Смъртта беше толкова самотна,въпреки красивата си външност.Хората явно интуитивно усещаха неприятности,ако си имат работа с нея и я избягваха. На смъртта й се струваше,че в женски вид хората по малко се стряскаха,когато се наложеше да я видят.Тя разтръска златисторусите си коси и хукна с невероятна скорост из времето и пространството,за да може да прогони поне за момент мислите и самотата си.Както се движеше,усети инстинктивно че е попаднала на някакво особено място,дори имаше усещането че е на няколко места едновременно .Заинтригувана тя се поспря,защото наблизо се усещаше някакво присъствие подобно на нея.Тя се огледа,намираше се в един хотел в някакво старинно селце, а на леглото лежеше гола и красива жена,а на пода беше небрежно захвърлена стилна червена рокля.Лицето й почваше да придобива онзи така познат бял цвят,който Смъртта познаваше до болка. Екранът на забравеният й лаптоп мигаше и тя любопитно се доближи до него и с изненада прочете” Блогът на смъртта”.Скролна леко по екрана и й стана интересно,даже тези Лорд дьо меч,Пестициденото момиче,Валята,Случайна,Георге Ата започна да ги чувствува съвсем близки ,дори през главата й мина еретичната мисъл,че ако успее да ги срещне по някакъв начин,няма да бъде вече толкова самотна. Тя спря да чете,въпреки че й стана интересно,защото се сети,че трябва веднага да намери онзи психясал робот,когото беше пратила с задача да намери по горе споменатите,а той вместо това беше създал нов живот.Дори й разправяше някакви бесмислици,че зад всички тези имена бил стоял,някакъв си прост двоичен код.Смъртта се сети,че май някой,някога беше казал:
“Всяка смърт е нов живот”,но дори тя вечната не знаеше дали е прав..
А с "Всяка смърт е нов живот" ще започнем романа, мисля.
Поканен си да участваш в една блог игрица :)
Нямате права да коментирате тази публикация.
Резултати
Всички връзки
всички ключови думи