Смъртта беше толкова самотна,въпреки красивата си
външност.Хората явно интуитивно усещаха неприятности,ако си имат работа с нея и
я избягваха.
На смъртта й се
струваше,че в женски вид хората по малко се стряскаха,когато се наложеше да я
видят.
Тя разтръска златисторусите си коси и хукна с невероятна
скорост из времето и пространството,за да може да прогони поне за момент
мислите и самотата си.Както се движеше,усети инстинктивно че е попаднала на
някакво особено място,дори имаше усещането че е на няколко места едновременно
.Заинтригувана тя се поспря,защото наблизо се усещаше някакво присъствие
подобно на нея.Тя се огледа,намираше се
в един хотел в някакво
старинно селце, а на леглото лежеше гола и красива жена,а на пода беше небрежно захвърлена стилна
червена рокля.Лицето й почваше да
придобива онзи така познат бял цвят,който Смъртта познаваше до болка.
Екранът на забравеният й лаптоп мигаше и тя любопитно се
доближи до него и с изненада прочете”
Блогът на смъртта”.Скролна леко по
екрана и й стана интересно,даже тези Лорд дьо меч,Пестициденото
момиче,Валята,Случайна,Георге Ата започна да ги чувствува съвсем близки ,дори
през главата й мина еретичната мисъл,че ако успее да ги срещне по някакъв
начин,няма да бъде вече толкова самотна.
Тя спря да чете,въпреки че й стана интересно,защото се
сети,че трябва веднага да намери
онзи психясал робот,когото беше пратила
с задача да намери по горе споменатите,а той вместо това беше създал нов
живот.Дори й разправяше някакви бесмислици,че зад всички тези имена бил стоял,някакъв си прост двоичен код.
Смъртта се сети,че май някой,някога беше казал:
“Всяка смърт е нов живот”,но дори тя вечната не знаеше дали
е прав..