Делегираните бюджети сега изглеждат като голямо директорско  предизвикателство, но след 3 години ще са малка част от най-важните приоритети на директора. Структурата на училищния бюджет е доста проста и  няма перспектива да стане сложна и предизвикателна в бъдеще.

Кариерното развитие още не е директорско предизвикателство. Самите директори нямат такова (кариерно развитие), а учителското е регулирано от държавата и директорите нито участват в регулирането, нито регулацията им дава засега някаква свобода да имат кариерна политика спрямо екипа си в рамките на своето училище.

Ако точно вие (НБУ) сте се хванали - добрата новина е че можете да помогнете за попълването на три сериозни дефицита, от които директорите страдат:

1. формиране и управление на педагогичеки екип

2. работа с родители (страхотно нееднородна група, директорите и екипите им имат нужда от широк спектър стратегии за приобщаването им)

3. управление на промяна (даже да тръгне някога в ритъм национланта политика, образователният процес е достатъчно дълъг цикъл, че каквото е свъременното общество  да се налага непрестанно да се управляват промени, които имат отношение към училището).

Успех с програмата! Да видим какво ще даде конкуренцията между вас, НИОД и 6-те университета, които предлагат холандската магистратура по управление на образованието от 5-6 години.

Мария, благодаря за отговора! 

Давате ми насоки, които съм много склонен да следвам  - и аз и моите колеги. Ако имате време и интерес съм готов да обсъдя нашия проект с Вас в по-големи детайли.

Сърдечно,

Р.Петров  

Така и не разбрах. Тук се очакват коментари от действащи директори, така ли?

Здравейте, господин Петров! В отговор на вашата молба за помощ бих Ви препоръчала да се запознаете с длъжностната характеристика на директора на училище в България и оттам да се ориентирате в професионално значимите качества и изискванията към заемащия длъжността. Друго което би Ви помогнало е да се запознаете с учебните планове на магистърската програма по "Образователен мениджмънт", която се реализира от доста години в СУ, ПУ, ЮЗУ, ШУ, ВТУ, като резултат от голям проект за реформа на висшето образование подкрепен от програма "Матра". Аз работя в катедрата по педагогика и управление на образованието на Педагогическия факултет на Шуменския университет и реализирам обучението по две дисциплини в магистърската програма - "Образователни системи и структури" и "Разработване и управление на образователни проекти". Във връзка  с работата по втората дисциплина с колегата ми д-р Пенка Кожухарова подготвихме книга със същото заглавие, която излезе от печат през месец май тази година  в издателство "Сиела" .

Във вашия текст пишете, че проявавате интерес към разработване на програма за специализация по училищен мениджмънт, но не става ясно към кой от аспектите му сте се насочили. Ако сте по-конкретен бих Ви помогнала с по-конкретни препоръки.

Към queen_blunder:

Просто се интересувах дали директорите участват в подобни дискусии като тази тук.

Към г-жа Тоцева:

Благодаря за отговора Ви! Насочил съм се към уменията на директора да насърчава ученето на всички нива - индивидуално, групово и организационно ("учеща организация" и т.н.)

Много ме интересува мнението на директори, които завършват или се канят да запишат подобна програма - как оценяват представянето си преди и след обучението? Плащат ли си? Инвестират ли в развитието си? Какво биха искали да учат, ако можеха да си "образователно меню"? Какво смятат, че им липсва в подготовката?

 

До този момент (това са три години, откакто съществува общността), бяха забелязани от мен само трима директори, които си признаха, че изпълняват тази длъжност :) Убедена съм, че четящите са много повече, но това в случая не помага.

    Сякаш не е лошо тук да пишат и учители, и неучители, и дори директори. Въпреки че с новата им роля-да разпределят не само нормативи, но и пари, те вече категорично са "от другата страна на барикадата"(за съжаление и обща загуба). Дори, ако искат, могат с опита си на ръководители да помагат понякога при нашите лутания сред нормативната база . Но едва ли...

Нели, лошото е че изобщо има барикада.

Позволявам си да изразя становище по въпроса и да споделя скромният си опит поради две причини.Първо, близо 11 години участвах в управлението на училище, като помощник директор и второ специалността, която съм завършила е Педагогика.Всички колеги, които също са учили тази специалност знаят, че курсът на обучение е насочен основно  към изграждане на умения за работа и общуване  с възрастни и деца.

Изцяло подкрепям идеите на Мария и мисля, че те са напълно достатъчни за изграждане на добри  управленски умения у един ръководител.

По повод на очакваното от  всички вас включване от страна на директорите, не мисля ,че ще  се получи, защото голяма част от настоящите управленци са получили висшето си  педагогическо образование  по ред други дисциплини , но не и по  Психология и Педагогика.Считам, че това ужасно затруднява  работата в образованието в момента и поради тази причина  мисля, че освен за бъдещите ръководни кадри е добре да се обмисли и един курс на обучение за вече дейсващите директори.Учителите  на всеки колектив ще бъдат много по удовлетворени и мотивирани за работа, ако пред тях стой  един добре подготвен  мениджър и управленец.От всичко това както се сещате ще спечелят децата ни, а те имат нужда от това. 

Към г-н Петров който пита за мнението на директори, които завършват или се канят да запишат подобна програма - как оценяват представянето си преди и след обучението? Плащат ли си? Инвестират ли в развитието си? Какво биха искали да учат, ако можеха да си "образователно меню"? Какво смятат, че им липсва в подготовката?

Моят опит от работата ми в магистърската програма показва че практикуващите директори имат ясното съзнание, че училищния мениджмънт е нещо, за което не са подготвяни в хода на стандартната им подготовка за учители и че се нуждаят от допълнителна и специализирана такава. Факт е че в ШУ повече от 60 практикуващи директори на училища и детски градини от Шумен, Силистра и Варна вече се дипломираха успешно. Това означава, че са склонни да инвестират в образованието си. От провежданите анкети за мотивация на входа и за удовлетвореност на изхода на програмата резултатите са повече от добри. Мотивацията за включване в програмата е осъзнатата потребност от получаване на актуална и научнообосновата теоретична и практическа подготовка за изпълнението на мениджърски функции в бързо променящите се условия на работа в българското училище.

От друга страна НИОД - Банкя също предлага различни краткосрочни форми за обучение на директори, но онова което се получава в рамките на магистърската програма е качествено различно и затова тя е предпочитана.

 

 

 

Здравейте отново! Как директорите разбират, че училището им е добро? Имат ли нещо като "идеал" за училище - видян наяве или насън, но все пак видим и описуем?

...аз продължавам с директорската програма в НБУ. Смятам да започна с интервюта с учители, директори и всеки, който, както Мария по-горе, има конкретно мнение, което иска да види вградено в новата програма.

А поглеждте ли си кутията с лични съобщения на блога понякога? В работно табло се намира и аз трудно й свикнах и често пропускам да я погледна. Там са ми контактите.

Не зная дали директорите ще се включат в обсъждането тук, но бих искала да споделя как изглежда успешният директор през погледа на учителя. Позволявам си да го направя, защото имам прекрасен директор и това, което ще споделя, е видяно наяве.

Успешният директор:

• Осмисля във всеки един момент, че неговото учебно заведение не може да просперира, ако не работи цялостно като екип;
• Познава в детайли лошите и добрите страни на работата на заведението и знае накъде е насочил усилията си, за да повиши качеството в него;
• Умее да мотивира хората си да работят целенасочено за изпълнение на дадена задача;
• Винаги е с една крачка напред пред колектива си по отношение на нормативни документи и начинът им за приложение в практиката;
• Справедливо разпределя натоварването между всички, умее да компенсира положените извънредно усилия, коректен е и е справедлив;
• Познава личните проблеми на хората от екипа си и винаги е готов да прояви разбиране и помощ, но е изключително дискретен;
• Не толерира виреенето на клюки и междуособици в колектива;
• Познава по име всяко дете в заведението, има представа от обстановката в семейството и винаги е готов да окаже квалифицирана и отговорна помощ на родителите за разрешаване на проблем;
• При разработване на проекти и решаване на текущи проблеми винаги е сред хората си и плътно до тях, за да насочва и помага;
• Не злоупотребява с работното си време, не го разпилява и изисква същото от екипа си;
• Изключително внимателен е по отношение финансите на учебното заведение, умее да инвестира;
• Не допуска с личното си поведение уронване престижа на учебното заведение, изисква това и от екипа си;
• Педагогически компетентен е;
• Умее да отстоява позициите на учебното заведение пред висшестоящи инстанции, както и да защити екипа си, ако е необходимо, с случай на конфликт с родителите;
• Готов е за сътрудничество, не е високомерен и умее да се учи непрекъснато;
• Проверява прецизно работата на всеки един от екипа си и не се влияе от чужда преценка;
• Умее да делегира права на хората от екипа си, като има правилна преценка за техните възможности;
• Притежава висока личностна и професионална култура

         Надявам се това да Ви е полезно.

 

Един добър директор трябва да бъде истински лидер и добър мениджър.

Зад тези 2 понятия обаче стои цяла една вселена: за добрия мениджър се учи цял живот, а за добрия лидер ... вероятно повече.

Основно е умението да управлява подобаващо човешкия ресурс - училищния колектив - в условията на ограничени ресурси. Разбирай:

• да прави подбор на учители и неучители, 
• да ги мотивира да дават максимума от себе си за израстването на децата и
• да поддържа ред в условията на ограничените (по правило) ресурси, с които разполага.

При интерес мога да ти изпратя една великолепна книга на английски, със заглавие "50 неща, които големите лидери правят". Авторът е Франк Руденски - директор на водещо американско средно училище. Ето тук един откъс от нея. (Имай предвид, че текстът на откъса е адаптиран за темата "Лидерство в използването на технологиите в ученето"). Първите 11 от 50-те са:

1.   Повдигнни летвата
2.   Определи целите
3.   Никога не карай някого да върши неща, които ти не би вършил
4.   Ръководи чрез примера, който даваш
5.   Създай тим
6.   Мисли нестандартно
7.   Възлагай и имай доверие в сътрудниците си
8.   Бъди последователен
9.   Отнасяй се с хората, както ти би искал да се отнасят с теб
10. Изпитвай удоволствие
11. Създай обща визия

Друг истински лидер и директор е Михаил Шчетинин, чиито идеи трябва да достигнат и да бъдат разбрани от всеки желаещ да работи за формирането на новите поколения. Книгата му "Да обхванеш необятното. Записки на педагога" можеш да смъкнеш от тук. Ето и съдържанието й:

1. Мелодията на детството
2. Сурков
3. Хипотеза
4. Да не измениш на мечтата
5. По пътя на пробите и грешките
6. Уроците на "Смели"
7. Степени на израстване
8. Обща грижа
9. Експериментът продължава
10. Колективно търсене
11. Кой сте вие, четвърти "б"?
12. Очите на моята съвест
13. Единодушие
14. От къде започва учителят
15. Изпитание
16. Образът на бъдещето
17. В общуване без да бързаш
18. Уроците на общуването без да бързаш
19. Две полярности
20. Завръщане към хипотезата
21. Мартенско извисяване
22. Интернет Ресурси

И още нещо, за което четох това лято - Системното мислене.

Какво е системното мислене?

"Това е изкуството и науката да предскажеш поведението на всяка една система, посредством разбирането на на нейните най-дълбоки структури."

Какво е система?

"Една съвкупност, която съществува и функционира благодарение на специфичното взаимодействие между частите й. ... Цялото е по-голямо от сбора на отделните части. Разчленяването на една система на нейните компоненти не помага да се разбере функционирането й."

Питър Сенги  в "Петата дисциплина" 
(Peter Senge - The Fifth Discipline: The Art and Practice of the Learning Organization)