Частни училища - Епизод 3

Gen важното е да има четене и рейтинг, пък той само да ми падне....

Сега нещо се рекламира пред мадамата с правилата и правилниците... Е, как да не сключа примирие с другия лагер.

Така де, той се обърна и ... ще си пиша и с другите......да не го постя яяяяяяя... Не така с мен!!!

Аз съм лоша, ама, много лоша!!!

П.С. Не пише отговори на коментара ми. Не смятам да отварям темата повторно. И веднъж и беше много.

Изпадам в познатата роля на автора на някакво писание,  което другите разбират по-добре от самия него. Помолих също при коментарите да не се влиза в лични "характеристики", а да се коментират нещата принципно и по същество, но не би. Намериха се "вещи" тълкуватели на Конфуций, недоучили коментатори на Радичков (Ген, съмняваш ли се и за момент, че съм го изчел?), уж безпристрастни арбитри. А някак помежду другото остана истината.
Това е просто разказ (Диди е права!). А той разказва обосновано и достоверно(няма нищо пеувеличено или изкривено!),  от личен опит, как не само по мои впечатления (тук писаха поне още 4-5 човека) нивото на образованието и откъм страната на кадрите е в тотален срив. И да не пропускаме, че проблемът какви учители сядат зад катедрата е от изключителна важност за родители и деца. И ако преди три десетилетия помним с добро повечето си учители и към спомените добавяме 1-2 психясали некадърника, то днес децата ще запомнят 1-2 добри учители, а останалите... без коментар.
Резонно част от хората могат и е нормално да не са съгласни с подобно становище. Нормално е и да го оспорват. Но оспорването става с примери и аргументи, не с лични нападки или цитирането на философски постулати с противоречиво тълкувание. Нито с нелепи оправдания, че цитираната от Дона случка  била на повече от 30 години. Та днес стават поне 10 пъти по-страшни ужасии!
 И най-потресаващото! Оспорването на една теза не може да бъде придружено с методите на оплюване на опонента и заличаване на чуждото мнение! Хайде, ирония, дори сарказъм ще изтърпим, това са художествени прийоми, но ругатни? Ужасен, потресен съм от новата "теория на информацията", развита от Куин Блъндър. Идеята, че на децата трябва да бъде спускана подбрана, дозирана, "фризирана" информация, да бъде крита от тях истината с възпитателни цели, не само е неосъществима в компютърния век, hoaxer. (Ето, копирах постинга тук и вместо да изчезне от виртуалното пространство ще го прочетат поне още 1000 души). Но такава философия за контрол над информацията  ни праща в най-страшните антиутопии на Оруел!
Оценки за постинга приемам всякакви. За мен също, нищо че част от  хората, не ме познават лично, не са чели и една моя книга. Но да се трият публикации и коментари (извън нецензурните) си е чиста тоталитарна свинщина. Не съм го направил  в нито една моя публикация, няма да го направя и сега!
Мнозина призовават за разбиране и примирие. С какво? С вече легитимираната в правилата на блога цензура? С "генералната линия на партията(общността)", нищо, че е грешна и порочна?
Аз приемам линията да пиша искрено каквото мисля, каквото съм видял и преживял, както го разбирам. В този дух ще напиша и последната част на постинга. А по-нататък поговорката казва "Да става каквото ще!" .

Бързам да прибавя и един личен коментар във връзка с по-горните. Досега не съм пожелал Куин Блъндър да бъде изключена от списъка на моите приятели. Тя ще го направи ако иска. Моите причини са две:
Първо: Това е "виртуалният свят"- не истинския. Блогът е място за споделяне, коментари между два мача и две работи, малко разтоварване на емоции и...толкоз. Да го вземаш прекалено насериозно е грешка. Да си разваляш отношенията в реалния свят и дори да заплашваш със съд за написаното в постингите-безумие!
Второ: Преди  три години се запознах с учителка с искрящо чувство за хумор, но и себеирония. С нея си пиехме пиенето, пяхме не съвсем цензурни напеви, смяхме на света и себе си, на ограничените ни колеги, на скапаната и все по-деградираща образователна система. Днес в блога виждам съвсем различен човек, приел някаква отговорност в блога (не длъжност - такива няма!). И в прекаленото "връзване" с тази отговорност той прави неща, от които би се срамувал до неотдавна. Трие постинги, заличава коментари, оплюва приятели само в името на някаква абстрактна, уж благородна кауза, която защитава фанатично, без уговорки, анализи, чувство за хумор. Лично аз все се надявам, че след като отмине илюзията за "виртуалната журналистика", "свещена мисия" и заемания "висок" пост, човекът ще се върне при себе си, при истинската си същност. И моята покана за приятелство пак ще си бъде там.

swetew  Аз също не искам цензура.
Предпочитам споровете на силните личности да стават публично, но в рамките на тон, който показва някакво елементарно възпитание.

Аз също като теб разбирам, че това е виртуално пространство и не е истинският свят, знам, че хората в живота са по различни, но както в реалния живот, така и тук искам само запазване на някакъв добър тон, който да показва на всички, че участниците в сблъсъка на идеи са готови не само да говорят, но и да слушат. Няма закон, който да ни забранява да променяме възгледите си, за това е редно, ако някой намери сили да се извини, другият да намери сили да приеме извинението. Това не е примирение, а здрав разум.

Просто хората, които искат спиране на враждата, далеч не приемат идеята за налагане на цензура. Иска се малко благоразумие от всички, защото ако не намерим добрият тон, ще се разделим на лагери и хубавите неща ще отминат незабелязано засипани от караници.

Дълбоко в себе си съм убедена, че този пост е разказ по лично впечатление и не може да предизвика сериозни последствия за образованието, затова смятам, че е било излишна мярка да бъде изтрит, което не показва цензура, а възможността да се направи грешка, защото всеки вижда нещата по свой начин и тълкува нещата различно /това може да доведе и до погрешна преценка и тази преценка може да се изтълкува като цензура от хората с друго виждане по въпроса/, но до някаква степен съм доволна, че се появи този пост, за да можем да си кажем как стоят нещата наоколо. Сега, обаче е време да намерим правилен изход от ситуацията и всеки за себе си да реши как трябва да изглежда виртуалният му свят, така че да е добро място за прекарване на свободното ни време.