Частни училища - Епизод 3

Правилата на общността са затова, за да се спазват. На когото не му харесват, да си търси друго място за изява.

Брей, че принципна позиция! Авторът на супер-помагала, попаднал в просташки колектив на даскалици. Какво ли търси там? И какво ли търси тук, на първа страница? Не вярвам някой да се заблуди, че става въпрос за морални принципи и позиция. Мирише ли ти, Достояне, на "Работническо дело"? - Учителят - враг номер едно на народа.

Светев, може ли да те попитам, този пост какво точно изразява? Отчита гнилостта на образователната система, предлага решение на някакъв проблем, величае собствените ти морални качества, запознава несведущия бглогов читател с простотията на българския учител..? Или какво точно? - показва как аристократично напускаш помещението на смотаните даскалици, за да се появиш в целия си блясък на първа страница. Искаш ли да ти кажа какво правят обикновено мъжете, когато се съберат - присмиват се на тези, които ги няма в момента. Или разказват пикантни подробности от личното им ежедневие. Страшно достойно занимание, изпълнено с интелектуалност и финес.

Една от причините да не се привържа и дори да се откажа от учителската професия са междуколегиалните празни отношения... Множество неудовлетворени от живота жени на възраст ми действаха доста потискащо... Само да вметна - от 93 учители в централно столично училище 7-8 бяха мъже (стараещи се бързо да избягат от всякякъв контакт с женската част от Колектива), а само 3 дами бяхме под 30... Тук засягам и възрастовият проблем в нашите училища, за което се извинявам на по-възрастните колеги. И все пак това не променя тъжната реалност, че Училището не привлича млади кадри. Поради гореизброените причини прекарвах при всяка възможност междучасията си с учениците, понеже разговорите с тях бяха изпълнени с повече съдържание, отколкото тези с колежките и понеже не личеше да им е неприятно : )

Шели,

Но който не е бил в учителската стая не може да разбере напълно изказаното от Светев мнение.

swetew На теория всичко е възможно, но истината е че всички сме хора. Преди 10 години, когато направих първия си неуспешен опит да стана учителка в нашето държавно училище ме назначиха по заместване като учител по всичко в полуинтернатна група /занималня/ и тогава ми се случиха 3 незабравими неща.

1. Аз очаквах да работя с изоставащи деца, които трябваше сама да набера от 6 клас, а се записаха най-добрите ученици. Беше ми много странно, а директора ги проверяваше за присъствие, защото мислеше, че списъкът не е истински, обаче си беше истински.

2. На втората седмица чистачката се оплака на директора, че работя до 18.30, а тя била свиканала да си ходи в 16.30. Чакала само мен и не можела да заключи сградата.

4. Учителката по-математика даваше за домашна само задачите със звездичка, което ме ужасяваше, защото съм скарана с математиката, но и до тогава смятах, че не е логично да се дават такива задачи за домашна. Един път ми се падна такава трудна задачка, че помолих колега да ми я реши, а той само я погледна и каза, че в учебника има грешка, обясни ми каква е грешката, даде ми правилното решение и ми каза да не я давам на децата, за да не се налага да им обяснявам разликата между решение и учебник, защото това е работа на титуляра. Но аз съм гаднярка и не мога така. Дадох задачата, обясних всичко и помолих учениците да излъжат другата учителка, че не съм им решила задачата. Не беше възпитателно да го правя, особено след като после колежката се беше мъчила пред 26 деца да реши задачата за домашна и не беше успяла. След часа дойде в учителската стая бясна. Аз я изчаках да приключи часа си при 6 клас и се правих, че не знам какво ще стане в часа, а просто чаках реакцията и'. Тя дойде, развика се, че не съм си свършила работата и така всички разбраха, за какво става дума, без аз да го разгласявам. Един от по-старите учители, който ми е преподавал математика ме защити и и' каза да седне сега и пред всички да реши задачата, като математик и да ми я обясни като за 6 клас. Тя загуби целия си речников състав и като се разплака, каза, че цял час си е загубила да се мъчи да я реши и не я е решила. Така от него разбрах, че това не е еденствената задача, която не може да реши и си обясних трудните задачи за занималнята. Но така и не разбрах, защо аз трябваше да преподавам математика вместо нея, а ръководството, което знаеше какво става така и не я отстрани. Трябва ли да казвам, че все още е учителка по математика, но вече в по-голямо и по-добро училище.

П.П. АЗ УВАЖАВАМ УЧИТЕЛИТЕ, но УЧИТЕЛИТЕ, а не всички завършили педагокика!!! И имам много приятели учители. Но смятам, че за тях трябва да има ценз и е крайно време договорите им да се променят, ако не се справят, освен, ако не е държавна политика да се създават неграмотни хора.

Аз също имам една детска мечта, и тя е да стана учител. После, растейки - мечтите ми растяха,сега искам да стана преподавател в университет.

Да, аз мога да кажа, че имах редица добри учители, които са ми преподавали много добре,  много сложни неща,  и които бяха квалифицирани. Имах й учители,  които бяха хора.

Благодаря на г-жа Белчева,  която в 8 клас - ме научи на правопис и граматика.

Благодаря и на г-жа Николова, която ми преподаваше математика в 8 и 9 клас, на г-жа Нейчева, която ми преподаваше география и история  в до 7-ми клас,  на Росица Иванова, която ми преподаваше физика и химия,  на учителката ми по биология - Юл. Данова (която е всеобщата любимка), на Т. Иванова,  която ни преподаваше "пари и банки", на Бл. Абаджиева - по право... и редица други.

Всъщност, аз съм израстнал на село,  там учителите по онова време, бяха най-образованите,  и доста приличаха на възрожденския тип учители. Бяха много уважавани. Но, те наистина бяха добри. Когато се преместих да живея в Русе, (в 8-ми клас) - учителите в едно от най-елитните училища в града, бяха учудени от моята подготовка. Имах съученици,например, които не знаеха елементарни формули по химия, елементарни физ. закони и пр. А идваха от елитните градски училища. 

Моята любов към преподаването - дойде от двама учители: Учителката ми по история в началното и тази по биология и химия - г-жа Нейчева и г-жа Комитова. Те, бяха истински извор на знание,  лъч в непрогледната тъма.

После, когато станах в 12 клас,  имахме едно девойче, дето ни преподаваше счетоводство-практика, (то тя беше на 25 години,  ние на 18) - първа година учител. Тази няколко пъти съм я "бил" на тема счетоводство, но това не ми пречеше да й се кефя, както и на класа. Та тя ми развали илюзията за учителстването - Планков, по цял ден ше се разправяш с една камара колеги,  които щи лазят по нервите,  а и днес децата не са толко спокойни, колкото когато аз съм била дете.

И така,  в този ден - порастнах

Сетих се даскала по математика, който не можеше да върже две задачи през часа,  учителката по Английски,  която ни оставяше да си пишем домашните по другите предмети в нейните часове, вместо да учим (ма тя беше с връзки),  и ред други...

"Учителят по трудово обучение - наричаха го Бояджията, защото именно с това се е занимавал преди да стане учител. Имаше дяволското умение да превръща всяко упражнение в часа по трудово в средство за изтезание на децата. Иначе не беше  лоша идея да се научим да изработваме звънчева инсталация или кутия за моливи, но Бояджията успяваше да ни докара до панически ужас, докато ни обучаваше на тия умения. Дори самата му физиономия беше такава - една  презрително-кисела. Имах усещането, че от всичко на света най-много ненавижда децата. Излишно е да ви казвам, че поведението ни в неговите часове беше безукорно, но колкото и добре да се държахме, нищо не променяше гадното изражение на лицето му, с което ни гледаше, докато обясняваше урока си.
Спомените ми за него са свързани най-вече със споменатата звънчева инсталация – всяка година я правехме. За целта трябваше да си набавим правоъгълна дъска. Естествено доставката на такава беше ангажимент на татковците ни. Баща ми по този повод ругаеше: „Тоя даскал какво си мисли, аз да не съм дърводелец”, но все пак я намираше от някъде. След това трябваше да се купи звънец и трансформатор. Те на времето никак не бяха евтини, общо излизаха около десетина лева. Трябва да е имало някакъв таен договор между Министерството на образованието и завода за звънци и трансформатори – не е истина какво количество са продавали тогава за нуждите на часовете по трудово.
И така, Бояджията заставаше на черната дъска и ни демонстрираше  едни табла с електрически схеми, от които аз лично нищо не разбирах. Пречертавахме ги в тетрадките и след това ни изпитваше по чертежа - кое какво е. Почти никой не можеше да отговори вярно, което го изваждаше от търпение и ни обсипваше с епитети като ”тъпак”, ”малоумник” и други подобни. Най-големият ужас настъпваше, когато трябваше да се изпробва вече монтираната на дъската инсталация. Моят звънец никога не звънваше, както и на повечето ми съученици. Това му даваше повод отново да ни „възнаграждава” с обидни думи.
Стресът, който съм получил от тия звънчеви истории е така силен, че и до днес нямам на входната врата звънец. И никога няма да си сложа! Благодарение на Бояджията ненавиждам звънците, закачалките за картини, дръжките за чук, кутиите за моливи и всички други неща, които трябваше да се науча да изработвам под зверския педагогически подход на тоя тип. Едни от отвратителните му навици беше да ни разпитва какво работят родителите ни. Последваше дискриминация по „родителски” признак - децата, чиито родители имаха престижни професии, се ползваха с покровителството му (шестици, похвали и пр.), а тия от нас, които бяхме с „работническо-селски произход”, търпяхме целия му арсенал от инквизиционни трикове. Веднаж обаче се случи една история, която възмезди всичките мъки, които бе причинил на учениците. Някакво момче, току що излязло от болница след операция, беше преслушало в часа му и Бояджията го ударил, при това точно по мястото на операцията. На другия ден бащата на детето дошъл в училище, намерил Бояджията и с един удар го нокаутирал пред очите на случилите се наоколо ученици. Възторгът от инцидента беше всеобщ."

Swetew,разговорите в учителската стая няма да коментирам-безразлични са ми.Щом си убеден в некомпетентността на колегите си ще информираш ли нужната инстанция и ще предизвикаш ли проверка?

Ясно, може ли вече да спрем да се занимаваме с учителите. Поне за известно време на главната общност.

  # | от shelly на 16 Ноември 2008, 15:35

Ясно, може ли вече да спрем да се занимаваме с учителите. Поне за известно време на главната общност.

Чудесна илюстрация на точка четири от моя постинг :) Шели, а не помниш ли, че Светев беше избрал правилното място (не на първа страница)? И не помниш ли какво доведе до появата на постинга му на първа? Ще ти припомня - виж другите три точки от моя постинг... Или първите изречения от настоящия.

Ти, като майка, би ли препоръчала на своето дете ученик да прочете постинга на Светев? Би ли му казала, че вярваш на написаното там и че искаш то също да повярва? Би ли се радвала, ако то мисли за учителите си по същия начин, по който те тук са обрисувани, а в училище винаги търси повод, за да им се подиграва?

За справка: в общност "Образование" влизат и ученици. Те четат и изграждат мнение въз основа на написаното. Искате ли нашите ученици да мислят за учителите по гореописания начин? Представяте ли си какво ще случи, ако децата ни започнат да възприемат учителите като образите от поста на Светев?

А спомняте ли си за една много остаряла дума „възпитание”, която се използва най-вече, когато говорим за подрастващото поколение”? Днес новата учебна програма я замени с „изграждане на отношение”. Защото възпитанието е комплекс от изградени отношения към заобикалящата ни действителност. Отношение към родина, към родители, към учители, към съученици и т. н.

Децата, и изобщо младите хора, които още не са достигнали физическата си зрялост, не съм съгласна, че трябва да се третират като възрастни. Те не са възрастни хора, иначе нямаше да има нито детска психология, нито педагогика, нито методики за преподаване на различните предмети, ориентирани главно според възрастта.

Специфичното при децата е, че лесно им се влияе, особено когато се изгражда отношение на основата на омразата. Но, дали възпитаването да мразиш, да не харесваш някого или група хора, е толкова безобидно? Омразата е в основата на агресивността, на човешката агресивност, която най-често изразяваме с думите си, но тя има и други, по-страшни проявления, свързани с физическата безопасност.

С постинги като този ние подхранваме омразата, която дава основата на агресивността – най-пагубното човешко състояние. Няма да изброявам всичките й форми, но крайната е човешкото самоунищожение.

hoaxer, учениците слагат клипове, в които са снимани учители в момент на афект. Повечето клипове имат предистория, свързана с целенасоченото дразнене и обиждане на учителя, станал по-късно главен герой на клипа.

Проблемите с учители, които не са си на мястото, не са проблем на децата и на учениците, а на нас, възрастните. Ние имаме отговорността да ги решаваме. Смятам, че е опасно да им ги навираме в очите и да подклаждаме детската агресия още повече.

Формата с окаритуряването на учителите не е нито подходяща, нито реалистична, а преувеличена и субективна. Тя не води до решаване на проблемите, а само до увеличаването им, защото такива постинги влияят на по-младите читатели.

Имам чувството, че никой не мисли за децата...

Но аз се досещам защо е тази истерия срещу Светев. Докато за мен може да кажете, че не познавам нещата и само злобея, срещу него няма как - отдавна е в професията и едва ли има нещо, което да не е виждал и да не знае. Можеш ли да кажеш за учител с неговия опит, че не познава българските учители? Хм, трудно, нали? Не го обичате и защото, за разлика от повечето вас, той е направил опит да се опълчи срещу системата. Понесал е несгодите от този си опит и е оцелял. Имал е смелостта, която у повечето вас липсва. И не можете да му го простите...

Светев ,пак ти казвам ,след такива постинги и  отношение към кладенеца ,от която пиеш вода ще те изгонят отново от училище.Това което си го описал си е честа клюка.Обект на разсъждения в коментарите не трябва да са героите ,а автора.Съвет от мен .Отдавна не си препрочитал май Радичков.Всъщност изобщо чел ли си го.?Пиша ти нарочно с правописни грешки за да можеш с тях да се оправдаваш.

Ентусиаст, всичко ли би казал на детето си в прав текст, без да ти пука как ще го разбере и как ще се почувства? Ами дайте да действаме направо, без подход, директно, без заобикалки с децата. Да нахъсваме учениците още повече да мразят, да мразят, а после ще се вайкаме защо ежедневно чуваме за криминални престъпления, извършени от деца, за загубени в безпътица младежи, търсещи опора в наркотиците и т. н.

За публикациите в Общност "Образование" нося отговорност и аз. На когото толкова много му се иска да си говори, каквото си ще, интернет е огромно място. Да отива някъде другаде и да си излива волно чувствата. И отговорността за думите, които е написал, ще си е само негова.

"Професия? Разбира се, ще пиша ЖУРНАЛИСТ -

разузнавач от фронта на идеите,

пълзящ през минните полета на шаблоните,

там гдето се кръстосват куршумите на врагове и свои."

Любомир Левчев

Днес обаче и той се почувства засегнат от махнатия постинг на Светев, и ме изтри от списъка с приятелите си. Така че, бъди спокоен, на мен приятелите ми намаляват и можеш да се порадваш над този факт.

Добре деца, много находчиво се карате.

queen_blunder аз не познавам някое дете да мрази учителите си. Според мен децата мразят да бъдат пренебрегвани и неизслушвани и безумно страдат от хронична нужда на внимание и обич, но не мразят учителите си, тези две групи на обществото / учители и ученици/ са в непрекъснат допир, дори по-чест и по-интензивен отколкото в семейството, казвам го защото виждам племенника ми само вечер, тъй като той е по цял ден в училище /ходи на занималня/. В повечето случай децата се озлобяват поради непрекъснатата липса на внимание в семейството и когато това им се откаже и от училището не им остава нищо друго освен да я предизвикат по всички неразрешени начини/ аз така си обяснявам клипчетата/ Децата предизвикват вниманието ни като общество, но понеже обществото ни е в пълна икономическа, политическа, емоционална, морална и етична криза, няма как да се справи с нито един истински проблем. Освен това в един друг пост се убедих, че никой не се интересува от проблемите на и за децата, тези проблеми се експлоатират, но не се решават. Затова не мисля, че един пост като този може да влоши състоянието повече отколкото си е влошено до сега.

Истина е че синдикатите продадоха учителската стачка, а сега чрез поредица от малки стачки се опитват да докажат, че ги има на политическата карта.

Истина е че учителите се предадоха много бързо и без достатъчно убедителни жертви в името на по-добро образование, заплащане и най-вече не се пребориха за неоспоримото уважение на обществото и децата, за които работят.

Истина е че стачката постигна само вълна от наказателни съкращения, но не и радикална промяна в образователната система.

Може вие да смятате, че нещата са други, но не са.

Освен това смятам, че личната вражда тук не се дължи на професионална нетърпимост, а се дължи на вътрешна непримиримост между хора, които не желаят да се изслушат и всеки междувременно е яхнал коня на личното си самолюбие.

Няма да се правя на миротворец, но е добре всички участници в спора да пораснете и да покажете зрялост.

Възможно е всеки за себе си да е прав и всеки да има нещо лично срещу другия, но е въпрос на зрялост да си противостойте с доказани идеи отколкото с детски номера от типа: "На ти куклите - дай ми парцалките"

Ако този пост може да предизвика национален спор с решение в полза на училището и децата - тогава се карайте до припадък, но според мен този пост си е обикновен разказ за ежедневието на един учител, който не е доволен от системата на образование, в която не ми е известно някой да е доволен от нещо, което се случило в последните 20 години.

1. Защото Соянчо не ми е приятелче, може да погледнеш моя списък с приятели. С него само се бъзикаме.

2. Знам, че той няма да се спре, защото няма спирачка и задна скорост и затова няма да се извини, нито да се съобрази. Въпрос на ЕГО или егоизъм, както искате.

3. queen_blunder иска ми се да вярвам, че поне ти си достатъчно зрял човек, за да намериш правилния път и когато те предизвикват да не подаваш подходящата ситуация, защото този пост се появи, просто защото им даде повод да те покажат в негативна светлина.

Gen в други постове казах и на другите герои, че вече не се търпи.

Просто с по-малко думи, защото мисля, че знам кой колко истина може да поеме на една доза.

 П.П. Прочетох всичко и се абстрахирах от всичко, което е казано до тук.

Нека обсъдим нещо, което няма да е като удар под кръста.