Незнам направо какво да кажа... Това е ужасно. Не исках да пиша за това... Но понеже все пак става дума за насилието в училище, а темата е много дискутирана и преди, искам да разкажа какво се случи с една моя колежка във Вторник. Тази седмица.
Та колежката имала работа в центъра. Привечер, по - скоро късния следобяд, защото било 17.00, по централна улица, посред бял ден, тя се разминава с група ученици - 10, 11 клас. Без никаква причина единия от тях я удря и то така, че тя едва не се свлича на улицата. Повтарям без никаква причина.
И когато, тя пита, втрещена - защо?
Отговора е: " ... млъквай или ще се върна да ти затворя устата..."
Умишлено не изброявам цинизмите.
Цяла нощ не е могла да заспи. Плакала е и си е задавала въпроси... Приятеля и бил бесен, но къде да ги търси? Нали сме правова държава, плащаме данъци, питам се аз кой ни пази нас?
А децата ни?
Трябва ли както в "дивия запад" да има линч, саморазправа и всеки да си носи оръжие?
А по темата...
Питам се, какви ще израстнат тия деца? Когато възрастните пред тях си раздават шамари, другите седят и зяпат безучастно?
Е, такива кретенчета ли ще станат?

А бе хора какво хленчите,та вдигнете полицията на крак.Ама полицията била такава онакава .Съдът ни бил крив, политиците некадърни.Докато си мълчим ще е така.Трайте си и чякайте някой друг да ни оправи кривините.

Кво прайваш бе Ген в такава ситуацийка? Аде - ти си мъж, ами жената? Ква полиция, кви пет лева! То случая е ясен - бития бит, ?????? ???. Тя работата е проста - и тука ще стана като в Полша - ще се внасят промени в наказателния кодекс, та да може и ученици да лежат по затворите - натам отиват работите...

Хм, Сестричке, четох нещо подобно в бг-мама. Дали е същата история...
Факт е ,че всяко следващо поколение става по-агресивно.Децата рядко се възпитават от думи. Примерите винаги са много по-силен фактор. И когато вкъщи имаш родители, които ти крещят, обиждат те, удрят те, разтърсват те с повод и без повод, то логично е и ти да правиш това в училище, защото за теб това е нормалното наказателно поведение. Но не мога да приема възрастни хора да не могат да общуват нормално.

Gen, аз не съм от тези, където си мълчат. Още щом ги видях им казах (по-скоро викнах) - "Не се излагайте пред децата, ей!".
И нещо повече, ще говоря с директорката, ще поставя въпроса пред училищното настоятелство. Ако трябва и на родителска среща на въпросния клас ще отида. И всичко това с идеята, че всяко бездействие е форма на одобрение (в такъв род случаи). И изобщо не мисля, че нищо няма да излезе. Най-малкото ще изложа тези хора пред други хора, та да им стане съвестно и следващия път да се замислят.
Реално тук нито полиция, нито държава могат да помогнат. Проблема е на обществото и групите в него трябва да намерят начин да се справят със социално неприемливото поведение.
Но честно да си кажа, днес в един момент ми се искаше да не съм българка, а да съм от някоя друга по-цивилизована националност.

Това за българката хич не ми хареса.Не се и съмнявам, че сте постъпили както трябва , но ако си мълчим нищо няма да помогнем насилието в българските училища да го няма.И моето дете ,Сесричке, е в първи клас, но още такъв случай нямам , сигурно защото учи в училище на село.При нас  такива проблеми като, че ли са по рядко срещани.Рупани, в нормалните държави тези проблеми се решават от полицията .Не съм против и по строгите наказания .Защото днес онзи удря с юмрук, но утре ще извади пистолет.Преди няколко години спомняш ли си в Германия имаше подобен случай?

Спомням си разбира се! И не само в Германия, а вие спомнятели си случаите в Англия? Пак с деца.

Наистина шокиращо: ти се опитваш да възпиташ едно мило и чувствително дете, което се притеснява от думата "идиотка", а на други възпитатели им лиспват не първите седем - първите 20-30 години.

И аз мисля, че причината е в безнаказаността. Не илюзия за безнаказаност, а реална безнаказаност. И какво сега - да ривем до счупеното корито? Какво общо има кой е българин и кой не? Не бих винила народността си, не. И на хората от по-напредналите държави не им е било лесно, не им е лесно и сега.

Моите поздравления, sestri4ke, за борбения дух и за конструктивната позиция. Разкажи за продължението, ако има.

Да, Сестричке, насилието в училище има корени и те са в семейството. Там детето бива научавано кое е добро и кое е лошо, кое красиво и кое грозно, кое е прилично и кое – не и така нататък. В училище детето идва с вече изградени морални или пък псевдоморални ценности. На едно място се събират както деца с финес и отлично възпитание, така и деца, които се отглеждат от улицата – груби, агресивни, нахални. Децата са такива, каквито са и родителите им, по простата причина, че в тези ранни години на развитие те се стремят в голяма степен да подражават на възрастните.

Аз като педагог срещам повече затруднения в контактите си с някои родители, отколкото с децата, защото не е възможно да превъзпиташ възрастен човек, пък и нашата учителска работа няма такъв предмет на дейност. Едно нелошо решение е да се провеждат обучителни курсове на тема „Как да бъдеш добър родител”, в които да се правят тренинги и за родителство на деца в училищна възраст.

Както наскоро казах, в нашите нормативни документи родителите не представляват страна във взаимоотношенията учител-ученик. В един много интересен доклад, който преди две-три години беше публикуван (но явно по-късно изтрит, защото не го открих) на сайта на МОН на тема „Социална оценка на функционирането на ЗНП в частта му за отношенията между учители и ученици” се казва, че в българското училище „родителите не се търсят нито за интервенция, нито за подкрепа на училищните власти.

По схемата на властови отношения родителите биват уведомявани.” И по-нататък: „ не са включени всички заинтересовани страни от процеса на обучението и не се използва родителския ресурс.”

В същия документ се казва, че в развитите страни на местно равнище се работи с родителите и учителите за разкъсване на кръга от насилие в семействата и учебните заведения. Съществуват различни типове програми за такова партньорство като например:

- свързани с родителството изобщо, чрез които се подобряват на уменията на родителите да разбират децата си и да подпомагат развитието им; това са срещи, семинари, на които се предоставя подходяща литература и на които родителите дават по-пълна информация за развитието на тяхното дете;

- свързани с комуникацията и начините за засилване на връзките между училището и семейството, като се представя своевременна информация за успеваемостта в училище; за постигане на откритост в отношенията между родители и учители, стимулиране на доверието и навременни действия с цел коригиране на конфликтно или отклоняващо нормите поведение;

- свързани с доброволното участие на родители, като те се привличат в ролята им на сътрудници и за целта преминават през специално обучение; назначават се като доброволци и сътрудничат по време на състезания, фестивали, училищни тържества и др. форми;

- свързани с подпомагане на домашната подготовка, като се има предвид отношенията на семействата към учебните прояви на техните деца, за по-висока координация на учебния процес; чрез по-успешното справяне на децата с учебното съдържание се намаляват възможностите за кофликти по линия на подготовката на учениците;

- вземане на решения, свързани с политиката на училището, което се изразява в уточняване мисията на училищата, дизайна на политиките в обучението, в проектирането на нови дейности; родителите активно участват с гласа си при вземане на решения за съдържанието напрограмите и качеството на обучение на децата;

- сътрудничество с местната общност, чрез което се координира работата на местния бизнес: културните, религиозни и други публични организации и граждански сдружения по линия на подобряване на учебните програми, обучението и развитието на децата;

Ето колко много усилия се полагат в развитите страни, за да се привлече родителят като сътрудник на образователния процес! Ако у нас започнат да се изпълняват подобни програми – а нещата вече са твърде назрели, наблюдавайки ежедневно примерите за агресия около нас – съм убедена, че ще има много голям положителен обществен ефект. Защото всъщност една част от българските родители се нуждаят да бъдат обучавани за такива, да бъдат по-добре информирани по-много въпроси, свързани с обучението и възпитанието на децата си. Защото едно е вярно – че всеки родител иска най-доброто за своето дете, но не всеки знае как да му го осигури, как да му го поднесе.

Ето един ярък пример в това отношение ни е дала сестричката: как една майка полага усилия да научи детето си да се бори с думи, а друга майка му показва нагледно, че проблемите се решават чрез физическо насилие. На втората майка трябва да се обясни по най-добрия възможен начин, че в желанието си да защити своето дете, тя всъщност му помага да израсне като човек, който заради агресията, на която е научен, ще му бъде трудно да се вгражда в обществото.

Искам да взема и аз думата по въпроса, но не знам дали да говоря като  учител или като родител. И аз дълго време укорявах родителите за това ,което виждах в училище докато един ден попаднах в ситуацията на точно такъв родител,чието дете се оказа проблемно. И това , разбира се , винаги се случва в първи клас.  Не можех да повярвам, че ми се случват тези неща. Аз, която съм посветила цялото си време на децата,  с цялото разбиране на проблемите в училище ,попаднах в напълно безизходна ситуация. Синът ми е много буйно и здраво дете, интелигентно и много бързо действащо във всяка една ситуация, зодия овен.  Много трудно се потдаваше на влияния от моя страна и в същото време изключително податлив и уязвим на провокации от страна на колектива в който е. Сред добрите беше най-добрия , а сред лошите най-лошия. И така попаднахме при една госпожа, която просто не и се занимаше с неща извън учебния материал, не търсеше причините за случващите се неща а просто констатираше какво се случва. Въпреки моите усилия да и помогна, и готовността ми да направя абсолятно всичко ,което ми се препоръчва от учителите като педагози, се оказа,че на детето не само ,че не можешеше да му бъде помогнато, даже напротив. То влезна в ролята на аутсайдер и започна да се държи така, както му се вменяваше от учителката и в крайна сметка аз го преместих в друго училище. Не, че той промени нрава си, но не  разви качествата, които старата учителка му вменяваше и той рано или късно щеше да ги върши, защото той вярваше, че е такъв какъвто му се повтаряше че е. И все си мисля, че и учителите носят вина за състоянието на нещата в училищата или може би не самите учители, а тези които ги оставиха сами да воюват на фронта, при нови условия ,без знания за това как да се справят или най- малкото поне да има навсякъде психолози и педагогически съветници, които да се занимават с тези проблеми. Ох, станах сигурно много досадна.

loqman, знам, че не винаги две и две правят четири, ама аз да си попитам.

Ти казваш, че си учител по английски език и че детето ти след първи клас е било преместено в друго училище по описаните от теб причини. Не знам дали в този случай ще се окаже, че светът е малък, но аз имам в класа си дете на колежка - учителка по английски език, която си премести детето при мен след първи клас. Дали няма да се окаже, че с теб се познаваме !? Подсказка: и детето, и майката имат близки имена.

Може ! Светът е наистина много малък. Синът ми се казва Кристо.

Срещнах се случайно с една майка на един рожден ден, на която детето и също е в първи клас в училището до петте кюшета в София (не му знам името и номера - с преподаване на немски). Та бях същисана, когато тя ми разказа как след всеки проблем в класа идва психолог и прекарва известно време с децата (първо с класа, а после и с тези, които са проблемни), а ако се налага и с родителите. Защо и в нашето училище не е така? :(((

Защото явно директорът не осмисля значението на тези хора или пък просто прави икономии на общината за бюджета за което пък общинарите стоят зад него. Нали разбираш, ако може от всичко да изкярим нещо най-добре, а после учителите били виновни. Системата е адски закрепостена и не виждам надежда нещо да се промени скоро. Извинявам се за песимизма. 

loqman, не че не е малък светът, но се оказва, че е било съвпадение :) Моят ученик се казва Веско :) Неговата майка и моя колежка го премества след първи клас в нашето училище, защото учителката не е била достатъчно внимателна към детето й, а и някакви съмнения се появили относно събирането на пари за лагери и зелени училища.

Brat kat ma drazni nqkoi fashtam trabata i utiam da go tarsq da mu kaja kak stoqt neshtata.Ako e nqkoi golqm si imam poznati za tova.Na toq svqt bez boi,priqteli i pari nemojesh da se opravish kakvoti u da pravish

Мда, без приятели си за никъде. Но с бой, нещата не се решават. Не. Да се защитиш, себе си или някой близък, ок. Но, ако тръгнеш всичко  да решаваш силово, накрая ще си намериш майстора, и тръбата няма да ти помогне :) Човек трябва да е гъвкав и да мисли с главата, ОК? Мисли! С акъл стават, нещата. Така се правят и пари. :)

Аби хора, чесно да ви кажа - от гледната точка на ученик - проблема с насилието не идва само от семейството или от доскалите ... Проблема с насилието в училище идва до голяма степен от средствата за масова информация - при положение, че едно дете гледа по цял ден само насилие, кървища и всякакви подобни "извротени" неща, съвсем нормално е това да рефлектира върху психиката му. Скоро не се бях заглеждала в анимационните филмчета, но онзи ден по случайност засякох едно по телевизията... УЖАС!!! ... тези анимета са пълни с насилие, с бой, с кръв, със смърт... направо се отчаях... и после върви обясни на едно дете, че не трябва да говори всичко което чува по телевизията, или че не е екшън герой или кечист и много от нещата които прави са опасни... Направо се учудвам как израстват тези деца - като се има предвид, че съм едва на осемнадесет, мога да кажа, че когато ние бяхме първи - втори клас нещата стояха много по - различно. Просто има фактори, които и най - добрите даскали, и най - перфектните родители не могат да превъзмогнат.