събития.
Говорим за риск от иновациите, т.е. от грешки "по новите пътища", или за риск - заплаха от нещо лошо? Аз рискове от втория тип не виждам, а и за лоши неща не ще говоря. (Спрял съм да квалифицирам нещата като добри или лоши. Те са такива, каквито са. И точка.)
А разговорът за иновациите и рисковете от тях е философски, Лел. Той важи за всички сфери на живота.
Знаеш ли, аз не бих усложнявал нещата повече отколкото са. Та не ми се иска сега да обсъждам развитието ни - на нас, българите - във философско отношение. Докъде сме стигнали, демек, с осмислянето на живота и на света. Но държа да подчертая: аз също съм убеден, че нашите вековни наслагвания, достижения и опит обуславят днешното ни поведение. И съм оптимист. Днес проектираме новото, а утре ще го построим. Това е сигурно!
Казвал съм го вече 50 пъти и ще продължавам да го казвам, докато не стигне до ушите и сетивата на всички: става точно това, което трябва да стане. Харесва ли ни или не е съвсем отделен въпрос! Който избира да бъде фактор в ставащото вече започва да действа ... Как? - Както намери за добре. Който избира да хленчи и наблюдава продължава да хленчи и наблюдава. Това е.
Аз не се притеснявам от липса на доктрина* ... може би защото, страните с ясна доктрина ми се струват ... (как да кажа ...) "гипсирани", едностранчиви, агресивни. А авторите на доктрини - самонадеяни. Светът е много по-шарен отколкото можем да си представим, Лел.
Доктрина да не се бърка с познаване на Цялото. Познаването на елементите на една система и взаимодействията между тях е безценно за всеки добронамерен изследовател.
___________________________
* Какво точно е доктрина, Лел? План? Визия?
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи