Бглог, чуй тази песен и я почувствай!
По-важното е да се запитаме дали и днес оживяват трепетите, с които очакваме настъпването на вечерта, или вече сме загубили способността да се потопим в сладката емоция на нещо вълнуващо, което копнеем да изживеем?
Нека да чуем една песен, която ни връща във времето на безвъзвратно отминалата младост на нашите родители, баби и дядовци. Да си представим техните безкрайно романтични разходки край уличните кестени, в които се е криел сънят на любовта, да видим пламването на неони и ярки звезди, да усетим живия ритъм, който е отнасял влюбените далече, в най-щастливия им час.
Събота вечер
Софийски кестени, о, вие,
шумите с обещаващ взор
и ваш’та млада сянка крие
съня на моята любов.
Но идва съботната вечер
и вий разтваряте листа.
И гръмва, гръмва недалече,
по улиците радостта.
Събота, събота вечер,
толкова чакам те аз!
С ритъма жив и сърдечен,
ти ме отнасяш далече във най-щастливия час
Събота, събота, вечер -
празник на мойта любов.
ще танцувам, ще пея във тоя свят чуден и нов.
Тук пламват неони,
там грейват ярки звезди,
от земята до небето всичко
диша със пълни гърди.
За да коментирате тази публикация трябва да се регистрирате. натисни тук
Всички връзки
всички ключови думи