Кой мисли за съкратените учители? От две години обикалям училищата и подавам документи.Намирам си работа за няколко месеца и пак съм на "улицата".Бях на борсата ,но вече нямам право да я ползвам.В началото на учебната година бяха обявени много малко места за начални учители.На проведените конкурси във Варненските училища се явяваха по15-20 кандидата,но местата бяха предварително запазени за "някого".Това разбирах,защото в повечето училища имам познати колеги.Преди няколко години имах колежка,която от май месец знаеше в кое училище ще работи през новата учебна година и открито заявяваше ,че има "голям" човек ,който ще и помогне.Обиколих и доста училища във Варненски регион,там направо ми казваха,че ще назначат колеги от закритите училища и че няма смисъл да си оставям документите.По време на стачката бях в едно варненско училище, на длъжност възпитател / по чл.70/.Един месец след стачката групата намаля/15-18уч./ и директорката каза ,че трябва да освободя мястото ,защото родителите не искали да си пращат децата.Веднага беше назначен човек без да се обявява мастото в РИО.На много места,където съм била ,а и през тази уч.година за начални учители и възпитатели са назначени пенсионери/които били уж с голям авторитет пред родителите/.Това важи както за варненските училища,така и за училища в региона.На много места има и назначени хора без нужната квалификация или от колеги от горен курс.В същото време ние стоим без работа с над двадесет годишен стаж..

     Нашето образование не служи при кандидатстване на друга професия-там гледат ЕГН-то ,ЧЕ, натрупан опит и затова отпадаме и там.

     Мисля ,че трябва да има мандатност при назначаването на директорите и хората от РИО ,защото те са единни в действията си .Трябва да се сменят и началниците при отдел "Просвета" към общините във Варненски регион,защото те също влияят при назначаването и съкращаването на учителите.Нека образователното министерство да направи проверка ,при която да се установи какви хора са назначени в училищата и да се търси отговорност от самозабравилите се директори.

   Да живеем с надеждата,че положението в образованието ще се оправи скоро.

В началото на учебната година бяха обявени много малко места за начални учители.На проведените конкурси във Варненските училища се явяваха по15-20 кандидата - Не означава ли, че броят на децата в училище е недостатъчен, за да могат да се формират паралелки, в които да работят всички професионалисти с квалификация начални учители във Варненски регион? Ако е така - с какво са допринесли за горната ситуация общината или РИО и директорите на училища? И как ще се промени броят на децата в училище с въвеждането на мандатност на ръководствата?

Сред съ-блогърите ни има безработна директорка на начално училище, която отвори частна занималня, нае 5 безработни учителки и твърди че няма нищо по-хубаво от това да работиш с децата индивидуално и да използваш целия си педагогически опит и знания по полезен начин. Доколкото знам групите са малки, но пълни и интересът към занималнята расте по-бъро от очакваното. Градът е няма и 1/4 от големината на Варна. Погелждали ли сте към частния сектор? Родителите, които са недоволни от училищните занимални - все повече търсят услугите на частните.

Корали, какво стана с минималната заплата от 450 лв. по Колективен трудов договор при вас? В края на август беше писала, че изобщо не се прилага и сега ли е така?

Човек се засяга от несправедливо отношение. Ако децата не са достатъчно на брой, за да има достатъчно групи и класове (работни места) за всички квалифицирани специалисти педагози във Варна - това не е ничие отношение, а факт. Твърде нерадостен за икономическтото състояние на българското общество. Но просто факт. Вие също не би трябвало да се засягате от него.

ПП Не съм част от образователната система. И не съм била освен като ученик и студент. Работя от 20 години. 4 пъти съм си сменяла работата и всяка следваща е изисквала от мен и умения които не са част от основната ми квалификация. Нито един работодател не е бил безразличен към моите  "ЕГН-то ,ЧЕ, натрупан опит". Според статистиката и прогнозите за развитието ни - ще ми се наложи да работя още поне 25 години и през това време най-вероятно ще ми се наложи да си сменя работата още 5 пъти. Това също не е отношение, а факт. Загуба на време е да се засягаме.  Източник на постянна и безсмислена тъга е да си мислим, че като няма работа за начални педагози в държавното училище, няма никакви други възможности. Има.

 ----------

Пиша и се опитвам да си спомня какво се случва с колегите, които са напуснали - една колежка вече има собствена туристическа фирма, друг колега работи като дознател в полицията, друг - като човешки ресурси в частна фирма, друга - в отдел Маркетинга на верига мазини, кмет на село; пенсионерите не са прегърбени, намръщени и употребени, а изпълнени с живот!

Според мен ще успеем, само ако се стремим към нещо повече от оцеляване. Оцеляването е основен първичен инстинкт. Да оцелее не прави човека доволен (щастлив) освен в много кратките мигове след преживяна заплаха за оцеляване.  Поне мъничко по-широко трябва да го мислим, за да ни се получи добре. Добре означава - да ни прави удволетворени от постигнатото с труд в едни доста продължителни периоди от време в сравнене с инциденти и катастрофи, които поставят по съмение за малко оцеляването ни.

И още един детайл - не всички имаме комбинацияата от таланти, които са нужни за да водим самостоятелен бизнес. Казвам го като човек, на който му се налага от време на време да поема отговорности на предприемач и ръководител, а най-силните му качества са на изпълнител на различни екипни и индивидуални роли, под ръководство и контрол. Голяма мъка е. Ако не е за някаква наистина стойностна кауза, която ще се провали докато се търси по-подходящ от наличния човек, не съветвам никого да опитва.

Добрата новина е, че има равновесие - хората които имат таланти на предприемачи имат нужда от хората които имат талантите на изпълнители на задачи.

За образвованието специално - добрата новина е, че търсенето на качествени педадгогически услуги расте осезаемо. По редица причини - това още не се усеща от системата на държавното образование. Но до година-две и там ще се усети и училищата, които намерят начин да отговорят на търсенето - ще забравят постепенно проблемите си, а тези които не успеят - ще престнат да съществуват и да измъчват и деца и педагози с формалното си съществуване. Сигурна съм, че всички педагози, за които изборът на професия почива на желанието и увереността в работата с деца и на... обичта към децата - ще имат повече от един избор къде да си упражняват професията.