Събличам те със поглед изгладнял
Виждам в теб единствено крака и цици
на лицето нежня овал
и може би искрицата в очите

Не знам коя си и не ме е грижа
усмихвам ти се със въпрос
Повдигаш леко чашата за поздрав
и Живота става в миг по-прост

Приказваме си врели некипели
часовника отчита полунощ
При теб или при мен да се преместим
последният неразрешен въпрос

Разходка кратка, ключ, врата
последен преценяващ поглед
тясна баня, тъмнина,
стенания и влажен допир

След грохота на първия импулс
след споделената цигара
идва шепотът на търсената нежност
а после... после зазорява

Изчезвам в облачното утро
оставаш като сън зад мен
Два часа сън и устремно ме грабва
хаоса на следващия ден...