" В петък на шествие за връщане на вероучението в училище " ?!?
Национално литийно шествие и молебен за здравето и благоденствието на
българските деца прави църквата в петък. Столицата буквално ще отеснее
на 24 септември, когато пред катедралния храм "Св. Ал. Невски" ще има и
концерт.
2
Едно училище е място, където човек учи и поради тази причина, то е свещено. Храмовете, църквите и джамиите не са свещени, защото там вече не се учи. Човек там вярва, има вярата, което е тоталното отрицание на това голямо изкуство на ученето, а пък едно училище към каквото това писмо е отправено, трябва да се посвети изцяло на изучаването, не само относно света, който ни заобикаля, но предимно относно това което сме ние, човешките същества, относно причините за нашето поведение и комплексността на мисълта. Ученето е една много стара човешка традиция, не само ученето от книгите, но и това за природата и за структурата на човешката психология. И понеже изцяло сме пренебрегнали това, светът е пълен с безредие, с насилие и с всичките там случващи се жестокости. Привилегировали сме материалните неща за сметка на намиращото се вътре в нас. Когато вътрешното не е разбирано, възпитавано и трансформирано, то винаги ще е по-напред от вънкашното, колкото и добре да е организирано то политически, икономически и социално. Това е истина, която много хора изглежда забравят. Политически, законово и социално, ние се опитваме да сложим ред във външния свят, в който живеем, докато вътрешно - сме объркани, несигурни, безпокойни и в конфликт. Дотогава, докато няма ред във вътрешността, човешкият живот винаги ще бъде в опасност.
Какво искаме да кажем с думата ред? Вселената, в най-благородния ù смисъл, не познава безредието. Природата, даже и да ужесява човека, винаги е в ред. Тя става безредна само, когато се намесят човешките същества и само човекът от началото на времената изглежда в състояние на постоянни борба и конфликт. Вселената има собственото си времево движение. Само когато сложи ред в собствения си живот, човек разбира вечния ред.
Защо човекът е приел и толерира това безредие? Защо всичко, което докосне се разваля, се корумпира, става объркано? Защо човекът се е отделил от реда на природата, на облаците, на вятъра, на животните и на реките? Ние трябва да научим какво е реда и какво е безредието. Безредието фундаментално се изразява в конфликта, в противоречието със себе си и разцеплението между ставането и бъденето. Редът е състояние, в което безредието никога не е съществувало.
Безредието е да бъдеш роб на времето. Времето за нас е много важно. Ние живеем в миналото, в спомените, в раните и миналите удоволствия. Нашата мисъл е миналото. Тя постоянно се модифицира в реакция от настоящето, тя се проектира към бъдещето, но миналото дълбоко вкоренено е винаги с нас и в това е оковаващата страна на времето. Ние трябва да наблюдаваме това явление вътре в себе си и да бъдем съзнателни за неговото действие, което ни ограничава. Това, което е ограничено, ще бъде винаги непременно в конфликт. Миналото е знанието, произлизащо от опита, от действието и от психическите реакции. Това знание, за което сме съзнателни или не, е самата природа на човешкото съществуване. По този начин миналото става от най-голяма важност, било то традицията, опитът или паметта с многонройните си образи. Но цялото това знание, независимо дали в бъдещето или в миналото, е ограничено. Знанието не може да бъде пълно. Знание и незнание вървят заедно.
Когато учим по този въпрос, самото това учене е ред. Редът не е нещо, което подготвяме или което се подготвя или към което се присъединяваме. В едно училище графикът е необходим, но това не е реда. Една добре сглобена машина действа ефикасно. Ефикасна организация в едно училище е абсолютно необходима, но тази ефикасност не е самоцел, която бихме объркали с освобождаването от конфликта, което представлява реда.
Как един учител, изследвал това в голяма дълбочина, ще
може да предаде на ученика естеството на реда? Ако вътрешният му живот е
в безредие и говори за реда, той не само ще бъде лицемерен, което само
по себе си е конфликт, но и ученикът ще си даде сметка за този двоен
език и тогава няма да удостои и с най-малкото внимание това, което се
казва. Когато учителят е непоклатим в разбирането си, ученикът съзира
това качество. Когато сме напълно честни, самото това качество се
предава на другия.
Из "ПИСМА ДО УЧИЛИЩАТА" , Том 2-ри
Въведение
Тези писма трябва да се четат с много сериозност и не когато имаме малко
време между други дейности. Тези писма не трябва да се считат за
развлечение. Те са писани със сериозност и ако искате да ги четете, то
четете ги с намерението да изучавате това, което се казва, както бихте
изучавали едно цвете, гледайки го съвсем внимателно - листчетата му,
стаблото му, цветовете му, уханието му и красотата му. Тези писма трябва
да се изучават по същия начин. Не трябва да се прочита едно сутринта,
за да бъде забравено през останалата част от деня. Трябва да му се
посвещава време, да се играе с него, да бъде поставяно под въпрос, да се
изучава без да се приема. Трябва да се живее с него известно време, да
се направлява, така че да стане ваше, а не да остане това на автора.
из Писма до училищата, 15 октомври 1978
Ученикът, който при слънце наблюдава полетa на листо е внимателен
из Писма до училищата, 15 януари 1979
Впечатления от посещението на училище Брокууд в Англия
Инвазията на расото или пълния триумф на реставрацията
Лаически манифест
Границата между фанатизма и истинската духовност е напълно невидима за
един материалист. Материалистите не си дават сметка, че също вярват в
материализма единствено поради убежденията си, а не поради някакви
строго научни доказателства. От друга страна днес има една тенденция
хората да се доверяват на науката до степен, която я приравнява с
религията.
"Време е индианците да разкрият на света това, което знаят за Природата и
Великата Тайна. Аз ще ви кажа какво знам и кой съм. Ще направите добре,
ако ме чуете. Имате толкова много да учите! Великата Тайна е създала
всичко по много лесен начин. Животът ни е съвсем прост. Ние правим това,
което искаме. Единственият закон, който трябва да зачитаме е природният
закон, законът на Великата Тайна. Ние не познаваме друг. Нямаме нужда
от вашата Църква. Черните Хълмове са нашата Църква. Нямаме ни най-малко
нужда от Библията ви. Нашата Библия са вятърът, дъждът, звездите. Светът
е една отворена Библия и ние, индианците, я изучаваме от милиони,
милиони години. Ние разбрахме, че Великата Тайна направлява цялата
Вселена и всичко, което е сътворила е живо. Камъните също са живи.
Когато ги използваме за инипи, ние им говорим и те ни отговарят." http://bulgaria.indymedia.org/article/36360