За наименованията на учебните предмети
Отдавна се каня да споделя свои размисли относно промяната в наименованията на някои учебни предмети, с които така и не свикнах. Опитах се да открия замисъла за това , но не успях. Най-малкият проблем от удължаването на наименованието е, че създава неудобство в изписването му в бележника на ученика и в учебната документация, където мястото за писане е ограничено. Но и на това му намерихме разрешение като въведохме съкращение - ЧП /разбирай човекът и природата/ , ЧО /човекът и обществото/, ГИ / география и икономика/, ИЦ /история и цивилизация/. Учебният предмет природознание бе прекръстен на човекът и природата.Че човекът и природата се намират във взаимодействие няма спор, това е основната цел на обучението по предмета, но не мисля, че бе необходимо да се скандира в наименованието му. Още по-необяснима е промяната на обществознание с човекът и обществото. Всъщност, човекът не е ли част от обществото? Така изписани могат и двата посочени примера да се тълкуват едновременно като взаимодействие между тях, но и като противопоставяне. За каква икономика става въпрос в предмета география и икономика? Икономика се учи в съответните професионални учебни заведения, а в останалите - раздел икономическа география. И последно, цивилизациите не са ли част от световната история? Моля ви, ако греша, поправете ме.
За едно 9 - 11 годишно дете "Човекът и обществото" е словосъчетание без смисъл, символ е на нещо много сложно, което то не може да разбере. А как 13 века история се преподават в двайсетина часа остава педагогическа загадка.
Важното е да кипи безсмислен труд...
А къде по света има по учебен план 1,5 или 2,5 часа за изучаването на учебен предмет? Който е правил годишно разпределение по учебни предмети с такава седмична норма, не може да не е разбрал какъв парадокс се получава:
І вариант : За първия учебен срок се разпределят 2 часа Х 18 учебни седмици, а за втория 1 час х 16 учебни седмици - общата сума часове е 52 часа годишно.
ІІ вариант :За първия учебен срок се разпределят 1 час Х 18 учебни седмици, а за втория 2 часа Х 16 учебни седмици - общата сума часове е 50 часа годишно.
В крайна сметка кой от двата варианта се прилага при условие, че в учебния план са фиксирани общо 51 часа годишно /34 учебни седмици Х 1,5 часа седмично/?
за заглавията на предметите обаче - не е прав колегата, който твърди, че нашите са уникални. поне във Франция и Англия съм сигурна, че има съставни и някои от нашите дори са точни бг еквиваленти на тях. друг въпрос е дали са адекватни и необходими. а най-съществения въпрос е - дали някога ще има форма на широко обсъждане на подобни промени в нашата образвоателна система, по-различна от "1 часова среща на министъра със 50 случайно подбрани учители по..."и защо тя все не се появява.