Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
"Днес искам да измия колата.
Запътвам се към гаража, обаче по пътя виждам, че на кухненската маса има още неотворени писма.
Първо ще прегледам пощата, може там да има нещо важно.
Оставям ключа за колата на кухненската маса, изваждам сметки за плащане от пликовете и изхвърлям рекламите в кошчето за боклук. Откривам, че то е съвсем препълнено.
Слагам фактурите обратно на масата, за да изхвърля боклука, преди да съм забравил.
Тъй като контейнерът за разделно събиране на хартия е до пощата, като ще ходя и без това до там, добре е първо да прегледам фактурите, за да уредя плащането.
Взимам папката, в която държа платежните нареждания, обаче установявам, че са ми се свършили формулярите.
Имам друга папка с бланки, тя е в кабинета. Там виждам до клавиатурата на компютъра една полупразна кутия с Cola.
Оставям фактурите, първо трябва да изпия Cola-та, преди някой да я бутне и да ми развали клавиатурата.
Обаче Cola-та е доста топла. Неприятно. Първо трябва да я сложа в хладилника и да я изстудя.
Докато отивам с колата към кухнята, виждам, че трябва спешно да сипя вода на цветята във вазата!
Слагам Cola-та на шкафа, където за късмет намирам очилата си за четене (които безуспешно търсех от вчера).
Преди да прибера очилата в кабинета, ще налея вода на цветята.
Връщам очилата на шкафа, пълня кана с вода и тогава виждам дистанционното на телевизора. Някой го е оставил на кухненската маса.
Мисля си: когато вечерта решим да гледаме телевизия, пак ще търсим навсякъде дистанционното и никой няма да знае, че то е тук, в кухнята.
Значи трябва да сложа дфистанционното на масичката в хола. Обаче сега първо ще налея вода на цветята.
Сипвам вода във вазата, но междувременно се блъсвам във вратата и разливам вода по пода.
Връщам дистанционното на кухненската маса и избърсвам водата, преди да съм си намокрил краката.
Тогава отивам до външната врата и започвам да се чудя, за какво бях тръгнал.
И така вечерта:
...колата не е измита;
...сметките не са платени;
...топла Cola стои на шкафа в кухнята;
...във вазата с цветя има съвсем малко вода;
...боклукът не е изхвърлен;
...къде ли остана папката ми с документи?
...вече не мога да намеря дистанционното;
...не знам къде ми останаха очилата за четене;
...никъде не виждам ключа от колата.
Бих могъл да заключа, че цял ден нищо не съм свършил, но това не е така, защото през целия този дълъг ден аз бях непрекъснато зает, и сега съм изморен като куче!"
Да се смееш над себе си - вече е терапия.
Е-е-ех, старост-нерадост! Но винаги трябва да е с чувство за хумор! И по този повод един виц:
Една баба и един дядо решили да си припомнят младините. Дядото я поканил на среща в ресторант "Шератон". Дядото отишъл с букет цветя. Чакал, чакал три часа, но бабата не дошла. Прибрал се дядото бесен в къщи. Разкрещял се: - Ти що не дойде ма?- Мама не ме пусна.
И още един по темата:
Възрастни съпрузи - склеротици все се карали кой е по-изкуфял:- Мъжо, я върви да купиш един пакет захар от магазина, да видим дали ще запомниш…Тръгнал дядото, и за да не се изложи, взел да си мисли на ум:- Захар, захар, захар…Обаче покрай него профучал младеж с мотор, който за малко да го блъсне, дядото се сепнал и почнал да повтаря:- Бонбони, бонбони, бонбони…Влязъл в магазина и казал на продавачката:- Дай едни вафли!Прибрал се с вафлите, а бабата почнала да му се смее:- Ха, видя ли, че си изкуфял дъртак! Аз за брашно го пращам, а той вафли ми носи!
С поздрав и :-)
Страхотен спам!
Прав е човекът - доста работа е свършил....аз се изморих само докато четох...
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...