Мотаеше се безцелно из празния апартамент. Беше и дошло, а обикновено първия ден и беше зле и по възможност оставаше в квартирата.
Беше изминала почти половин година от първото им пътуване до границата с Андора. Руснаците получиха постоянен ангажимент в Мадрид и изчезнаха от живота и така неочаквано и бързо, както се бяха появили. Микела и предложи работа, но тя отказа, без да е съвсем наясно с причините. Вместо това след поредното обаждане на Емо се направи, че му вярва и вечерта остана при него. Докато той пухтеше отгоре и, ненадейно си зададе въпроса "Аз курва ли съм?" и се разплака. Идиота реши, че това е някакъв супероргазъм и заблъска по-бързо с доволна физиономия.
Преглътна го. Той и намери работа, не искаше пари за наема, понякога излизаха по кръчмите и веднъж-два пъти в седмицата пъхваше пръсти под бикините и нощем, целуваше по венъж гърдите и, след което разтваряше краката и по-широко и проникваше в нея. Правеше го винаги по един и същи начин и обикновено свършваше бързо.

Когато и дотегнеше съвсем, се обаждаше на Микела и се измъкваха за уикенда в един крайбрежен мотел. Веднъж Микела и призна, че никога не го е правила с друга. Тя самата не изпитваше влечение към други жени, но с Микела си позволяваше да се отпусне напълно и двете намираха една в друга утехата, която мъжете не можеха да им дадат.

Ходиха още веднъж на състезания, този път близо до Тарагона. Микела направи обичайните два старта и втория път изгуби. Въпреки това, усещането беше невероятно.

Прекарваше много часове в Интернет. Говореше си до болка в пръстите с няколкото случайни познати в чата, с които бяха горе долу на една вълна, понякога просто ровеше из клубните сайтове и дълго гледаше снимките на напомпаните до краен предел машини. Можеше ли да си позволи някоя от тях? Всъщност можеше - някои от тях се продаваха на доста приемливи цени, но подобна кола щеше да се набива на очи от километри, а документите и не бяха съвсем редовни ... Една проверка от иначе ненатрапчивите полицаи и ... до там.

...

Трябваше да се махне от тук. Просто трябваше да се махне. Емо, Микела, работата - света не свършваше с това. Беше вече на двадесет и пет и искаше да има свое семейство. Свои деца. И Емо никак не се вписваше в ролята на бащата. Трябваше да е някой специален, някой, който да я разбира, някой, с когото да може да си говори и за друго, освен за последното запиване и колко гаден е шефа. Някой силен и нежен ... който не свършва на шестата минута. Тя беше жена, по дяволите! И искаше някой, който да го оцени...

Събра багажа си за няколко минути - всичко се побра в един голям сак. Остави на Емо бележка с неясното "ще ти се обадя по-късно" и поръча такси. Полу на шега се бяха разбрали с една позната от чата, която се местеше тук, в Барса, да си поделят наема за квартира. Мариана се беше преместила тук от Кордоба бреди няколко дни заради работата си. Живееше сама с двете си деца - момиче на 13 и момче на 16 години. Самата Мариана беше симпатична жена на около тридесет и пет, с весел нрав и остър език. Явно беше и добър професионалист, защото повода да се премести тук, беше сериозно повишение във фирмата, в която работеше.

...

Месеците минаваха неусетно. Децата я обожаваха, а Мариана се оказа добра приятелка. Още в първите дни смени работата си - на по-ниско заплащане, но затова пък на място, където Емо не можеше да я намери. Смени номера на телефона си и не се показваше в обичайните преди заведения, а късата прическа и изрусяването, сменили разкошната, естествено червена коса я предпазваха от случайни срещи. Всъщност, не излизаше почти никъде. Предпочиташе да отиде на разходка с децата или да си говорят за каквото им падне с Мариана до сред нощ.

Испанците се отнасяха добре с нея - беше усвоила доста добре акцента на някогашните си съквартирантки и непознатите я смятаха за аржентинка. Стегнатата фигура и красивото лице привличаха мъжките погледи, но редките кандидат-ухажори се отказваха доста бързо, натъквайки се на мек, но недвусмислен отказ.

Нямаше планове, не искаше нищо и не чакаше никого - спокойствието и леката дистанцираност я устройваха напълно. Докато една дъждовна вечер в края на март се сети, че днес е рождения и ден ...