Защо се надявате да получите мнения до 23-04? Защо приемате кратки срокове за обсъждене? Какво спешно има в този законопроект, което да е по спешно за решаване от въпроса трябва ли ни такъв закон?

Ето моето изключително сериозно предложение: в законопроекта има 2 неща, които може би трябват на управляващите да се приемат през тази година: задължително предучилищно обр. от 5 г. и преструктурирането на етапите. И двете могат да се направят със ЗИД* на действащия ЗНП и още към 10 свързани акта, част от които се променят само от министъра на образованието. Та ако бързането се дължи на тази "спешност" - да минават направо към ЗИД. Хич да не се надяват, че този законопроект ще стане закон до края на годината.

----

зид - закон за изменение и допълнение.

малко пояснения..

и в трите коментара има много истина, но има нужда от едно съществено уточнение - срокът, който министерството предлага за дискусия, доколкото разбирам е до края на месец май, а доколко дискусията ще е "широка и обществена" и дали ще има полза от нея е друг въпрос.

Срокът посочен в това съобщение на страницата на синдиката е насочен към членовете на синдиката и има за цел своевременното получаване на първоначална информация и уточняване на позицията на местната варненска организация. 

„Проектът” на Закон за образованието е поредния инструмент  за имитация на реформи в образователната система и нормативен коктейл от ЗСООМУП, ППЗНП и наредби.

В този си вид законът е опасен за психичното здраве на  всеки ученик и  джоба на  всеки  родител, защото:

1. Според чл. 53. (3) В яслените групи на обединените детски заведения може да постъпват деца от 3-месечна до 3-годишна възраст.

Тримесечни бебета, откъснати от майките и сложени в ръцете на лелки и възпитателки-по мнение на един специален педагог  „през първата половин година, детето е отдадено на майката с всички сили на душата си и се намира под нейна закрила. Затова и в бебешката възраст е недопустима каквато и да било раздяла между детето и майката. Преживяното от детето в ранно детство се запазва в подсъзнанието му за цял живот. От такива стресове, между другото, водят началото си и много силни, упорити психопатии, които се развиват в детето в зависимост от различните Его-доминанти. Като резултат, детето, преживяло такъв стрес, получава психопатологичен синдром, който може да се прояви по-късно като необщителност с околните, невъзможност да установи контакт с тях, трудности в общуването с връстниците, с възрастните, саможивост в крайна форма, озлобление, принципно и упорито самотничество….”

2. Според текстовете в този "проект" обучението във втория етап на гимназията (11 и 12 клас) няма да бъде безплатно, т.е. ще се заплаща! Защото  според  чл. 9. (1) Образованието и обучението до 16-годишна възраст в държавните и в общинските училища е безплатно. (3) Образованието и обучението до 16-годишна възраст може да бъде безплатно за български граждани и в частните училища при условията и по реда на този закон. А един друг текст гласи, че „Училището може да организира и провежда срещу заплащане обучение за придобиване на степен на професионална квалификация на лица, навършили 16-годишна възраст, при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение- Чл. 25. (3)

И още нещо:

От чл.65 на „проекта” разбрах какво е „среден 3”- образователен минимум от общообразователния минимум по общообразователната подготовка, но не разбрах кой и как ще го дефинира. Учебни планове, учебни програми и стандарти  ще бъдат пак рожби на  незнайни министерски експерти, а учителската общност-покорни изпълнителни по силата на трудови договори. Преименуваните инспекторати в управления няма да  повиши  експертността и административния капацитет, а общинската власт ще си остане в позицията  на пасивен наблюдател на  държавно финансирана   неграмотност...

С дефиницията за учебник   чл.72 (2)Учебник е произведение, създадено в резултат на творческа дейност, очаквам новосъздаващия се Център за учебници  (чл.74 ал.4) да бъде професионално обединение на творците- учебникари, които освен  традиционните рушвети, ще си получават и месечни заплати.

Проектът е „пълен с техники” за подмяна на законови норми с подзаконови нормативни актове, което не дава  стабилност и единност  на системата.

Чл.65 (1) Общообразователният минимум включва основни знания, умения и

отношения по учебните предмети, изучавани в съответния етап, които осигуряват възможност за успешно преминаване на учениците в следващ етап или степен на образование. Общообразователният минимум е част от държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка.

 (4) Общообразователният минимум и образователният минимум са еднакви и

задължителни за всички видове училища и форми на обучение освен в  предвидените в подзаконовите актове по прилагане на този закон случаи.

 Друг пример:

Чл.78 (6) Училищното обучение в І клас се осъществява само в дневна форма с изключение на случаите, предвидени в наредбата по чл. 83.

Чл.79 (2) Продължителността на обучението в един клас е една учебна година с изключение на случаите, предвидени в наредбата по чл. 83.

Чл. 83. Организацията на обучението в различните форми на обучение, редът за преминаване от една форма на обучение в друга и учебното време се уреждат с наредба на министъра на образованието, младежта и науката.

 И още един пример:

Чл. 101. (1) Учениците, завършили основно образование, се приемат в VIII клас въз основа на резултатите от националното външно оценяване след завършено основно образование. Допълнителни условия и ред за приемане в определени профили, специалности от професии и училища, включително изпит за проверка на способностите може да се предвидят в наредбата по чл. 104, ал. 1

(3) В спортните училища може да се организира прием и в V, в VI и в VII клас след

изпит за проверка на способностите. Учениците, приети в V, в VI и в VII клас, след

завършване на основно образование, може да продължат обучението си в VIII клас на същото училище при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 104, ал.1.

(4) В училищата по изкуствата може да се организира прием и в I и в V клас след

изпит за проверка на способностите. Учениците, приети в I и в V клас, след завършване на основно образование, може да продължат обучението си в VIII клас на същото училище при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 104,

ал. 1.

Чл. 104. (1) Условията и редът за приемане и преместване на ученици и за

утвърждаване на държавния план-прием се определят с наредба на министъра на

образованието, младежта и науката.

Това противоречи на  текста от чл.16  (1) Децата и учениците имат право свободно да избират детската градина и училището, профила или професията, специалността от професията, както и учебните предмети, предвидени в училищния учебен план като избираеми съобразно личните си предпочитания и възможности, доколкото в този закон не е предвидено друго

Еднолично министърът да определя условията и реда за прием и преместване на ученици не кореспондира и с  Чл. 7. (1) Основна ценност в системата на училищното образование са децата и учениците. Системата на училищното образование е ориентирана в най-голяма степен към интересите на децата и учениците при зачитане и на интересите на останалите участници в образователно-възпитателния процес.

Достъпът  до образование  спрямо интересите на учениците  е окован в  условия за прием, които често са в конфликт със самите училища –няма пълни паралелки,  няма ученици, отговарящи на условията на МОМН, но има ученици, подлежащи на задължително образование. Ето как е решен този куриоз  в проекта на закон:

Чл.101 (2) Ученик, завършил основно образование, който не се е явил или не е положил

успешно националното външно оценяване, може да продължи обучението си в VIII клас в училищата по чл. 36, ал. 1, т. 3 и 4, ако след приема по ал. 1 има свободни места, както и в училища, които организират професионално обучение по част от професия или по професия за придобиване на първа степен на професионална квалификация.

 Училищата по чл. 36, ал. 1, т. 3 и 4 са гимназии и средни училища, в които се осъществява   държавен план прием.

Е, кому е  нужен този държавен план-прием? И какво по-различно предлага този проект на закон?

А този  държавен стандарт  „възпитателното въздействие и подкрепа” ми звучи някак бойкоборисово...:))

.

Шели, не мога да разбера кое точно не стана ясно? написаното от мен бе, цитирам, "Срокът посочен в това съобщение на страницата на синдиката е насочен към членовете на синдиката", като имам предвид страницата към която е линка, а тя си е синдикална. Следователно аз трябва да определя като "глупост" това, че ме цитираш избирателно. И какво постигаме с подобен спор. Освен това, мисля, че смисъла на подобни публикации е именно да се дава информация и да се инициира комуникация, а не да говорим за това що е то синдикализъм и има ли той почва у нас? Синдикалното членство е доброволно и всеки носи глава на раменете си. Не зная за коя печалба говориш, но е много лесно да пишеш СРЕЩУ някой, когато този някой не се крие, а се опитва да влезе в диалог, по какъвто и да е начин, включително и не винаги правилния.

Ако ще е по-лесно да се мълчи и никой нищо да не коментира, да вземем да се върнем към едни времена, когато те викат в стаята на партийния и ти разпореждат?

айде стига, че наистина започнах с глупостите...

просто, който иска да го чете проекта, който не иска да не го чете..

П.П. Благодаря на НинаРичи за коментарите!

Браво, Шели! Точно в десятката!  

Новичкият проект на закон в светлината, дето ти я предлагаш, е... не просто неадекватен, ами е... ненормален, престъпен, бих казал. Творците му са зкотвени в миналото и от творението им лъха тежка носталгия по "ония времена". Никаква свежа идея, нищо по-различно от сегашната тягост.

Ства ми се, че искат да възвърнат на всяка цена дисциплината в училище. На всяка цена! Дисциплината на учениците и на учителите. За знаниеята и уменията (за фундаменталните знания и умения да не говорим) на децата само се споменава и после ни препращат ни към държавните образователни стандарти. Това може и да е приемливо, но за мен не е приемлива централизацията и концентрацята на власт в ръцете на министъра. Това е чисто заплюване на демокрацията, според мен. Колектвини изборни органи за управлението на това чудо, образованието, няма: колят и бесят министърът и директорите, които той назначава! Това е безумие! Така не ще стигнат до никъде.

-----

Мария,

Не вярвам, че се скандализаш, че законотворците ни не са в състояние да научат, че има и друг, алтернативен ъгъл за гледане към образованието. Ние сме онези, които трябва да излезнат с предложение на закон, който да отразява релността от този ъгъл. Ние и никой друг! За това работим, знаеш.   Върви бавно, но когато стане, стане.

Утре отивам на национална среща на борците за алтернативното тук, в Италия. И тука е много затлачено, та хората вече се организират.

Частните публични училища:

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2010/04/23/891933_chastnite_publichni_uchilishta/

 А това с телевизора просто ме разби. Просто си се представих аз в тази роля и текнаха едни реки от смешни сълзи.

Павка, изобщо не се скандализирам.  Мисля, че в балгарското публично пространство се настани вреден навик (не без  любезното и влиятелно съдействие на медиите) да се "скандализираме" от неща, които са естествен краен резултат на очевидни процеси без да намираме нищо "скандално" в самите процеси.  Така стигнахме до настоящия момент, в който със 70% мнозинство, сме поверили властта на политическа партия, твърдяща, че "образованието е приоритет" и в същото време използваща за образование толкова от общите ни пари - колкото за полиция. С 2 черешки на тортата от последните седмици - само полицията  от всички публични системи няма да прави 10 % икономии и само в полицията -  натрупванетона невзенти отпуски е "естествено" и няма да се реже от тях.

Законопроектът напълно съответства на очакванията ми, какъв продукт може да се произведе при сегашния начин на мислене и правене. Дори случайно изпълнителната власт да има куража да го прекара през законодателната процедура - неговото влизане в сила ще се пръсне така из следващите 4-5-6 години, че изобщо няма да се усети никаква промяна и проблемите на училищното оразование,  които се задълбочават ще пръкнат нови спешни временни решения на парче междувременно. Най-вероятно без никаква връзка и/или в противоречие с този сегашен закоопроект.  Кой си спомня още за безпредентната в правния мир "Програма за развитие на УО и ПВП 2006-2015" от 2006г., гласувана от парламента?

От гледна точка на научния експеримент - целият порцес е само любопитен. Включително в новия уникален български принос в правната мисъл - "рамков закон" и волната упротреба на "може" в правни норми , която се надявам да е все пак техническа грешка.

От гледна точка на образованието на българските  деца през 21 в.  -  е сканадално, че единственото което възрастните на власт  мислят да променят тук сега и веднага е - "дисциплината" им. Всички останали "намерения" изразени в законопроекта - по време на публичинте изявления на представители на изпълнителната власт стана ясно, че ще се случат "когато има готовност".  Излишно е да споменнавам, че тепърва (ако изобщо и ако има кой) ще се правят изчисления за цената на нововъведенията.

С две думи, не съм скандализирана, че в България се държим сякаш сме извън глобалната трансформация на училищното образование. Само се чудех, дали в рамките на биологичния ми живот ще успеем да участваме поне в един процес на развитие на обществените отношения в подкрепа и създаване на реални възможности за децата ни, като страните които смятаме за успешни или няма. Не знам отг овора.

MariaD написа :

... Само се чудех, дали в рамките на биологичния ми живот ще успеем да участваме поне в един процес на развитие на обществените отношения в подкрепа и създаване на реални възможности за децата ни, като страните които смятаме за успешни или няма...

Ще успеем, Мария. Гаранция!

Дали това ще стане скоро зависи от мен и теб, знаеш.

Провери си пощата, за зърнеш един от аргументите ми, ОК? 

Коментари:

http://bnt.bg/bg/news/view/27668/sergej_ignatov_za_reformata_v_obrazovanieto

Аз не мисля, че идеята е толкова страшна, а дори напротив! Ще се даде възможност на хората със средни финансови възможности, ако имат интерес и желание ,да запишат детето си в частно училище, защото таксите неминуемо ще паднат!

Да не говорим , че институция, в която има и пряк финансов интерес, осъществява в пъти по-добре дадената  услуга.Подборът на човешките ресурси е доста по-разкрепостен, факт, който в близките 10 години поне, няма да се случи  в  масовото школо.

Разбира се, че ще има такива частници, които ще работят единствено и в полза на хората с възможности, но аз мисля, че това ще е само временно явление и една такава институция няма да просъществува дълго.

В крайна сметка,   управлението на училищата в страната е предоставено, в повечето случай, на хора  без инициаторски и креативни възможности. Системата се оказва, че няма начин да се освободи от тях!Защо да не се осигури шанс на деца и родители, желаещи да получават качествена и адекватна на времето услуга?Засега множеството са лишени от това?!?!?!

Без никакво съмнение и учениците в частните училища ще трябва да получат средствата, които държавата отделя за училищно образование на всяко дете. В случая въпросът изобщо не е трябва ли, а как? Има две възможности: средствата да се поверят на родителите или средствата да се поверят на частните училища.

Първата възможност няма как да се ограничи само до родителите на тези 7200 деца, които са в частни училища в момента. Ще трябва да се направи за всичките около 1 милион родители и - в този мащаб – е доста трудна и скъпа за изпълнение. Като добавим и липсата на опит с ваучери, лесно ще разберем, защо от 2004 г. не сме чували никой действащ политик за говори за тях в образованието.

Втората възможност - директният трансфер на бюджетни средства към частните училища, изглежда никак не притеснява МОМН. Очевидно идеята е „прясна” и екипите в МОМН още не са работили по процедурата. Като им мине разбираемата радост, че ще премахнат една несправедливост към 7200 деца, ще трябва да намерят и решения на няколко по-сложни въпроса:

1. Частните училища са търговски дружества, които извършват стопански дейности, реализират печалба и нямат задължение за публичност на своите финанси. Това е напълно нормално, когато в тях се влагат единствено частни капитали. И е напълно неприемливо, когато в тях се влагат и публични капитали. Налага ли се или не промяна в статута им? Ако – да, каква: стават нестопански организации в обществен интерес, стават част от публично-частни партньорства, стават смесени дружества с миноритарно участие на държавата, друго….?
2. Годишният трансфер към училище с 350 ученика е между 400 000 и 600 000 лв. в зависимост от категорията община, в която се намира и профила на училището. Само че, откакто членуваме в ЕС бюджетни средства предоставени на частни предприятия в обем от 200 000 евро нагоре се третират като „държавна помощ” и подлежат на не особено лека процедура на одобрение вкл. от съответните органи на ЕС. Могат ли МОМН и МФ да обслужват тези процедури за няколкостотин училища, има ли начин да се постигне някакво принципно решение (за вида „частно училище”, а не за всеки трансфер по-отделно), този начин колко време изисква до постигането на решение и кой ще отговаря за това – МОМН или МФ?
3. За средствата които получават от държавния бюджет, публичните училища (бюджетни предприятия) подлежат на ежемесечен контрол от първостепенния разпоредител с бюджетни кредити (община или МОМН/друго министерство, според вида на училището). Законопроектът предвижда общините да станат първостепен разпоредител за частните училища. Но, питал ли е някой Столична община например дали може да изпълни функциите си спрямо 100 частни училища в общината в добвака към 188-те общински и 205-те детски градини? И дори в общините с по 1 частно училище - където административния товар да речем не се увеличава така драстично за общинската администарция - и как точно ще се извърши ежемесечния контрол в небюджетно предприятие?
4. Какво смята да направи МОМН за възстановяването на условията за честна конкуренция между публичните и частните училища в момента, когато уреди условията и частните училища да получават бюджетните средства? Например възнамерява ли МОМН да разреши и на публичните училища стопанска дейност и каква, ще се промени ли собствеността върху материалната база (която сега не принадлежи на училищата), ще премахне ли „план-приема” и „нормативите за численост на паралелките” (първата причина за избор на частни училища при родителите на малките ученици)?

Как да напишем оценка на учителя:

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2010/05/05/897080_kak_da_napishem_ocenka_na_uchitelia/

 Ами характеристиките дето ги пишем за какво служат???

 А тестовете външно оценяване след 5 и6 клас за какво са??

Кой ще ги премахне тези ненужни глупости от образователната система?

Аз съм действащ учител и гледах,че в сайта на министерството има даден електронен адрес,на който да си изпращаме мненията...но този адрес е неактивен! Е, как да има връзка между властта и учителите.Явно в министерството не им искат мнението . Всичко е само формално.Затова държавата ще е на този хал.

Най-после едно умно нещо в това министерство от 20 години насам!Има обаче още много неща за изчистване!!!На  Авгиевите обори на българското образователно министерство!