Това е съвременното възпитателно мото на някои български родители, които съветват детето си да уважава учителя, но само при условие, че го е заслужил. Не и преди това.
Аз съм начален учител и не мога да си представя какво ще се случи, когато тази формула се наложи в отношенията родител-ученик-учител. Ако това стане, толкова по-зле за българското образование и за възпитанието на бъдещото поколение.
Следвайки логиката в разсъжденията на такива родители, техният първокласник на 15-ти септември няма как да изпита тържествения момент с прекрачването („с трепет”) на училищния праг. Причината? Все още той и неговите мама и татко не са проверили своя учител, не го познават, за да решат какво да бъде отношението им към него.
„Какъв празник е първият учебен ден, след като не сме сигурни дали учителят ще ни допадне? Затова - хайде първо да те видим колко струваш, учителю, пък после ще преценим дали да те уважаваме.”
Но какво наблюдаваме по-нататък…
Започва процес на обучение, който за зла беда (учителска!) е наситен с поставяне на задачи, оценки, изисквания, с проверки и корекции. За да се справи успешно с обучението си, ученикът трябва да изпълнява въпреки желанието си, настроението си, предразположението си и т. н., с усилие на волята изискванията на учителя. Какво обаче се случва в малката детска главица, в която родителят „честно” е вменил условието уважението към учителя да бъде според заслугите?
Ученикът е поставен пред избор дали да изпълнява инструкциите на учителя, които невинаги са най-забавните. Детето знае отлично, че е в състояние да си намери къде-къде по-приятни, леки и развлекателни занимания от това да учи, да се упражнява или да се ядосва на грешките си.
При така създадената ситуация ученикът винаги избира по-лесния път - да не харесва учителя и да не изпълнява неговите инструкции. Мисли си: „Защо да те харесвам (респ. уважавам), учителю, като ти ме натоварваш: караш ме да проявявам усилия или да търпя критика, когато не съм си научил урока или не съм си написал домашното? Ти ме мъчиш, значи си лош. Мама и татко все още не са сигурни дали заслужаваш да те уважавам.”
Е, под „мъчене” трябва да се разбира усилието на детето, наложено от външен фактор какъвто е учителят.
И сега стигаме до конфликта.
Научаването, усвояването на знания и умения, в българското училище няма как да стане без елементи на принуда и насилие от страна на обучаващия, на учителя. Разбира се, в най-добрият смисъл на думата. Учителят има един-единствен мотив: да постигне колкото се може по-високи резултати в учебната работа. От друга страна ученикът приема да влезе в ролята на обучавания, но само ако е убеден, че думата на учителя има някаква тежест.
Но да не забравяме! В конкретния случай ученикът (или непорасналият възрастен), все още не е приел учителя като личност, достойна за уважение. Защото родителите така го съветват. В тази ситуация детето ходи на училище, но без да се съобразява с фактора учител. Колкото и да ви е чудно, но всъщност не учителят, а детето избира как да протича учебния процес.
"Аз решавам дали сега ще пиша, или не. Аз ще преценя според настроението си дали да правя онова, което ми казваш, учителю. Когато ти ме насилваш да върша неща, които точно в този момент не ми се вършат, тогава не те харесвам.”
Учителю, а ти защо се мръщиш? Защото от теб се иска да научиш това дете, но то ти отказва, тъй като невинаги е в настроение за писане и четене. Ти проявяваш търпение и чакаш то да се адаптира към училищния живот. Имаш учебна програма, учебен план и твърде ограничено време, за да си свършиш работата, но вместо това времето ти минава в чакане и в безкрайни разговори с родителите, които желаят, изискват, настояват детето им да бъде добър ученик, но то не е. То не учи. Търсят ти сметка за проблемите, но ти не знаеш как да им обясниш, че цялата работа опира до едно уважение. Няма ли го, нещата приключват. Често пъти завинаги за каузата училищно образование.
Ех, учителю, не се изненадвай, когато ти кажат, че ти си некадърен. Че детето не учи, защото причината е в теб. Че ученикът е слаб, защото ти не си си свършил работата. Не се чуди! Нали трябва да се намери удобно обяснение за проблемите? А удобното оправдание – това си ти.
Не се учудвай, когато в резултат на всичките твои усилия, подготовка, старание получиш грубо неодобрение на твоята работа и дори отнесеш някоя обида. Нали помниш - всичко започна с липсата на уважение към теб...
Колегите учители знам какво чувстват, защото съм се докоснала до най-болезнената тема, така често дискутирана и в БГлог.нет. Най-голямата ни болка на нас, учителите, е не, че държим на всяка цена да получаваме уважение в работата си, а защото не можем да намерим решение на задачата как да работим успешно без него.
Болезнено, но съвсем вярно. Точно тези мисли и чувства все по-често ме изпълват и разяждат а предполагам, че не само мен. Как да опишеш чувството на безсилие да свършиш работата си качествено, да стигнеш до сърцата на децата и да им дадеш всичко от себе си, като те пристигат в училище "програмирани" да не ти вярват и да те гледат под лупа? Как да убедиш родителите, че само заедно с тях, само чрез сътрудничеството си може да направите най-доброто за децата им, като те са по-склонни да вярват на роднини, съседи, колеги, медии, които винаги имат "компетентен"коментар за учителя и работата му.
А да споменавам ли за училищното ръководство, което в това време на делегирани бюджети и финансова зависимост от броя на учениците в училище благо те съветва да не си чак толкова стриктен и взискателен и да не ги товариш чак толкова, защото децата ще вземат да не те харесат или да не харесат училището. А как се учи без да се потрудиш?
Тази горчилка се наслагва и тя ме кара все по-често да се замислям - дали да продължа с професията, която преди повече от 20 години с любов избрах и работих или да отида да чистя тоалетни в Англия. Опитвам се да преценя дали тогава много ще променя статуса на отношението на обществото към мен. Не съм сигурна, че ще почуствам промяна.
Така ще освободя място за нови, свежи кадри, които може и да са по-компетентни, по-кадърни и по-качествени. А ако няма такива - да си ги поканят от Третия свят.
Новите, свежи кадри ги няма никакви, защото в такава обстановка е много трудно да се издържи. Ние поне имаме опит, който ни помага реално да преценим на какво се дължи чувството ни на безсилие и да продължаваме да търсим изход. Но младият учител с постъпването си на работа се стряска от огромната пропаст между теорията и практиката, която вижда. В университета никой не те подготвя как да работиш с "програмирани" деца. С деца, настройвани негативно от родителите.
Учениците пречупват нещата през личността на учителя и отношението им към него е определящо за успеваемостта им. Освен това училището има и други функции освен образователни - то е социална среда, в която се формират и изграждат характери, създават се групи на общностен принцип.
Ние общуваме помежду си постоянно, говорим на всякакви теми. Следователно представяте ли си как би се вписало неуважението (липсата му за мен означава същото) към учителя в такава обстановка? Би се създава една много напрегната обстановка, която всъщност се наблюдава вече на много места.
Какво уважение, какви пет лева???
Аз от вчера се чудя ЗАЩО съм ходила досега НЕМОТИВИРАНА по долуцитираните начини на работа!!!
2.2. Мерки на училищно ниво, насочени към намаляване на отсъствията на учителите от работа и осигуряване на тяхното
заместване.
/примерни мерки:
19
1.Засилване на контрола , въвеждане на вътрешни правила, по отношение на своевременното оповестяване за ползване на платен отпуск
2. Провеждане на административни мерки и процедури
3. Мотивиране на учителите , чрез участие в проекти , програми и други
4. Прилагане на икономически ( финансови ) стимули
5. Осигуряване на стимули , свързани с подобряване на материално-техническата база , модерни зиране на учебната база
6. Училищни програми , стратегии и правилници
7. Съвместни дейности на учители и ученици ,свързани с живота на училището – училищна теле визия , радио , клубове по спорт , танци , музика ,изобразително
изкуство , литература , компю търни центрове и други
8. Програми за обучение и работа на учителите по методически обединения ( културно-образова телни области )
9. Работа с родителите – консултации, родитело-учителски срещи , съвместни дейности
10. Други
Забележка: Мерките са приети с Решение на Педагогическия съвет на училището с Протокол № ……/
П.П. В случай, че на някого не му е ясно - горното е "копи/пейст" от документ на МОН.
Изчезна ми един час..какво става...в горния пост часът е 12.38!
Сега е 11.48.....
Част от родителите, които даже се гордеят, че възпитават децата си да не вярват на учителите и да бъдат критични към работата на преподавателите си, просто не знаят какъв тежък отрицателен ефект върху цялостното израстване на децата дава тяхната криворазбрана родителска обич.
Всъщност, както има един учителски лаф - децата в ролята им на ученици са наши за няколко години, но са деца на родителите си цял живот.
Нинче, повредата не е само при теб. От известно време часовникът на сайта е доста напред. Не знам сега, като сменят времето, дали няма да се напасне.
Между другото, аз много се вра из руските образователни сайтове и въобще из руския интернет. Как досега за всичките тези години не попаднах на обидно изказване по адрес на учител или на руските учители въобще! Можеш да видиш в руския нет всякакви простотии - подигравки с политици като Путин, порно на килограм и т. н., но никой не плюе по адрес на учителите. Никой! Но защо? Защото руснаците за разлика от нас съхраняват ценностите си.
С учителите наистина е по-различно, ако сигналите от къщи са в посока на неуважение към учителя - тогава детето ще е предразположено към неуважение. Но пък си спомням аз като бях ученичка. Най-строгите и взискателни учители, които показваха най-голям професионализъм, тъкмо те печелеха уважението на учениците.
Искам да кажа, че работата не е в децата, а във възрастния, който стои срещу тях. Децата усещат искрената загриженост за тях и истинския професионалист.
Това са размишления на човек, който няма деца-ученици, и затова не са съобразени със сегашните условия в училищата.
Здравейте, аз съм учител. Абсолютно съм съгласна с изказаните от Куини неща и коментарите. Но искам да добавя, че съм и родител на 2 деца - на 5 и 7 години. Малката учи в детската градина на селото, а голямото дете е ученик в елитно градско училище.
Аз съм учител, както вече съм писала в селско ромско училище.
Уважаеми колеги, всички вие които пишете в този блог - поклон пред вас. Поклон пред вашият труд, интелигентност, амбиция, жар, ентусиазъм.
Уважаеми колеги, знаете ли от къде идва "неуважението" и проблемите. От там, че такива като вас са твърде малко в нашите училища. Писала съм за проблемите с моите колеги.
Самата аз съм се сблъксвала с неуважението от страна на родителите.
Но искам да попитам какво уважение очаква един учител, който е излязъл в работно време в двора на градината за да си купи чорапи от минаваща ромка заедно със своята колежка и лелката от детската градина и е оставил безпризорни 30 деца на възраст 3- 7 години.
Какво уважение да очаква учител/възпитател/, който е оставил безпризорно 5 деца седнали на стълбите пред училището, а с останалите провежда занимание?!
Какво уважение очква учител от детска градина, който обучава общо 7 деца - 5 българчета и 2 ромчета и изнервен от държанието на малките ромчета крещи: " Вие не сте деца, а идиоти".
Извинявам се, но мога с часове да изброявам такива случаи.
Така, че всеки си заслужава и благословията и проклятието.
Ако има учители, които не са си на мястото, родителите нека да сигнализират и да предявят своите претенции към директора, който единствен има право да освободи учителя от работа като крайна мярка.
Не, не смятам, че за чужди грешки и недомислици трябва да е изкупител цялото ни учителско съсловие.
Но ще настъпи време, когато ще осъзнаем колко сме загубили с нашия, може би изкуствено създаден, манталитет. И тогава ще започнем да се връщаме към добрите ценности, които никога не остаряват. Една от тях е да уважаваш другия до теб. То значи да показваш, че го приемаш по добрия начин.
Скъпа Корали77, разбирам те напълно но не мога да се съглася с теб. Да, сред нас учителите има всякакви хора. Има професионалисти, отдадени на работата си и децата с които работят, има и хора, които работят добре но общо взето не се преуморяват твърде много и приключват работния си ден с последния звънец, има и случайно попаднали персони (всички знаем -"Ами не ме приеха където исках и какво да правя - станах учител/ка"). Може би такива случаи имаш предвид и ти? Но..........в коя професия няма случайни хора? И защо най-нечитавите да оформят отношението към цялата общност и по- страшно - към училището като към институция? Не, не мисля, че това е причината (т.е. ние да сме си виновни). Убедена съм, че вината е в тези които години отправяха такива послания към обществото, промивайки мозъци на поколение след поколение.
Миналото лято бях за кратко в Англия и по стечение на обстоятелствата това беше времето, когато свършваше учебната година. Знаете ли, че навсякъде в магазини, павилиончета, супермаркети в този момент се продаваха малки сувенири, картички, дребни подаръчета и всички бяха с надпис: Thank you teacher! Ето какво чува английския ученик в края на учебната година - Благодари на учителя си, той / тя го заслужава.
Е, когато нашите ученици започнат да получават такива послания, когато нашите медии, включително Интернет (Куини е съвсем права за руските сайтове, там няма лесно да намериш злоба по адрес на учителите и училището) променят внушенията, които излъчват, когато целия ни политически "елит", не само управляващите си дадат сметка коя е правилната политика по отношение на образованието - тогава ще стане.
Доста се разпрострях а нямах такова намерение, но това Ние си го заслужаваме. наистина може да ме извади от релси. За мен, тази позиция е комплексарска (извинявай Корали, нямам предвид конкретно теб) и с тая позиция просто трябва още малко да се понаведем, та и който не ни стига да ни стигне и посрита.
По някакъв повод бях писала,че тогава се върнахме крачка назад и сега сме точно в крачката назад.Отново завоюване на позиции,но с кого?
Образованието е и обучение,и възпитание.Това е процес в който има три фактора- родител,ученик/деца/,учител ,родител.Родителят е от двете страни.Прекъсне ли се връзката,прекъсва се процеса.Децата,учениците са първо на родителите си,след това на учителите си.
Корали,и друг път съм чела твои неща,но досега се въздържах от коментар.За много неща си права.Когато си и родител,и учител е много различно.Ако си и отдаден на работата си учител,а се сблъскаш с подобна несправедливост,боли....
Аз съм в подобна на теб ситуация.Работя в детска градина,детето ми посещава детска градина.От общо четирите години предучилищна възраст,чак сега на четвъртата се чувстваме добре,след като сменихме градината,а причини имаше.
Разбирам колегите,които споделят нередности с които се сблъскват в образователната сфера.Разбирам желанието да кажат на висок глас болката си и не бива да бъдат упреквани.Може би когато всички заедно и открито извадят картите и ги поставят на масата да се получи и някакво разрешение на проблемите,защото ги има.Не бива,като щрауса,да си заравяме главата в пясъка и да си мислим,че след като не го виждаме проблемът,той не съществува.
Болката и горчивия привкус идва обаче от това,че всички упреци към учителското съсловие ги приемаме като лична обида.Това,че "ти"не постъпваш така,не означава,че не се постъпва така по принцип.Говоря хипотетично в случая.
Пък аз мисля (и се надявам да не засегна някого), че вече нямаме учителско съсловие. Замислете се - към кого би се обърнал тревожният родител, виждащ някакъв проблем с професионалната компетентност на учителя на своето дете, така че нещата да се изяснят и поправят (ако е нужно) между възрастните без детето изобщо да "навлиза" в темата. Замислете се също - да каква степен родителят разбира и откъде би могъл да научи какъв е цялостния план на образователно-възпитателната дейност, в която детето му участва всекидневно(само тук в тази общонст има поне 10-ина поста с такива истории с абсурдни резултати)? Кога, кой и как му обяснява вашите специфични цели и методи на работа, които за неучители хич не са самоочевидни, че даже и между отделните корпорции сред учителите не се познават добре? Кой се грижи за етичните норми във вашата професия? Как децата, които оценявате научават критериите за оценяване, които прилагате спрямо тях и кой им обяснява защо разните учители с които се срещат всеки ден в различните часове имат различни критерии за оценяване? Това с все съшествени въпроси, от които зависи доверието към училището. И отговорите им не могат да бъдат давани от всеки учител поотделно. Фактът, че висят отворени, показва, че няма нищо на мястото където "всички учители заедно" мислят, правят, отказват за правят нещо.
Пак да повторя - в гореказаното няма никаква емоция и упрек към никого. Просто такава ми изглежда картината. От това, че има 80-90 000 професионалисти, наети с договори за учител, не следва автоматично че има учителско съсловие.
Мили колеги, още в началото написах - поклон пред вас. Пред вас, които пишете тук. За съжаление такива, като вас са малко - и това не е е комплимент.
От друга страна главната вина за това "дередже" на учителя е в "блестящата" политика на държавата по отношение на образованието.
Да ви кажа само - в детската градина на дъщеря ми - директорката е сестра, а учителката съпруга на един от "най- влиятелните " общински съветници в местния парламент и в градината работи половината рода на въпросните богоизбрани. Какво да очаквам ?...
Детето ми ходи на градина в селото, защото в града няма места. Главния експерт в общината в града е шеф на първата детска градина в този град. Е, как да очакваме, че ще има места?... Нали и те трябва да ядат хлаб от частен бизнес.
И накрая да завърша - държава, в която учителя се моли на ученика да учи, а работодателя на работника да работи - НЕ Е ДЪРЖАВА!!!
И Мария,мисля,че няма място за сърдене.Този е начинът-открит разговор,без за-воалирани мисли.Ти да си го мислиш,но да не го казваш,само и само някой да не се обиди.Каква полза,след като го мислиш!!!По-добре е да се казват тези неща,за да се търси пътя....
Всички образователно-възпитателни проблеми възрастните би трябвало да могат да разрешават, ако имат добро желание. Засега по въпроса с етичните норми мога само да припомня, че се въведе етичен кодекс за работа на учителя с децата. Оценките пък сме длъжни да обосноваваме пред учениците - това изискване също е въведено.
Само че, за да се изгради доверие към учителя, и това не е достатъчно, защото, според мен, първо трябва да е налице желание за оказване на взаимно доверие. А такова май липсва по принцип.
Колко е удобно да си тъп и некадърен!
Никой не иска нищо от теб,
защото знае, че нищо не можеш
Ако случайно свършиш за две пари работа,
всички го забелязват
Товарят този, който може!
Естествено той прави и повече грешки,
за това си го отнася
При това всяко негово постижение
се приема като нещо нормално
Мария, директорите според трудовото законодателство представляват друго съсловие, с други интереси и дори да имат учебни часове, нещата са много различни. Малко са директорките като моята, които не са забравили откъде са тръгнали и проявяват разбиране.
Ми Кунини, може би ще дойде време да си сменя мнението, но досега не съм виждала читав директор, който да е бил кофти учител. А тези, които най-ме възхищават имат към децата отношението, кото имаш ти към твоите второкласници, нищо че си нямат "техен" клас. Вярно е, че не от всеки добър учител се получава обезателно добър директор, но от кофти учител - никога не става добър директор изобщо.
ПП. По трудово законодателство и аз съм в друго съсловие, различно от това на 4-мата ми колеги. Ма според живия живот - а сме се оказали в различни съсловия, а ни е закъсала работата. На секундата. ;-)))))))).
Проблемът с липсата на съсловие е именно в това - съсловието трябва да определи какво е "добро ниво" за неговата професионална област. Няма кой друг. Т.е. може да има желаещи, но няма да се получи.
Няма съсловие = няма мерило за добро ниво = всеки си има своя си система за преценка = всички са еднакво добри или еднакво лоши.
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи