Частни училища - Епизод 1
Привет на оцелелите Мученици и Мучители! След множество закрити училища и тотална чистка във все още съществуващите, поздравявам тези, които още дерзаят и даскалуват. На тях и на останалите без работа може да се окаже полезен моя безценен опит при допира ми с частния сектор в ОбразУванието. Ако не - просто се посмейте!
Няма да се представям като "списувател" в блога. Достатъчно известен съм - къде със скандал, къде с добро. Ако иска някой да си припомни "Учител или охранител-изберете сами http://bglog.net/Obrazovanie/16789 или "Защо днес не съм на училище" http://bglog.net/Obrazovanie/16789 . Реших пак малко да подаскалувам не заради парите. В образователната сфера са ти гарантирани две неща - сигурното психясване и гарантирания статус на социално слаб. По-скоро се поддадох на суетата: притесних се, че като автор на помагала по литература (вече 12 на брой) трябва да съм в крак с новата учебна програма. Защото се лаская, че списваните от мен помагала дали в "Персей", "Авис" или "Скорпио" вървят добре на пазара именно поради практическия опит и тясната връзка с очакванията на родители и ученици. Няма да се оправдавам повече! Реших и толкоз!
Държавните училища ги изключих априрори, не съм толкова изпаднал. Но надеждата, че в частното школо е "по-различно" мъждукаше в иначе позагрубялата ми душа. Речено-сторено. Влязох в jobs.bg. Да сте виждали колко много, ама адски много са обявените свободни места за учители?! Явно професията съвсем е затрила авторитета и желаещите да я практикуват намаляха тотално. Аз лично познавам поне десетина бивши учители, излезли от системата, които никак не напират да се върнат в нея.
Но да не се отклоняваме от сюжета. Попълних десетина CV-та и кандидатствах по електронен път. Получиха се следните епизоди на сериала:
Първи епизод: Телефонен разговор
Обаждат ми се от Н-ското частно училище по повод автобиографията. Разговорът започва с взаимни комплименти. Директорката ме ласкае, че за тях е чест такъв известен автор да бъде част от екипа, аз отговарям, че честта е моя и само моя. Гладкият тон обаче започва да се пропуква. Причината - моето категорично желание да бъда назначен като външен лектор на граждански договор, за да запазя мястото си на охранител на трудов.(Споменах вече как не съм толкова зле материално и морално, че да желая даскалуване на щат). Шефката признава, че това е юридически допустимо, но е страшно учудена защо предпочитам този вариант."За да си вдигна шапката, ако нещо не ми хареса във вашето училище!" - отговарям смело. Следва лека въздишка оттатък по линията и ответ: "Извинете, но ние търсим хора, които ще зависят от нас!" Е, поне е откровена! Разговорът приключва, а на събеседването така и не отидох.
Епизод втори - Събеседване
Училището е близо до квартала и решавам да се прежаля. Още на входа се "сдушавам" с колегата-охранител (краставите магарета се намират!). И почерпвам безценната информация, че събеседванията са проформа. Мястото вече е "дадено" на любовницата на един от българските директори. Мога веднага да си тръгна, но решавам да се позабавлявам, защото "Шоуто трябва да продължи!" Генералният директор се оказва чужденец. И то не англичанини или французин, а турчин! Националистическата ми душа възроптава и се държа подчертано предизвикателно и наежено, напрво хулигански.
Например на въпроса "Колко помагала сте издали?" отговарям бойно "А вие?". "Нито едно." - отговаря ми учтиво човечеца. "Е, значи и едно да съм издал е повече от вас!" - заключавам безапелационно. Усетил настроението ми, той хитро подпитва дали имам нещо против да обучавам и деца с чужд етнически произход, разбирай турчета.
- Глупав въпрос! - отсъждам мрачно. - Против децата нямам нищо. Дайте ми Ахмед Доган и ще го застрелям като куче, ама децата не са виновни!
Директорите-българи ме гледат изумено, с бялото на очите си, а турчина му с турчин се смее! След час по мобилния получавам обаждане, че мястото е дадено на друг (глей ти каква изненада!), но са ми оставили 8 часа седмично лекторски, ако искам да ги взема. Аз да работя за турчин? Ай сиктир! Отказвам безапелационно!
Епизод Три - Кратка среща
Директорката, жена на средна възраст, мачка в ръцете си листа с моята автобиография. И без да пита нищо заявява: "След 10 минути влизате в час!". -Ама как? При кой клас, не съм се подготвил.... - мрънкам смутено.
Оказа се седми клас. Учихме за сложното съставно изречение с подчинено обстоятелствено. Определено ми дойде музата, с децата се шегувахме, писахме, зубрихме и накрая, без излишна хвалба, те ми споделиха, че часът минал неусетно.То е като при секса. Може да не си го правил отдавна, но понаместваш позата и установяваш, че още ти харесва. Директорката слушаше внимателно и накрая на часа заяви, че условията ми (граждански договор, непълен норматив) са приети и почвам от утре.
Да! Учител съм от месец в частно училище (или по-точно външен лектор). Прекрачих дверите на "светая светих". Но там не намерих рая и ако дотук съм ви разсмял, ядосал, заинтригувал ще прочетете и продълженията на постинга, за които ще сложа линк тук:
http://www.bglog.net/Obrazovanie/2296
Ето и линк за третата част:
http://http://bglog.net/blog/swetew/site/posts/?bid=23577
Нали всеки в този блога споделя лично преживяното, своята история в Образованието и така пишем заедно пишем историята на една агония. Но дявол го взел, едва ли ние сме най-виновните за това!
Но най-страштното предстоеше - учениците не желаеха да учат - капризничат, плачат, бият се, заварих анархия, нежелание за учебна работа, нагласите бяха, че щом плащат, всичко им е позволено, че могат да правят каквото си искат, но най-вече да не учат. Забелязах, че във третата година от обучанието си по бълграски език отличничката допуски грешки, които са срам за всеки първокласник (тя и едно странно момче - и двамата не са вече в това частно у-ще, а в общинско). Предложих децата да се разделят на две групи, според възрастта си и понеже частното училище явно е зле с финансите, да работя един час с едната група, един час с другата. не след дъллго ми се обадиха, че нямат нужда от мен, защото нямат завоювани места от състезания.
Оказа се, че не е трябвало да чакам те да се откажат, а е можело аз да прекратя договора (тъй като часовете бяха сложени късно привечер, трябва да прекосявам целия град, а така губя време за 5-6 лева).
Проблемите на това училище, а може би и на други частни училища в провинцията са: текучество на преподаватели (училището няма възможност да осигигури преподаватели на пълен щат, а ползва лектори, лекторите са учители в други училища, както и целия "директорски борд". по този начин целта на преповаталите е да врътнат два-три часа вместо да развеждат кучето или да си намират занимание - не се мисли в дългосрочен план; оттам идва недобра образователна услуга - малко ученици - има и дете само в клас ?!) не позволяват организиране на някои учебни форми, изискващи сътрудничество, работа в екип или мисловна атака, например; учениците знаят, че всичко е предрешено - не могат да имат нисък успех, защото ще ги отпишат от училището и ще ги пратят в общинско - и какво се прави? - очаква се учителите да пишат високи оценки, въпреки че учащите не са вложили усилие; вменяване на учителите на допълнителни задължения - да се стои и в следобедните часове, да се организират дни на отворените врати...
Може би в София положението е по-различно, но в провинцията при липса на конкуренция и липса на достатъчен финансов ресурс у родителите, тази училища са пълна пародия!