Ох, Куини, то трябва и време за да се изгледа внимателно. Обаче засега просто няма такова. Поздравления. От първите кадри ми се струва, че децата са много спокойни, а не като нашите дивачета. Но може би е от религията. Всички протестанти, които съм срещал са много спокойни.

Много интересни и вълнуващи  са тези срещи. Чудесно!  Началните учители от нашето училище осъществихме вече три такива работни срещи - в Литва, Полша и Румъния. Предстои ни среща в Италия, а през май домакини сме ние. Много труд полагаме, но удовлетворението е огромно. Наистина има  много за разказване, но ... когато приключи всичко и остане време.

 Не знам спокойствието на тези деца дали се дължи на религията. Може и така да е. Ние също бяхме изумени от поведението на децата в Литва. Бяхме в Шауляй / литовски град, близо до границата с Латвия и на практика значително по-близо до Рига, отколкото до Вилнюс/. Колегите там обясниха разликата в поведението на нашите и техните ученици  с различния темперамент. Говореха за северняшки и южняшки темперамент. Успокояваха ни, че колкото по на юг са родени децата, толкова са по-буйни:).

Дълго и с нетърпение очаквах този материал, затова го изгледах с особен интерес. Аналогично е да съпоставяш видяното с това, което е при нас  - в България. Почти две десетилетия Латвия е независима република и стъпките в образованието са просто удивителни. Впечатлена съм от материално техническата база, макар , че и при нас от няколко години училищата ни добиха добър облик и уредба. 

Интересно и вълнуващо изживяване, Поли!

Хареса ми обстановката в класните стаи - раздвижена, успокояваща, творческа. Децата си комуникират през цялото време и явно това не създава напрежение в часа. Но явно това поведение се възпитава, а не е само демонстрация за пред гостите.

Възхитително посещение, как ви се радвам, че сте били там, Поли Много красиви стаи, деца, уроци Чудесно е!

Мога само благородно да ви завиждам! А, кога ще ги стигнем латвийците?

Да, и аз изгледах с огромен интерес пуснатите материали! Прекрасно поднесени и подредени!  Знаете ли колеги, кръстоствайки поглед  почти по диагонал: ЮАР - Латвия, виждам едни и същи неща - спокойни отношения, нетрадиционни класни стаи \в смисъл подредени по-практично от нашите\ Базата много по-добра ! И то, не визирам компютри и техника, а съвсем различни дидактични материали. 

Заглеждайки се в лицата на участниците в учебния процес, не виждам напрежение, не виждам притеснение.  "Усещам" отношение, възпитаност, което тук между училищните стени рядко усещам.

Дали България, наистина е най-тъжното място на света?!

А, иначе казано видяното просто е прекрасно! Аз видях матовия загар  и маслинени очи на юга,  а Поли  и  Роси Димова представиха млечния небосвод в детските очи на севера! Интересна дъга над света! Не мислите ли?!

Благодаря за споделеното, Поли! Права е Цвета- това е истинската желана територия за ученици и учители! Клипът е чудесен- умееш да разказваш увлекателно и чрез кадри! Съгласна съм и с Руми, макар да съм виждала само детските очи на севера. Там се движат по дъгата в пряк и преносен смисъл. Радвам се, че си видяла всичко това и че го сподели с нас!

Скъпи колеги, оказва се, че преценката ви е съвсем вярна, макар и разказът ми да е базиран изцяло на снимков материал.

Честно казано, още първото изказване на Чопър ме постресна с точността и обективността си. Явно на детските лица е изписано всичко и ние като психолого-педагози умеем да го "прочетем".

Да, категорично потвърждавам, че децата там са спокойни, лежерни и добронамерени. Няма тичащи, блъскащи се, удрящи се и викащи деца никъде. Възпитани са да поздравяват всеки възрастен, влязъл в училището. И го поздравяват с усмивка.

Всички ние знаем, че нашите деца изобщо не отговарят на това описание, защото те са неспокойни, напрегнати и лесно отключващи агресия у себе си. И това тяхно поведение като че ли не е нарочно и злоумишлено. Според мен, то е резултат на генетични промени (унаследени от обществените катаклизми, преживени от родители и прародители) и вече превърнало се в непроменима, трайна черта от детската природа.

Страшен е изводът за онова, което се случва с нашите деца и все още не мога да се успокоя и да свикна с мисълта, че ние, българите, сме хванали грешния път по отношение на отглеждането и възпитаването им.

Защо стигнахме дотук? Причините са много и не бих могла да ги обхвана. В най-общи линии това се дължи на нашите утвърдени възгледи и представи за морални и етични ценности, т. нар. "български манталитет", и, разбира се, на тежкото икономическото състояние на страната ни.

Само че това не са извинения, когато говорим за отглеждане, възпитаване и образоване на деца, нали? Чопър ще потвърди, че Латвия е по-назад от България в икономическото си развитие. Не че аз по някакъв начин успях да видя белезите на такова икономическо изоставане, точно обратното - не забелязах по нищо икономическата криза да е засегнала града, благоустройството му, улиците, сградите. Нито видях характерната за нас, българите, изнервеност, сприхавост и нетърпимост, с която се сблъскваме тук на всяка крачка.

Там възрастните, както и децата, живеят спокойно, в мир и хармония. В уроците си учителите изключително много акцентират върху възпитателния и развиващ момент и лично аз бях във възторг от колегиалните отношения помежду им. Вижда се, че работят в екип с нужното взаимно уважение и зачитане труда на колегата. Училищната база във всички училища и в една детската градина, която също посетихме, беше обновена основно, а не козметично.

Държавата субсидира сериозно извънкласните дейности, защото е приоритет за нея да осмисли по добър и полезен начин времето на децата. Вместо да се шляят безсмислено по улиците, те развиват сръчности, умения, способности и таланти. В едно от училищата директорката спомена, че парите, които се отпускат за извънкласни дейности, са повече, отколкото могат да се изхарчат.

Мога да споделям още много, но в момента съм вдигнала температура и ми едно отпаднало. Ще отложа разказа си за по-нататък.

Всичко, което прочетох и видях, ме изненада много приятно. Явно е, че и в Латвия добре се грижат за образованието и възпитанието на подрастващите, защото в тях е бъдещето. При нас уж е приоритет:)))

Поли, в кои класове са тези часове? Материалът, който изучават,  не е лек, но е поднесен много занимателно и достъпно.