След като толкова глупости си изписал/а, искам смао да ти кажа, че се надявам не само да не спечелиш, но и ако си практикуващ учител/ка, да те уволнят скоро.

 

Хора като теб нямат място до децата ни.

 

 

Говориш, сякъш съм те настъпил по мазола. Само защо в множествено число? Това като проклятие ли да го приемам и към коя религия принадлежи? Бъди по-ясен за кои точно от глупостите става дума, защото иначе освен всичко е и несериозно.

Магаре, пак пействаш компилация без източник и без твоя гледна точка. Този път и толкова фрагментирана, че чак неразбираема.  Писна ми да търся оригинал, след всяко твое подобие на пост. Игнор е единствената реакция, която заслужаваш.

Поне съм реагирал, защото инче относно религията в училище (или по-скоро против това безобразие) никой нищо не казва в блога. Магерето не съм аз, а по-скоро блога, образователната система и учителската неорганизация и непозиция. Текстът е оригинален превод, специално за блога и по поводa на религиозните манифестаци, на открит прозелитизъм, които не би трябвало да бъдат допускани в една лаическа демокрация. Освен това в текста яснo се казва, откъде идва, макар и да не пише - "не търсете, това e от книга". Съгласен съм, че не е изцяло пô темата, но поне казва няколко думи и по въпроса. В тази насока са и последващите връзки, "лаически манифест" и "инвазията на расото". Естествено религиозен подход има и в образователната система или в науката също, която понякога се опира на догми и не е достатъчно отворена, към новото и необичайното - "И все пак тя се върти!", пък дори и в личния ни живот, когато действаме механично, по-навик от миналото. С оглед на това Кришнамурти има правото да привлича в това си писмо вниманието към бремето, което може да представлява миналото с всичките си условности. Има право, когато говори и за конфликта. Важно е също, да се прави разлика между религиозност и духовност, които може да се каже взаимно се изключват. В религията има много догма и склерозирала организация, които пречат на развитието на духовността. Пример - текстa на индианския вожд. Друг въпрос е защо не пускам почти оригинални/лични текстове? Може би защото понякога има хора, които по-добре са го казали от мен или пък по-добре разбират от даден въпрос по мое мнение. А иначе, да, пускам и всичко интересно, на което попадна, посветено на образованието, особено ако е актуално, защото смятам, че има важни текстове, чието място е в един блог посветен на образованието. За мен въпросът е да се подхранва размисъла, дискусията и критичната мисъл, що се отнася до образователната система у нас и образованието по принцип. Пускам и материали от Призив, защото дефакто те се явяват единствената организация защитаваща образованието и бих казал, че имате много да учите от тях, ако отидете поне на едно от техните събрания и видите как се прави едно демократично събрание, което е базата на една демократична организация. И не е ли същността по-важна от марката и етикета или формата?! Какво пише и какво мислиме или не мислиме всеки и всяка по въпроса.

От гледна точка на духовността има една интерсна институция, Парижки Интердисциплинарен Университет, опитващ се да обедини духовността с науката, както и да синтетизира знание изхождащо от различните науки взети заедно, xуманитарни, социални, различните точни науки, епистемологията и етиката и морала в науката, в един глобален подход: http://uip.edu/en/