Съвсем сбито и с някаква необяснима скука в гласа, сякаш говореше за друг, Микела рзказа живота си. Единствена дъщеря на богато семейство. Избягала от къщи на 18, оженила се за Анхел, забременяла. Две години по-късно Анхел загинал при злополука на строеж. Баща и я държал една година в лудница, а детето останало в приют. Семейството и намерило съпруг. Способен да управлява капиталите в бъдеще. Още две пораснали деца, живеещи в Германия и Щатите. Добра месечна издръжка, ревност и никакво уважение....

 Забърса издайническата сълза и се загледа в Микела. Красива жена, състарена от подчинение. Даде си сметка, че приятелката и беше по-нещастна и от самата нея. Приближи се до нея и я прегърна.
 Микела се стресна, после се усмихна загадъчно. Всико е минало, каза и, аз намерих своя начин да бъда жива.

 ...

  Яркото слънце дразнеше очите и въпреки тъмните очила. Телефона звънеше за трети път, но дори не го погледна. Болеше я главата и точно в този момент никак не и се слушаха инфантилните обясненя на Емо. Микела трябваше да се появи всеки момент, стига да беше оживяла след снощното запиване.
 
 Чу глухото боботене преди да види светлозеления ДелСол. Вечерта, между всичките оплаквания от тези свине мъжете и безсмислието на живота, Микела беше споменала нещо за керамични покрития, турбокомпресори, инжектори с повишено налягане и други неща, които не бяха включени в стандартната учебна програма на механотехникума, докато учеше там. Беше и обещала едно неразумно забавление и беше направила опит да се усмихне загадъчно, въпреки погълнатия алкохол.
 Вслуша се в бумтенето в собствената си глава и се запита дали Микела е наистина в състояние да шофира...

 ...

 Знаеше само, че бяха близо до границата с  Андора. Бяха свили в някаква отбивка от магистралата и след няколко завоя се бяха озовали сред море от боботещи двигатели, лъскави калници и шумна разноцветна тълпа. Дали от свежия въздух на планината или от вълнение, махмурлука я беше отпуснал и сега вървеше след Микела и се оглеждаше наоколо с погледа на малко дете, попаднало неочаквано в магазин за играчки. Чу се форсиране на двигатели и двете се опитаха да преминат по-напред в навалицата. Нещо ниско и тъмносиньо, което не можа да разпознае, се стрелна с писък на горяща гума след отдалечаващата се приплескана задница на яркожълта карера.

 Беше се отдала изцяло на новооткритото усещане, възбудено от ревящите на пределни обороти стотици конски сили, забравила и за Емо и за руснаците и за скучното си ежедневие. Обърна се към Микела, за да и благодари за неочакваното развлечение, но испанката само и кима подканящо и тръгна към колата. Вместо да си тръгнат обаче, Микела насочи ДелСола към импровизираната стартова линия.
 Притесни се за миг. Микела ... не, нямаше начин. Колата може и да изглеждаше интересно, но ... но...
 Вгледа се в приятелката си. Уморената от живта жена беше изчезнала някъде. В очите и гореше някаква лудост, а предизвикателната усмивка едновременно я плашеше и успокояваше.

 ДелСола боботеше тихо на стартовата линя, а зяпачите наоколо подхвърляха добродушни закачки към тях. Минаха няколко минути преди двама брадясали типа в сребристо ТТ да заемат свободното място до тях. Не беше съвсем наясно защо почти всички стартираха с втори човек, но едва ли сега беше момента да пита.
 Микела извади няколко едри банкноти, с умел жест ги разгърна като ветрило и започна с комична гримаса да си вее с тях.
 Изтръпна. Ами ако загубят? - а те щяха да загубят - та това беше на практика заплатата и за три месеца...

 Брадясалите се разсмяха, шофьора отброи няколко банкноти от дебела пачка и ги подаде на дългокос тип със светлосиньо яке. Микела също му даде "ветрилото"  и дългокосия застана пред колите. Сякаш на забавен кадър вдигна три пъти ръцете си, всеки следващ все по-високо. Рева на мощните двигатели се сля в пронизващо бучене и когато дългокосия рязко спусна ръцете си надолу, сгъстения от вибрациите въздух се стовари в гърба и с цялата сила на отприщените киловати.
 С преиферното се зрение забелязваше как Микела леко помръдва волана, пулса и се беше покачил до невъзможното и цялото и внимание беше приковано в изоставащия сякаш с нежелание калник на другата кола. Дишаше трудно и същевременно се чувстваше лека като перце от преливащия адреналин.
 И изведнъж всичко свърщи. С последно форсиране Микела включи на по-ниска предавка и плавно спря. Погледна щастливата физиономия на приятелката си, после се вслуша в собственото си учестено дишане. Опипа се скришом и се разхили невярващо - беше толкова мокра, че май спешно трябваше да се преоблече.
 Микела я потупа по крака с широка усмивка. Така е, приятелко, каза и, седемнадесет секунди - и мъжът ми свършва за толкова, но дори не се доближава до това тук...

 По обратния път спряха за малко. Крайната възбуда и щурата радост след втория им старт я накараха да прегърне Микела и да я целуне съвсем истински. Микела и отговори, миг преди леко смутени да се отдръпнат една от друга. Спогледаха се и се засмяха. На връщане, далеч от врявата на незаконните стартове, се спогледаха пак и Микела отби. Този път се целуваха дълго и нежно, търсейки отдушник на насъбраната емоция и същевременно притиснати от вкоренените забрани. Усети ръката на Микела да освобождава малките и гърди от стегнатия потник и миг по късно езикът и да се плъзга по набъбналите зърна. Изви се по-удобно в тясното пространство и с нарастваща възбуда погали Микела дълбоко под стегнатата пола...