Що е "парадигма"? В областта на теория на науката, понятието е централно за историка на науката Томас С. Кун. В книгата му "Структурата на научните ревоюции" (1962), "парадигма" действително е понятие с над 21 различни значения. Но за щастие самият автор е посветил доклад "повторни мисли за парадигмите" (1969). Бидейки историк на науката, Кун разглежда научният разум не като способност, дремеща или пробудена (не е трансцедентална медитация - техниката на науката) у всеки човек, а като историческо явление. Нали никой не смята, че занаятът на даскала  е способност, преди тези умения да се били усвоявани, интуитивно и технически придобивани в обучение. Образците, от които един учен усвоява своя занаят, Кун нарича парадигми. Парадигма той нарича и самият занаят.

Намирам за най-малко объркващо да се замени израза "парадигма" с "дисциплинарен образец".

парадигма = дисциплинарен образец

Гениите са носители на образцовата новост!

 Скандалното в твърденията на Кун е , че е възможна смяна на дисциплинарните образци. Това прави невъзможен научния прогрес в онзи просветителски смисъл на думата, който прави понятието толкова значимо - като непрекъснат напредък към по-добро. Характерно за педагогическата наука, е именно това споделяне на прогреса, в просветителският смисъл на думата. Работата е там, че със смяната на дисциплинарния образец се сменя критерият кое е добро и кое е лошо в науката, респективно в педагогиката. Това, което е прогрес от г.т. на една дисциплинарно образцова позиция, може да бъде упадък от гл.т. на друга.

 "Процесът на обучение е сложна система изразяваща се в обединение и движение на разнообразни времеви етапи, фази, състояния, събития, връзки, отношения, поведения на съставляващите я компоненти в училищното пространство, което се извършва по силата на дидактически закономерности, като чрез тях и извън тях действат някои познавателни (епистемологически), някои психологически, някои логически и някои други закономерности. Състоянието е репрезантация на процеса в дадено време от неговото съществуване като определено събитие.

 <...>

Всеки един модел на процеса на обучение е възпроизвеждане на смятани за съществени взаимосвързани елементи на този процес. Изискванията към този модел са: да бъде, доколкото може пълен; доколкото може аргументиран и точен; доколкото може непротиворечив, доколкото може преведен от езика на конструктите към езика на събиотията и доколкото може евристично стимулиращ." /Радев. П./

 В момента в САЩ и страните от ЕС се пропагандира констукционизма и близкия до него конструктивизъм, като модел на процеса на обучение.

 Интерсното в случаят е, констататацията която идва от САЩ в отговор на въпроса защо учениците се стремят да адаптират действителността към себе си, а не адаптират себе си към действителността? Ще успеели този подход?

През средата на 90-те г. в САЩ се експериментира средно образование върху постулатите на конструктивизма в държавните средни училища, които са безплатни. Експериментът е поддържан с грантове на Националния научен фонд на САЩ. резултатите са следните:

• самостоятелното откриване на знанията е напълно неефективно;
• учениците отиват в неверни и напълно грешни посоки;
• обективното научно знание се дискредитира;
• учителите се отказват от академичното преподаване и насаждат невежество. Те са само фасилитатори, без да обръщат внимание на систематиката и научността на знанията;
• оказва се, че езикът и литературата не са всичко в образованието. Ако това е верно, то ще сме още в Средновековието с езика и литературата в тривиума;
• има отказ от оценяване и от показатели за оценяване, което се замества с групов консенсус. Всичко посочено изцяло принизява подготовката на учениците и по повод на конструктивизма Националната комисия по достиженията на образованието в САЩ смятат, че нацията е под заплаха, ако той продължава да се използва като единствена методология.