Размисли и страсти, но не по телевизия "СКАТ"

Етикети: телевизия

ВЕСЕЛА КОЛЕДА с новата духовност и с мен, една българска учителка. Много се говори за стачки, за Европейски съюз, за депутати, за партии и за куп още неща, но много по- рядко се пише и се посочва как да се работи за постигане на по- висока степен на усъвършенстване и развитие на човека в духовно отношение. Има предавания, които съдействат за укрепване на българския Дух, като едно от тях е “Сите българи заедно” Има още няколко предавания, излъчвани по телевизия “Скат”, както и някои радиопредавания, но те само спомагат, докато за постигане на висшата степен на духовността е необходима самостоятелна, задълбочена работа с книгите, както и вникване към вътрешното “АЗ”, в глъбините на собствената ни душа.

Аз съм една от вас, от българския народ, родена на село, в семейството на земеделци, която обича да се труди, цени много книгите, прекланя се пред всемогъществото на Природата и нейния Създател - Световния Разум. Скъпи читателю, който си решил да прочетеш написаните редове, искам да споделя с теб, че въпреки негативните неща, които се случват, за които се пише и говори, има и много други с положителен заряд, с добронамереност, любов към ближния и красота. Те съществуват около нас, в нас и ние трябва да ги забелязваме, да ги разбираме. Много пъти сме се чувствали добре от приятелски разговор, от извършено добро, от постигане на дадена благородна цел, или от добре свършена работа. Работата е важна за човешкото развитие, за човешкото усъвършенстване. Колкото е по- разнообразна и колкото повече умствени или физически усилия се влагат, толкова повече може да се очаква, че тя ще съдейства за изграждане на поведение и морал, ценни за дадения човек. Да се работи организирано, целенасочено, настойчиво, да не се получава претоварване - умствено или физическо, което не е полезно. Много важен за за човешкото развитие е вложеният ръчен труд.

Не случайно като бях малка, в училище имахме такъв предмет, но в наше време нещата се промениха. Аз желая на моя народ, на българските деца да постигнат висока образованост и развитие в духовната сфера, която е толкова значима за хората от 21 век. Поради това ги моля и съветвам да се стараят да си намират занимания, а не някой непременно да им поставя задачи. Те могат сами да предприемат и да свършат нещо полезно, стига да желаят и да положат необходимите усилия и старание. Добре е всекидневно да се чете по нещо, а още по-добре е и ако се напише нещо. Постепенно тези занимания ще работят за всеки, който ги предприеме. Ще бъдат положителни за него. Ако е настойчив, последователен и упорит, ще узнае това, което го съветвам. Има текстове от автори, които носят много ценна информация, но не винаги човек е дорасъл до нивото, за да може да я разбере. Ето защо трябва непрекъснато да се работи за своето самоусъвършенстване.

Страната ни е красива, в нея има богана духовност, има съхранени обичаи и традиции. На хората, работещи в духовната сфера се дължат добрите резултати, с които се показваме пред света. България ще пребъде, защото аз разбирам хората, които работят в това направление. Това са хора, които казват истината, обичат красивото и се стремят да изградят един по-добър, справедлив свят с правилни човешки взаимоотношения. За благополучието на прекрасната си Родина и за всички българи предоствям текстовете на следващите страници. Те ще бъдат части от написаното в моите работни тетрадки. С много обич и любов към читателя правя подарък от подбрани текстове за положително развитие в духовната сфера, защото доста отдавна разбрах, че заниманията в областта на духовността имат съществено значение за развитито на индивида. /Думата “индивид” има латински корен - “индивидиум”- неделим, което пряко подсказва, че духовността е цялостна, неразчленима, въпреки, че се проявява чрез множество индивидуални съзнания. В човешкото общество единственото обединяващо звено не е ли Духът и духовността? Тази духовност и мословност се изразява и въплътява чрез словото - речта и текста, но в крайна сметка винаги и чрез идеите. Идеите идват от божествения свят. Лично аз съм убедена, от това, което съм чела в много книги, както и от личните ми преживявания и наблюдения.

На 17. 11. 2005 г. прочетох в една обява покана за желаещи ученеци да напишат коледно послание под форма на есе, стихотворение или разказ. Прочетох я внимателно, защото реших да уведомя дъщеря си - ученичка от 11 клас. Тъй като и самата аз съм работила като преподавател над 25 години и отблизо познавам тази част от обществения живот, написах следното: Понеже знам, че в училищата трудно се работи в двустранния учебно-възпитателен процес, ми дойде на ум, че може да се на пише коледно послание в такава насока.

Желая в дните преди Коледа учениците да бъдат по-дисциплинирани, да се включват по-интензивно в учебните часове, да са по- усърдни в самостоятелната си работа, да показват уважение към преподавателите си. Да ги слушат, обичат и да разберат, че не бива да пропиляват времето за учебна дейност. Ако поне малко можеха да знаят, че това е период от живота им, какъвто в последствие не могат да имат, биха гледали на него по по-друг начин. Моето коледно послание към тях е” Обичайте се, уважавайте се, ценете минутите, учебните часове е се стремете всеки ден да научавате нови неща. Пишете, четете. Стремете се към ред и тишина, уважавайте преподавателя, застанал пред вас и му дайте възможност и той да ви уважава и обича. Можете да създавате хармония ако желаете и ще се чувствате по- добре. Посланието към преподавателите - да виждат индивида във всеки ученик, да проникват в неговата душевност, да проумеят причините, поради което дисциплината не е на необходимото ниво, да си наложат да не обиждат тези, на които трябва да дават пример за толерантност. Нека в тези предколедни дни да се усеща повече топлина, повече човечност, за да може работата да е спорна и плодотворна. За да има човек чувство за удовлетвореност и задоволство от добре свършна работа - добре протекъл учебен час, добре преподаден урок, добре усвоен учебен материал. И най вече коледно послание за положителни чувства, за светли мисли, за добронамереност, за да изградим един нов свят - свят на доброто и справедливостта. Нека всеки да разбира другия, да му вярва, да обича Природата. Да долавя, да усеща, да разбира основополагащия разум. Към това е нужно да се стремим. Ние хората трябва да ценим и уважаваме всичко, което е създадено за позитивни цели. Да се съобразяваме с реда и изискваннията за всеобща хармония. Природата и човекът са взаимно свързани. Тя е необятна, разностранна, навсякъде и във всичко. Необходимо е да се трудим, да мислим, да се учим непрекъснато, да наблюдаваме, да сме благодарни, и помним, че всеки един от нас е частица от нея.