Темата за учебниците, която подхвана Таня Петрова на 8 март 2010 г., до момента на публикуването на този мой постинг отчита 1262 прочита, 45 коментара и 14 одобрителни гласа! Това, според мен, означава поне тези 3 неща:
I. Че темата засяга едно болно и болезнено място;
II. Че този форум е много компетентен по темата;
III. Че всички тук, и коментатори, и читатели, се надяваме ситуацията да се разблокира час по-скоро... благодарение и на споделеното от нас.
---
Изяснихме, че в сегашните условия учебниците просто не могат да са други освен лоши и неадекватни, защото е лоша и неадекватна цялостната организация на Системата образование в България. По специално споменахме за:
- неадекватността на учебните програми, заради прекаленото им теоретизиране (т.е. липса на жива ситуация), заради липсите в последователността на темите,
- липсата на общия ни отговор какво е задължително децата да учат, т.е. един универсален и точен минимум знания/умения, които да развиват за разумно време работа.
- "пропуските" (казано възможно най-дипломатично) в процедурите за одобряване и обратната връзка от ползватели към автори и издатели.
- - -
Тези изводи и коментари обаче ми предизвикват допълнителни въпроси (плюс една идея, която ще ви споделя малко по-късно). И те са:
1. Можем ли да твърдим, че това важи за всички учебници по всички предмети, или изключения има? Не е ли по добре вместо да обобщаваме така, да "картографираме" ситуацията (добрите са тези по тези предмети, лошите са тези по тези предмети), за да видим някои невидими за простото око зависимости?
2. Няма ли предмети, по които е изключено да се учи без учебник (и ми идва на акъла "електротехника" или "механика" в техническите гимназии)? Може би ситуацията е много различна в началния, средния и горния курс, или по определен тип предмети?
3. Някои коментатори (Ела и ananan, Пламен Панчев) заявиха, че са против учебника изобщо, защото той не можел да бъде универсален, т.е. не бил достатъчно гъвкав, за да задоволи нуждите на различните ученици по подобаващ начин. Това остава ли вярно, ако добрите учебници по една материя са повече от един?
Преди да разгледам новата тема, се върнах и прочетох коментарите за учебниците изобщо. Разбира се, че универсален учебник не може да съществува. Екип, който да направи такъв също. Но според мен е важно да се направи учебник, който създава най-малко проблеми на учениците и учителите. Пак се връщам на оня пример от Бранислав Нушич, където учителят преподава и пита децата "Виждали ли сте кораб в морето?" А учениците отговарят отрицателно. При което обяснението на учителя продължава в посоката" Представете си, че... какво ще видим най-напред?"....
Не мога да си обясня какво ще отговорят децата, които викога не са виждали нито море, нито кораб. Само че в настоящата ситуация, ние вървим в обратната посока. Опитваме се на книга да представим нещо, за което можем да им представим видеоматериал, че и 3D анимация и компютърен модел. Обучението трябва да е толкова разнообразно, интерактивно и завладяващо, че учениците да се наслаждават и да изпитват нужда да търсят и научават нови неща.
Преди време имах възможност да видя учебници за учители в САЩ. Там за всеки учебен модул подробно се опиксва какво и как трябва да се направи. Всички предложени задачи са оформени като лист за копиране и от учителя се изисква само да си знае бройката в класа, за да откопира работните листи. Не мисли кое и откъде да намери, а хвърля усилията си в това как да пресъздаде предложеното занятие, за да осигури интерес и активно участие на учениците си.
Протестирам! На висок глас! Изобщо не съм против учебника. Против остарялата образователна система съм. Затова смятам, че: 1. няма смисъл да се говори за учебниците като част от системата, докато "отговорните фактори в Министерството" не проумеят, че сме в XXI век; докато не се признае нуждата от коренна смяна на концепцията за образование - след което вече може да се говори за учебниците. Иначе строим с нови тухли върху стари, нестабилни основи. Безсмислен труд. Мразя безсмисления труд. 2. дори да открием няколко блестящи учебника сред морето от книги за кладата; виж точка първа - системата трябва да се промени! До 6-7 клас системата вече е унищожила у повечето деца поривите за любознателност -- научила ги е, че зазубрянето на факти е по-важно от мисленето; лишила ги е от куража да бъдат първооткриватели и авантюристи в света на знанието (ми как иначе - всичко им се изсипва в готов вид в главите - по логиката: пишем го на хартия, преподаваме им го, и готово!)
Тази система на преподаване вече не работи и няма да работи все повече. Независимо колко блестящи учебници отпечатим или колко професора по педагогика има в авторските им колективи.
Прощавай, Ела, ако съм интерпретирал грешно думите ти. Прощавай.
А сега ще ти кажа, защо питам горните въпроси.
Първо. Ти си в САЩ, нали така? Там домашното образование е предпочитано от все повече родители за децата им (не съм сигурен, но мисля, че бях чел нещо и от теб по въпроса). Как родителят може да замести един учител по химия, ако няма учебник под ръка? Или книгата, която ползва не се казва учебник, ами "ръковдство"? Или домашното обрзование, като проявление на новия тип образование, е нещо настрана?
Второ. Аз от традиционните училищни предмети не разбирам, но имам доста опит и наблюдене по чуждите езици. Там без хубав учебник не става... Или бъркам? Може би и чуждит езици са извън тази "система на преподаване"?
Отговарям: тук имам позната (българка), която остави децата си вкъщи и ги обучава сама.От нея знам, че им е купила страхотни учебници, НО освен това има и много видеоуроци - децата седят пред телевизора и учител им изнася урока за деня.
Учебниците, на добрите издателства, по правило са просто едно удоволствие. (За жалост, напоследък вече има изключения от това хубаво правило!). Затова и българчетата от СОУ в 12 клас знаят по-добре английски, отколкото български език - това е отдавна факт. Просто учебниците им са светлинни години напред спрямо тези по роден език - за срам и проклятие над нашите "автори" на учебници по БЕЛ.
Та и аз искам да кажа, че нямам нищо против хубавия учебник - само да е по-функционален - да се ползва в повече класове например и задължително да е с много възможност за детско творчество.
Инак лично аз по английски с частните си ученици карам без учебник.
:-)
И аз пак като черната станция да кажа:
ако ще имаме "задължително безплатно образование"
1. се налага да имаме "безплатен учебник покриващ общия минимум" по всеки предмет (този искам да го видя, одобрен и платен от МОМН, доставен във всяко училище и качен в нета за капак, откъдето по всяко време всеки учител, ученик и родител да може да си го вземе, ако няма под ръка хартиения).
+
2. още толкова - колкото интересни начина за учене могат да хрумнат на учителите, преподавателите, свободните творци в областта а ученето - учебници - в книжарниците, на свободен пазар. Няма нужда от "одобрено от МОМН".
На МОМН работата му е първо да се погрижи за общия ни минимум: какъв е + гаранции, че всяко дете в България има достъп до него. Което хич не лека работа - защото сме и ставаме все по-разнообразни. И хич не е напреднала работа - защото вече 10 години системно заобикаляме въпроса, под предлог че сега било по-важно да правим "конкуренция", "кариерно развитие", "децентрализация" и още поне 5-6 "имена" има единственото, което правихме в проследните 10 години - да оптимизираме публичните разходи за образование, без да смe определили каква цел преследва публичното образование. Сега се чудим и се маем къде сме стигнали. Ми няма начин да знаем като вървим без елементарен ориентир. Като спечели някой олимпиdдата - ще се бием в гърдите, като ни пише неграмотно министър - ще си скубем косите. А в преобладаваща част от времето време ще се караме помежду си и ще се делим на такива дето виждат само резултатите от олимпиадите или само неграмотността на министъра. Дано да сме към края на тая "многострадална геновева". Дано.
Сега разбирам какво казваш, Мария: "За изискания минимум знания/умения*, минимален и единствен, но качествен учебник. Всичко останало - далеч от бюрокрация, конкурси, одобрения и грешни държавни пари."
Хубаво... Обаче, както ти самата казваш, дефиницията на изискания минимум още я няма (Докато основните Цел и посока ги имаме! Обявихме ги аз и ти миналата година!), а и МОМН за 20 години самостоятелно съществуване** е доказал, че не умее да прави селекция на добрите учебници. Работата е затлачена...
Търсих, да видя как са организирали канадците от Алберта (които заявяват, че имат най-добрата система образование на света, знаеш), по този въпрос. И какво открих? - Нищо! За тях аргументът не съществува! Да се досещаш защо?...
________________________
* И аз го виждам само за начален курс (и ограничено най-общо в областите на четмото и писмото), че по-нагоре изобщо не мисля, че е възможно някой да дефинира, първо, "задължителните" области на знанието измежду всичкото и, второ, "задължителния" метод/ред за овладяването му.
** Имам предвид разкачено от съветските директиви.
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи