А защо мислим, че с ученическа анкета се получава достоверна информация а работата на учителя?! Ако се ходи на барчета, ако се пишат високи оценки и се дава да се преписва, учителят ще е як, в противен случай ще е сдухан, прост даскал.
Най-малко с анкети от ученици и родители може да се добие представа за работата. Това не е зидане на стени, шиене на копчета или продаване на салам.
Иначе диаграмката изглежда красиво и дава вид, че някой върши работа.

Благодаря ти, Анонимен, за оценката на естетиката на диаграмата! 

Отговарям "защо мислим, че с ученическа анкета се получава достоверна информация а работата на учителя". Не е задължително да го мислим!

Резултатите от ученическата анкета сами не могат да бъдат особено точно мерило за качествата на учителя, но сферени с оценките на някой друг ... проверител (директор, инспектор, и т.н), могат да измъкнат на бял свят много неща.

Ако ти си директор и оценяваш учителя Иванов със слаба оценка (оставяме твоите критерии на страна засега), но за всички ученици той е много добър, това е една сигнална лампа. Тя може да отчита наистина някаква грешка, лесно раздавани оценки или пък конфликти между теб и учителя. Това е сигнал, който подлежи на по-задълбочена проверка. Там, където ученици и други оценители са единодушни, оценката е наистина стабилна и правдоподобна.

Това представяне на резултатите от едно оценяване може да бъде използвано за анкети или оценяване, отчитащо мнения различни от тези на учениците. Идва ми на ъкъл една анкета сред колегията в едно училище или една анкета сред родителите на най-малките ученици. Това е просто метод, който улеснява възприемането на информацията.

Категорично твърдя, че в интернет оценяването на преподавателите е крайно нереалистично, защото там има възможност да се манипулират резултатите с n  на брой регистрации и кликвания на едни и същи хора.

Хубаво е да се взема под внимание и мнението на учениците, но една такава карта трябва да съдържа и въпроси, изискващи да се опишат основанията, заради които анкетираният ученик определя даден учител като добър или недобър в професията си.

"Най-малко с анкети от ученици и родители може да се добие представа за работата." Ти си голям акъл, неподписаният. А как се добива представа за работата?

Иначе, не съм сигурен, че е добре да се поставят оценки на преподавателите. Задължително е да има оценка от учениците и тази оценка може да влияе върху това колко дълго даденият учител преподава, примерно.

Уважаеми колеги,

Оценяването на учителите е "взривоопасна" тема, но е време да се дискутира в самата общност. Според мен, външното оценяване на постиженията на децата, прилагано от МОН, не дава информация за усилията и приноса на учителя по учебния предмет, преподаван от него, работата му като класен ръководител и участието му в постигане на заявените резултати в плана за развитие на училището. Има системи, които при оценяване на индивидуалния принос на учителите съдържат възможност да се отчитат и усилията, положени от всеки учител.      

 

Външното оценяване в сегашния му вид е толкова несъвършено, че ползите му са далеч по-малко от вредите, които то носи. Трудно е да се обхване работата на учителя във всичките й разновидности и посоки. Невъзможно е тя да се оцени обективно с подобна смешна карта.

Ако има системи, които могат да оценят индивидуалния принос и усилията, положени от учителя, нека да се запознаем с тях.  

 Аз сега се сещам и за още нещо. Да приемем, че има добре организирано външно оценяване на знанията на учениците.

Как обаче ще се отчете дали това е заслуга на учителя и ил по- голямата част от децата са разчитали на частни уроци?

Второ, ако оценяването се извършва на "изхода" примерно при завършване на 4-ти клас, а се е случило така, че класът е сменил двама учители? Как ще се отчете кой как е работил?

резултатите от външното оценяване са силно манипулирани. Ученици и учители споделят как диктовките са писани на дъската, как са отбелязвани от квесторите правилните отговори на листите с точки пред правилната буква, а най-слабите ученици са са разболяли точно в деня на изпита. Има съмнения и за манипулиране на самите резултати от изпитите - тези които се отчитат пред РИО. Същото е положението и с онлайн анкетите - никой човек в системата не ги приема насериозно, защото се вижда, че не отразяват ясно положението.

Ани на външното оценяване основното му предназначение не е  да даде информация за работата на  отделния учител - никъде по света.  За това трбява да си има система на оценяване вътре в самото училище. От въпросната за сега има само 1 елемент и той както виждате крета полека-лека - оценяването за разпределяне на средствата за диференцирано заплащане.

Ок, Мария, може би е така. Но след като говорим за оценка на индивидуалната работа на учителя - според мен е задължително да се проверява дали е направил какавото зависи от него зада могат децата да научат, това, което е било предвидено. Без този критерий просто нищо не правим. Едва тогава може да се мисли за анкети сред родители и ученици.

По един начин ще оценяват учителя ако очакват от него да ги подготви за изпит, а по съмсем друг  - ако системата предполага само да пише желаната оценка.

Здравейте! Обещах и сега, съвсем накратко ще представя една система за оценяване, с нарастваща известност сред образователните системи на европейските страни. Системата се нарича "Обща рамка за оценяване" - известна като система CAF. Системата е приложима към всяка организация, която предоставя публични услуги. Училището е такава организация и може да се възползва от системата след адаптирането й, за да оценява собствената си ефективност. 

Съдържа 9 основни критерии, около които училището изготвя оценка на състоянието си като организация и общност, изготвя плана си за развитие, изработва индикатори към всеки от критериите и периодично се самооценява и да планира корекции в прана за развитие. Системата предлага технология, правила и процедури, дава възможност да се оценява приноса на всеки учител, служител и администратор за изпълнение на целите на училището. 

Основните критерии са управление/лидерство, човешките ресурси, планове и програми, партньори и ресурси, процеси, ползи за потребителите, за общността за обществото като цяло, резултати.

Системата  приложима при условие, че педагогическите и административни екипи са готови да преосмислят критически досегашната си практика и да работят за собствената си индивидуална и общностна промяна.   Има и обучителни екипи, които могат да подпомогнат училищата за въвеждане на системата.

Ако има интере към системата - мога да представя повече информация.

Едно допълнение. Днес сред образователите се споделя мнението, че "доброто" училище предоставя услуги в три балансирани  по значение области: познания, конкурентноспособност (умения), социални/граждански умения. Поради своята специфика, всяка училищна общност разработва свой план за развитие, който не може да е идентичен с плана на никое друго училище. Именно системата CAF едновременно учи и помага в разработване на училищния план/стратегия за развитие с участието на всички представени в училището интереси - администрация, учители, ученици и родители. Днес тези интереси не са представени равностойно във вземане на решения в училището. В съществуващият орган ПС най-мащабно и цялостно са представени интересите на учителите. Доколкото ми е известно, дори да участват в разискванията на ПС, учениците и родителите нямат право на глас или имат по 1 глас.

Ани, разбира се, че основното по което трябва да бъде преценяван учителят е дали е направил всичко възможно учениците да научат предвиденото.  Ако можеше това да става само с измерване на резултатите на учениците щеше да е супер лесно да се управлява образователна система.  Аме не може. Затова хората по земното кълбо от 50-60 години стискат глави да измислят каква комбинация от преценки на разни аспекти на училищното образвоание ще им даде най-близък до верния отговор на двата фундаментали въпроса на образованието:

1) какво научават  децата в училище (защото училището е направено с тази цел)

2) каква роля имат в т. 1 учителите (защото тяхната работа представлява 80% от всичко което се случва  в училище)

По т. 1 се спори много как, кога и колко широк обхват да се мери. Но като цяло каквото и решение да е приела конкретната образователна система общото е, че навсякъде има и вътрешна и външна система за измерване и те си имат общ принцип. Т.е.  настойват ги на една и съща вълна. Ако във външното на определен етап се търсят умения, и във вътрешното правилата за оценяване казват, че ще се регистират умения през по-къси периоди , през различин фази на формиране и пр.

 
По т. 2 не е толкова сходно положението, т.е. разните образователни системи са си възприели различни подходи. На някои места  (Франция, Турция, Западните провинции на Германия, Литва - т.е. където учителите са държавни слугжители) - индивидуалните им постижения и съпътстващото кариерно развитие се оценяват като в атестационната система на нашите държавни служители (по смислена е де, но принципът е този). А пък приносът им в общото училищно дело на тяхното училище - от вътрешна система за оценка, която  си е част от управленския план на учебната иниституция и може да се различва много от едно училище до друго. Тя има малка/никаква  тежест при формирането на възнаграждението и е основно предназначена да гарантира добрата работа на екипа учители в едно училище, а не разпределението на ресурси помежду им. На други места (либерално англосаксонски тип организирано образование) - оценката на учителя в рамките на учебното заведение - изглежда като сложна формула с множество елементи - оценка на приноса в учителския екип за учебните дейности, ...за извънкучебните дейности, ...оценка на учениците, оценка на родителите, резултати от външно оценяване (и на ученици и на самите учители) - т.е. коктейл от резулатти от разните имервания на училищното образование взети в такива пропорции, които според конкретната образователна система казват нещо отонсително точно за това как се е справил учителя. Ей такава система сме тръгнали да правим в България. Няма да стане нито бързо, нито лесно. Въпрост е да не се отказваме да споделяме и обобщаваме опита и предложенията на всички смислени хора  в системата, за да не я правим няколко пъти отначало.

Относно външното оценяване   и обвързаването му с оценката на учителя - няма как да стане и то не само, защото примерно са се сменили учителите. Кой ще измери потенциала на учениците, с които работи този учител? С една част от учениците, учителят ще постигне повече (дори и да не е толкова добър). С друга част, колкото и да го бива, ще мръдне малко ( то ще си е успех, но той пак няма да бъде равен на резултата на първите ученици). При оценка на положения труд от учителя, трябва да се има предвид "маята", с която работи той.

Ей, хайде полека лека да почнем да ги разграничаваме нещата.
1. Никой не е казвал (дори доста разнопосочните послания на МОН не са), че външното оценяване може да се обвърже с индивидуалната оценка на учителя. Не бъркайте не особено професионалните споменавания за "рейтинг на училището" (и още по-глупавите намеци, че от "рейтинга ще зависи финансирането" - т.е. и възнагажденията на учителите") с нуждата да мислим всички заедно и да не спираме да предлагаме всичко смислено, което познаваме по въпроса как с разумни усилия може да се провери какво знае и умее едно българско  дете на 10-16 и 18 години, независимо в кое училище учи. Отделни управляващи от време на време се опияняват от насочните към тях микрофони и изтърсват по някоя глупост. Случва се. Ако погледнете какво изръсиха само през последните 6-8 месеца за съдебната система, конфликта на интереси и "вертикалната асиметрия", ще видите, че не е образованието  секторът,  за който са казани най-много щуротии, без никакво възможно приложение.  Ако искате ще бистрим защо в задължителното образование не може да има рейтинг по резултатите на обучаваните, но това си е чиста загуба на време.

2. Основните мераци на всяко нормално общество по отношение на външната оценка в образованието се отнасят до следене на един единствен показател за състоянието на образователната система: дава/не дава възможност на преобладаващото мнозинство деца да се съоръжат с основни знания и умения и също - къде дава добри и къде по-лоши възможности. Това не е самоцел, а необходимост. Външното стандартизирано оценяване е само средство да се определи къде и колко да се инвестира в национален мащаб (в програми, в учебници, в мат. база, в методика, в социално-компенсиране на неравенства, в друго), за да се променят или поддържат резултатите в национален мащаб удовлетворителни за обществото стойности. Целта  е по-добре да се управлява общата на всички ни инвестиция в образование. А оценяването е средство за събиране на информация за нея.

3. Колкото по-ясен ни е този показател - толкова по-лесно ще вземат управляващите решения да влагат повече от общите ни пари в образвоание. преведено на ежедневен език - средната заплата на учителите в национален мащаб ще може да расте по-нормално, колкото по бързо заработи едно читава система за външно оценяване. Затова, който може и има сили от учителите - нека помага помага да се изгради такава система.

4. Колко е приносът на отделния учител в учебния процес и училищния живот (защото образованито не се изчерпва с учабните часове) може да се мери само в училищен мащаб. Единствените 2 неща, които могат да се определят за всички учители в национален мащаб са: професионалната правоспособност (как влиза учителя в профсията) и карирерните пътеки (как се развива учителя в професията). Ако трябва в национален мащаб да следим доколко ежегодно или през други периоди от време, отделният учител се справя със задачите си в училище трябва да финансираме още една паралелна и в приблизително същите размери като училищната мрежа, система за наблюдение и контрол. Няма причина за това. Учителите в България се предполага, че работят в екипи приблизително от 25 до 100 души, които си имат ръководители, правила за работа и определени очаквани резултати. Не може да е "ракетна наука" да се разпределят задачите между членовете на екипа и да се установи система от критерии, по които да се преценява през каквито периоди има смисъл да се преценява, всеки от членовете на екипа дали си е изпълнил задачите и как. Въпросът е да свикнем с мисълта, че няма постижения на учител вън и независимо от неговото училище. Точно затова може учителят по математика в училището в ромското гето и този от НПМГ да бъдат оценени като еднакво добре справили се, въпреки, че на пръв поглед голямо постижение за първия е учениците му в 7 клас да не бягат от часовете по математика, а за втория - да спечелят 1 място на световно първенство за млади математици.

Външно оценяване!Що е то и има ли почва у нас?Може и криво да мисля,но така го мисля:Преди няма и седмица имах честта да седна на зъболекарския стол.Необходимо беше да се разделя с едно от скъпоценните ми зъбчета.До тук добре.В зъболекарския кабинет беше само зъболекарят.Питам:Къде бяха преподавателите му външно да го оценяват?Отивам в аптеката-там само аптекари,защо никой не им виси над главите и да ги контролира какво правят и дали не грешат.Отивам до личния лекар,сам е в кабинета,никой външно не го оценява.Това се отнася за всички професии,само за нас,учителите не.Ще кажете:има комисии и други органи,но те се задействат само при оплакване за нередности.Защо и мен не ме проверяват само при оплакване?Шефа ни проверява,родителите ни проверяват,сега външно ще ни оценяват,за по-сигурно,щото вътрешното не дава гаранции.Що не ни оставят да си вършиме работата,а се занимават с глупости?

Въпрос на гледна точка.Родителят не се интересува от външното оценяване на съседката, за детето му или за отношенията им.Лекари , зъболекари,чиновници , продавачи-всички те не се интересуват от външното оценяване.Определили са си целта- получаване.

Защо учителите ги притеснява и какво искат да променят и дали ще имат сили да го направят-това са си вълнуващи въпроси. 

Може би за повечето учители е важен баланса между получаване-отдаване, но това е свързано с по-дълъг процес на осъзнаване и осъществяване.

Ludra_D  , моето виждане за оценяването на учителите в Новото образование е именно както ти описваш "Общата рамка за оценяване" CAF. Ето защо е хубаво да пуснеш повече информация за нея в една нова тема тук. Какво ще кажеш?

Мисля, че вече си разбрала, че новото го строим тук. Ние! Тук - ние - СЕГА! Ние и никой друг! Така че да действаме!

Благодаря ти!