Ей Стеф, майстор си! Представил си го толкова точно и истинско и ... а бе върхът е ! Моите най-искрени почитания!

Особено първото четиристишие.... много образно си го представих. Стефаниус, :) :) :) Изумяваш ме с всеки изминал ден! :)

Нямам думи! Много истинско и, не знам, но не мен ми се стори наистина КРАСИВО!

"Не знам коя си и не ме е грижа"... Може и да не е съвсем нормално, но аз не си представям, че ще правя секс без любов... така че с мъж, който почти не познавам, няма начин да изпитам тези емоции... Знам какво ще си помислите сега за мене - че съм консервативна... но това е положението, не мога да си кривя душата :(

Само,да те успокоя-с риск и мен да ме помислят за "ненормален"-но напално те подкрепям-просто в живота има и такива хора които биха искали да изживеят даден момент чустваики го,а не машинално деистваики:)-така че,ставаме двама:)

 

 Аз още в началото си признах, че не става дума точно за любов. На Веско и Тони ... нищо няма да кажа за циците :) , момци, взимайте се в ръце :)

  А сега сериозно. Така съм видял нещата в момента, така съм ги описал. И още по-сериозно. Човек е създаден да обича и да бъде обичан. Така мисля аз. И когато по една или друга причина остане за дълго сам, когато оня тънък обмен на чувства, енергия, емоции и още нещо, който наричаме любов липсва, всички тези чувства и емоции и енергия - те не изчезват. Натрупват се и кога по-бавно, кога по-бързо неотклонно приближават към критичната стойност. И ако тази граница бъде премината, човек се чупи. Може би не физически, макар и понякога да има външни отражения, но нещо в онзи сложен и прецизен механизъм, наречен дух, се поврежда, често безвъзвратно.

 Понякога блуждаещия човек Х се среща с блуждаещия човек Y. И се случват такива нощи. Те са различни, те не са един за друг и го знаят. Но и двамата знаят, че заряда е твърде близо до критичната граница. И ако не са твърде обременени от задръжки, намират начин да споделят всичко натрупано. И тогава, в момента на близост, често се случва те двамата да са по-влюбени и по-всеотдайни от повечето, които се осмеляват да прошепнат "обичам".  Момента е само един, но не е по-малко истински. И е спасителен.

 После идва метафоричното утро и всеки продължава по пътя си, да търси своето си щастие, с чисто съзнание и отворено сърце. Някъде дълбоко остава една малка искрица, която те кара, когато видиш другия след години да му се усмихнеш. И с тази усмивка да му пожелаеш щастие и да благодариш за оня, отдавна миналия миг.

  Грях ли е това?
 

Много точно описано. И не, не е грях.

Не знам дали е грях или не ... по-скоро да , но се случва. Имам едни много любими  реплики - първата е от един филм - A destiny of her own (Dangerous beauty)  или на български "преведено" - Съдба на куртизанка. Там Руфъс Сюъл казва:" Бог е измислил греха, за да можем да познаем Неговото милосърдие ". Другата реплика е, че някои неща просто се случват...Не си ги планирал, понякога не си ги искал, по друго време и на друго място въобще нямаше да се случат, но точно там и тогава са се случили. За мене лично не е правилно да ти станат начин на живот, но понякога просто .... се случват

Аз пък си мисля, че такива импулсни неща са си много готини, особено когато не си обвързан с никого и носят невероятен емоционален заряд. Нищо нередно не намирам и не виждам защо трябва да се коментира изобщо дали е правилно или не. В такъв случай, дайте да се оженим и чак тогава само с един човек да има такива изживявания. Бива ли така ?! :)

Когато не си обвързан, няма нищо лошо. Точно тогава има чар. Иначе би трябвало да почнеш да чувстваш вина.

Аз съм ЗА импулсните неща :)) 

Чаай че не мога още да синтезирам мисъл... но това тук ТРЯБВА да се коментира! Първо: ами разбрах. Наистина много добре описано! Второ: Ами не знам. Можеш ли да лапаш меда без да се омажеш??? На теория ми е ясна работата. Обаче сега си ровя из архивите (които не са чаааак толкова богати, вие да не си помислите) и не мога да се сетя и за един случай, в които нещата да са протекли толкова гладко и опростено. Проблемът е, че ако ти хареса, искаш още. Хареса ли ти, неминуемо почват да прехвърчат разни електрони, йони, протони и неутрони напред-назад помежду ви и въобще, прецаква се работата. И ето ти пак си искаш. А туй "Ние не сме един за друг" и "Няма смисъл, защото..." почва да губи точки. Резултат: човек става раздвоен и поцва да не знае какво иска. Тоест знае много добре какво иска, и то е този човек да е по-друг или обстоятелствата да са по-други. Тъпо. Е кажи ми как ще се измъкнеш "чист" от цялата тая работа? Но по-вероятния вариант е да не ти хареса всъщност. Именно щото го няма "другото". То си полвинчата работа, не си е работа. Абе не, сетих се сега за един пример, който май пасва горе-долу. И ВСЕ ПАК според мен секса си е следствие от "другото". Ако успееш по някакъв автохипнотичен начин да игнорираш реалността, то тя най-вероятно ще успее да се реваншира - рано (по време на) или късно (след това). Така си мисля аз...

Веско, изглежда не си ме разбрал. Изобщо не говорех за брак, а за любов, и както казва Гаргичка - сексът е следствие от нея.

След като знаем колко магнетичен и въздействащ мъж е Стеф, аз си представих и едно друго продължение - пак ще се повторя с Гаргичка, ама какво да направя, като в този случай мислим еднакво - в което жената, изживяла силната любовна тръпка може да се окаже в плен на любовта.

Ако обаче отсрещната страна няма такива намерения, тогава ще остане само болката и разочарованието от всичко случило се.

Аз сега се сетих за един виц, ама ще прозвучи грубо сигурно. Ще го споделя, не да се заяждам, а просто защото се сетих и ми стана смешно. А, иначе, когато има любов, нещата наистина са по-красиви. Ама то и затова Стефаниус е казал : "като няма любов, .... не помня точно как беше" Та, вица :) - Защо жените гледат порнофилмите докрая? - Защото си мислят, че накрая той ще се ожени за нея. :) Да не се засегнете сега, ей?! Пуснах го само за да стане по весело :)

Хехе, много е як тоя виц!

Ама има го тоя момент при нас де, не мож ни се отрЕче!

Ето днес примерно в едно от любимите ми романтични и захаросани филмчета мъж и жена стоят на брега на океана и гледат нощното море. Мъжът разказва една легенда за двама влюбени, които се хвърлили във водата, за да стигнат по-бързо един до друг и ... в този момент жената го прекъсва и казва: "И се целунали !", мъжът я поглежда и казва:"Не, удавили се..."

Така, че има го този момент, да... А бе в общи линии важното е човек да е в синхрон със себе си - иначеее работата е отишла на кино...

Хихи, това Щепси ме развесели. Черес хумор :))

А, Веско, аз като жена хич не бих се обидила на този виц. Само че във варианта, който съм го чувала, става въпрос не просто за жените, а за старите баби, които гледат до края порното ,защото нали са си old-fashioned, чакат двамата да се оженят :)