Споко, качен е, гледа се....А тази музика...много е усойна...Хареса ми...

Благодаря, успокоих се..... Странна дума за музика - "усойна".:-) Харесва ми. И думата и музиката. :-)

Усойна музика, като усойно място...Не знаеш на къде ще те поведе...Изведнъж - гайда...В началото "писна" като шотландска в ушите ми...

Галя, не "ме тормози", а кажи на кого е музиката, ако може...Грабна ме...Музиката...

А разходката ви е чудничка. Някога, някога, толкова някога бях на същото място - "Кайлъка", само дето гледайки го сега - не мога да го позная;(((

Градината в която работя, за лагерите - морски и планински -  има традиция вече да кани мами, баби и те идват...И там, на тези лагери не гледат само своите деца, а всички сме "заедно"...Хубави, запомнящи се моменти...

Миличка, на последната снимка пише всичко, което знам за тази музика: Kultus Ferox - Aufbruch. Не знам какво значи, но и на мен ми харесва. Слагам я доста често на клипове, така че нищо чудно ако вече си я чувала, гледайки мои неща....

Знам, че не съм открила топлата вода с този поход и ако ви го предлагам, то е за отмора в неделния ден и като намигане към директорките:  все пак това, което гледате е проверка!:-) Странно, но от цялата проверка, която включваше  (за мен) писане на 4 общи плана, седмично планиране, семинар и практическа част, тази, последната, се оказа най-готината, успешната, забавната и здравословна за всички! Дай, Боже, всички проверки да бъдат такива! 

Благодаря ,

че и аз се почуствах сред природата. А за тебе,Галя,си е било отговорна работа, затова ти пиша  ++++++++

Завиждам ви благородно!Дано и моите планове и мечти се сбъднат като твоите,Галя.,пък нека са и проверки.Сърдечен поздрав!!!!

Привет Галя,при мен клипът не се вижда.Някой били направил нещо?

И при мен не се виждаше, но си промених настройките на компютъра и го видях.
Хареса ми много, особено паневритмията. Досега не бях чувала това знание да се предава на деца в детска градина. Изобщо на каквито и да е деца в училище.
Хареса ми и костенурката - тя сигурно също е запомнила срещата с вас :).

Благодаря ви, момичета, за добрите чувства....Те значат много за мен!

Паневритмията не е задължителен елемент от днемния режим на градината, Ела.С нея се занимават само деца, които искат и най-важното, на които родителите искат тези занимания.

Преди няколко години в България бе създаден Институт по паневритмия към Спортната Академия. В него се води много сериозно обучение на учители, които да преподават евритмия на желаещите деца и ученици. В детската градина евритмията не се изучава като част от философията на Петър Дънов, а само като система от упражнения с музика, като от пролетта до есента заниманията се водят сред природата. Намирам че това е чудесно. (Може би ще дойде ден, когато учението на П. Дънов ще стане част от обучението на философите, например. Все пак не забравям, че българите определиха миналата година П. Дънов като един от 10-те най-известни българи, и то в челната петица!)

За деца и родители заниманията с паневритмия са привлекателни и с това, че всяка пролет от института ги водят на невероятни няколко дневни експедиции из национални паркове и резервати. Миналата година, например, обикаляха из Родопите, събираха минерали и наблюдаваха в резерват орлите. Не съм била там, но казват, че преживяванията са били незабравими! 

А костенурката няма как да не е запомнила срещата с 70тина жизнерадостни деца! Та нали след тази среща се наложи да и бършем дупето.:-) Да си призная този случай беше важен за мен като учителка. Ж. Пиаже определя овладяването на естествените нужди като етап в развитието на детето. Е, в момента когато ми донесоха мръсните кърпички не мислех точно за Пиаже, а се зарадвах, че така естествено пренесоха усвоените умения върху дивото животинче. Среща на цивилизацията и дивото. И как всеки даде най-доброто от себе си. И как май не се разбраха, но поне цивилизацията хареса дивото. А дивото се уплаши....:-)