Кой ще ни обедини?

   За сетен път се убеждавам, че липсата на единомислие ще ни изведе до задънена улица. Обстановката е доста нажежена, информацията разнопосочна. Гърнето ври и а-ха да кипне. Едни искат стачка сега и веднага, други наесен. Дори и синдикатите, нашите защитници, не могат да се споразумеят и обединят около общи действия. Орел, рак и щука - всеки дърпа в най-вярната посока. Настана време за пазарлъци, на прах в очите и синдикални лъжемесии. Раздвижиха се  и  в министерството. Гласът на обикновения български учител няма  достатъчно сила, но когато уважавани  обществени личности си позволяват критичност към министъра, това вече е доста притеснително. Пуснаха се изпитани манипулативни  трикове с изпреварващ ефект - обещания за увеличения  с цели 100 лв. от януари, а защо не и от октомври. Изведнъж се оказа, че имало и финансов резерв.  Много спешно замесиха и модела за кариерно развитие и втасал, недовтасал го пуснаха  в обществено обръщение. Необходимостта от бързи действия за париране на  нарастващото недоволство изкарва на показ всички министерски козове. Те обезсилват  първоначалния синдикален хъс и предизвикват суетене, а суетенето е печелене на време. Синдикатите вече не са толкова сигурни дали искат стачка, или не. По-добре да я направим наесен, дотогава може и да сме забравили, че сме имали такива намерения.
  Помня от детството си приказката за козарчето, което дълго време крило тайната , че царят има магарешки уши. Накрая не издържало, изкопало дупка в земята и изкрещяло истината, колкото му глас държи. Дълго време премълчавахме истината за това, което става с българското образование, но вече не издържаме и крещим. Тапата изхвръкна и духът излезе от бутилката. Само че...кой ще ни обедини?