Това е съвременното възпитателно мото на някои български родители, които съветват детето си да уважава учителя, но само при условие, че го е заслужил. Не и преди това.

Аз съм начален учител и не мога да си представя какво ще се случи, когато тази формула се наложи в отношенията родител-ученик-учител. Ако това стане, толкова по-зле за българското образование и за възпитанието на бъдещото поколение.

Следвайки логиката в разсъжденията на такива родители, техният първокласник на 15-ти септември няма как да изпита тържествения момент с прекрачването („с трепет”) на училищния праг. Причината? Все още той и неговите мама и татко не са проверили своя учител, не го познават, за да решат какво да бъде отношението им към него.

„Какъв празник е първият учебен ден, след като не сме сигурни дали учителят ще ни допадне? Затова - хайде първо да те видим колко струваш, учителю, пък после ще преценим дали да те уважаваме.”

Но какво наблюдаваме по-нататък…

Започва процес на обучение, който за зла беда (учителска!) е наситен с поставяне на задачи, оценки, изисквания, с проверки и корекции. За да се справи успешно с обучението си, ученикът трябва да изпълнява въпреки желанието си, настроението си, предразположението си и т. н., с усилие на волята изискванията на учителя. Какво обаче се случва в малката детска главица, в която родителят „честно” е вменил условието уважението към учителя да бъде според заслугите?

Ученикът е поставен пред избор дали да изпълнява инструкциите на учителя, които невинаги са най-забавните. Детето знае отлично, че е в състояние да си намери къде-къде по-приятни, леки и развлекателни занимания от това да учи, да се упражнява или да се ядосва на грешките си.

При така създадената ситуация ученикът винаги избира по-лесния път -  да не харесва учителя и да не изпълнява неговите инструкции. Мисли си: „Защо да те харесвам (респ. уважавам), учителю, като ти ме натоварваш: караш ме да проявявам усилия или да търпя критика, когато не съм си научил урока или не съм си написал домашното? Ти ме мъчиш, значи си лош. Мама и татко все още не са сигурни дали заслужаваш да те уважавам.” 

Е, под „мъчене” трябва да се разбира усилието на детето, наложено от външен фактор какъвто е учителят. 

И сега стигаме до конфликта.

Научаването, усвояването на знания и умения, в българското училище няма как да стане без елементи на принуда и насилие от страна на обучаващия, на учителя. Разбира се, в най-добрият смисъл на думата. Учителят има един-единствен мотив: да постигне колкото се може по-високи резултати в учебната работа. От друга страна ученикът приема да влезе в ролята на обучавания, но само ако е убеден, че думата на учителя има някаква тежест.

Но да не забравяме! В конкретния случай ученикът (или непорасналият възрастен), все още не е приел учителя като личност, достойна за уважение. Защото родителите така го съветват. В тази ситуация детето ходи на училище, но без да се съобразява с фактора учител. Колкото и да ви е чудно, но всъщност не учителят, а детето избира как да протича учебния процес.

"Аз решавам дали сега ще пиша, или не. Аз ще преценя според настроението си дали да правя онова, което ми казваш, учителю. Когато ти ме насилваш да върша неща, които точно в този момент не ми се вършат, тогава не те харесвам.”

Учителю, а ти защо се мръщиш? Защото от теб се иска да научиш това дете, но то ти отказва, тъй като невинаги е в настроение за писане и четене. Ти проявяваш търпение и чакаш то да се адаптира към училищния живот. Имаш учебна програма, учебен план и твърде ограничено време, за да си свършиш работата, но вместо това времето ти минава в чакане и в безкрайни разговори с родителите, които желаят, изискват, настояват детето им да бъде добър ученик, но то не е. То не учи. Търсят ти сметка за проблемите, но ти не знаеш как да им обясниш, че цялата работа опира до едно уважение. Няма ли го, нещата приключват. Често пъти завинаги за каузата училищно образование.

Ех, учителю, не се изненадвай, когато ти кажат, че ти си некадърен. Че детето не учи, защото причината е в теб. Че ученикът е слаб, защото ти не си си свършил работата. Не се чуди! Нали трябва да се намери удобно обяснение за проблемите? А удобното оправдание – това си ти.

Не се учудвай, когато в резултат на всичките твои усилия, подготовка, старание получиш грубо неодобрение на твоята работа и дори отнесеш някоя обида. Нали помниш - всичко започна с липсата на уважение към теб...