"Върви, народе възмутени"

Здравей, sibila! Добре дошла в нашата общност!

Много силен първи пост, написан с болка в сърцето! Разбирам те и се подписвам под всяка твоя дума. Аз лично ще бъда от протестиращите, защото тежкото положение на българския учител вече не се търпи!!!

Ралица и Поли! При нас много често родители на ученици правят фондации за да помагат на училището с пари. Но тогава само те в своята фондация распределяват своите пари за материалната поддържка хем на училището и училищен процес, хем на добавките на учителските заплати. И тук нищо никакви директори и ръководители не могат да направят - ако родителите искат да платят на този или онзи - точно така те и правят. А директорката? Тя, разбира се може да изказва своето мнение, но то не е решаващо там.

И мога да ви кажа, че в някои училища имаме сега сериозни конкурси за заемане на вакантни места. И родителите на деца имат сериозно влияние на политиката вътре училището. Може би понякога прекалено сериозно.

Марк, като дъщеря на начални учители, (както се досещаш, съм наследила тази професия от родителите си и още с раждането си съм закърмена с нея), претендирам, че имам поглед върху нещата и затова най-отговорно заявявам, че по-зле образованието в България никога не е било. По-унижен, безправен и потиснат никога не е бил българския учител! Трябва по някакъв начин да бъде спрян процесът на разруха.

На нас, учителите, са ни вменени безкрайно много задължения и никакви права. Дори нямаме право да изразяваме мнението си, особено ако то е в разрез с позициите на началниците.

Ние носим изцяло отговорността за всяко нещо, което се случва в училище. Поставени сме в трудни условия на работа: липсва материално-техническа база, лоши са учебниците и учебните програми, в много училища властват некадърни директори, които, каквото и да правят, са недосегами, защото всичките те имат подкрепа от инспекторат и министерство. Тези хора не разбират, че живеят на наш гръб, и в крайна сметка се получава една неестествена зависимост: вместо най-важните хора да са учениците и учителите, става обратното - длъжни сме да изпълняваме спуснати отгоре указания, които не са обмислени и компетентни.

Родителите са напълно изключени от този процес, те са външни лица, с които се срещаме на родителска среща, а не хора, които участват в политиката на училището. И това е огромна грешка, защото, ако родителите бъдат допуснати до училището, няма да се вършат беззакония и да се заблуждава обществеността.

Чесно казано не мисля, че родителите са изолирани от цялостната картинка. Всъщност това според мен си е тяхна грешка, защото доста от родителите вобще не са заинтересувани от обучението на децата си. Има родители, които дори не знаят какви предмети изучават децата им, не са стъпвали в училището и не познават класния ръководител на своето дете. Това е много жалко, но колкото и да не ни се иска е факт.

Има и други, които са много добре информирани по всички въпроси, но не смятат за своя отговорност до се номесват по какъвто и да е начин в образователния процес.

Има и родители, които са готови да подпомогнат училището, но само в случаи когато децата им са "заплашени" по някакъв начин (преместване, изключване и др.). В нашето училище почти винаги, когато си чуе, че някой щи бъде изключен се появяват някакви новости - нова дограма, ремонт на тоалетните и все неща от този сорт.

И най - накрая има една част от родителите (която по мои наблудения е доста малка), която се опитва всячески да помогне на детето си, на класния, на ръководството и вобще на училището като институция.

Това невежоство и от тази незаинтересованост на родителите обаче, се отразява и на учителите. Едно, че ги притискат всячески от ръководството и от друга страна разпуснатите и нагли (малко грубичко казано) ученици - това си е жив психически тормоз.

Аз добре разбирам, че всяко правителство (и в голямото и в малкото, и мога да Вие уверя, че не само в България) е едно изображение на народ в момента. Обаче това не сваля въпроса за организирането на фондациите. Дали е възможно според законодателството или не?

В училищата има училищни настоятелстав, които събират пари - дарение за поддръжка на училището и за ксерокс. На година всеки ученик би трябвало да плати около 18 лева (12 долара), но не всички родители ги дават. Едва ли ще се даде за увеличаване заплатите на учителите. Дори и дотам да се стигне едва ли средствата ще се разпределят справедливо.

Има нещо сбъркано в начина ни мислене.

При нас се събират по 10 лева и не всеки плаща. Тези пари нямат нищо общо с учителските заплати, но аз познавах директорка, при която даренията имаха доста общо с личния й доход.

НГТУ (бившия НЭТИ - моя alma mater) има един лицей. Лицеят е муниципален. Половин разноски на съдържанието на сградата и половин дохода на учителите там са от фондацията. Пълно оплащане за ядене (закуска и обяд) на учениците е от фондацията. Не вземам предвид дребни разноски за ксерокси,  хартия и т.н. И при това положение там има деца, които притежават способности, но имат бедни родители, които не правят никакви парични внески.
В такива условия кажете ми: кой е по-главен - някакъв си инспектор или съветът на фондацията, който ни в какъв случай не зависи от властта?

Знаете ли къде те са видяли тези инспектори? Аха - точно в това място!

Изместихте темата на поста , но щом сте отворили приказка  за родителите да кажа и аз какво мисля по този въпрос. Училището, в което работя се намира в краен квартал на голям град. Социалният статус на живеещите в него е нисък и финансовите им възможности ограничени. Не разчитаме на дарения от родители, не в това е проблема. Проблемът е, че децата проявяват неуважение към нас, защото техните родители не ни уважават. Ние с децата можем да се справим, с техните родители не можем. Ако родителят ни псува на масата пред ракията и шопската салата, какво очаквате от детето. Още повече, че много от родителите не знаят името на учителя, който се грижи за обучението и възпитанието  му. Наричат учителката" оная лудата, дето ти писа двойка". Кой позволи  и продължава да толерира такова отношение към нас ? Нашето министерство. МОН позволи обществото да се гаври с нас. Ето в това ми е болката. 

И в това не съм съгласен. Точно в това. Аз мисля, че не МОН трябва да влияе на обществото, а обратното.
Но това не сваля, разбира се, никакви задължения от правителството и институциите му пред страната и обществото. Тук Вие сте прави напълно.
Но аз не мога да разбера - какво се случило? Моят ми опит ми говори обратното: в 1976 година, когато аз бях в Българията, социалния статус на даскал беше висок. По-висок от този в Съюза. Аз имам предвид тъкмо уважението към професията.

Но на мене ми е нещо дико да чувам, че родители могат да изразяват мислите си пред децата им с такива думи: "оная лудата, дето ти писа двойка".

Какво се станало с България?

В България след 90-та година настъпиха промени, от които ние очаквахме да поемем път към развитие, но вместо това се утвърди мафия на държавно ниво. Ценностите рухнаха съвсем, няма общество, няма гражданство, всеки се е свил в черупката си и трепери за хляба си. Понятия като достойнство и чест отдавна са изгубили значението си.

Много е тъжно и жалко, Марк :(

Хора, тъпо е за капак на мизерния си живот да се изяждате в самосъжаление. Пуснете си някоя комедийка, а на 24 май си направете шоуто, отидете на заведение, на дискотека, натанцувайте се, напийте се... Ако сами не се зачитате и щадите, кой очаквате да ви уважава. Какво казала майката на еди-кой си - много важно. Българите прескачаме между крайности - или ни обзема мания за величие, или комплекси за малоценност. Покажете на учениците си най-ценното и доброто от себе си и те ще ви запомнят с това, не с двойките.

Имхотеп, не бих казала, че е самосъжаление, защото говорим общо за нещата, за онези неща, върху които е трудно, даже невъзможно да се влияе. Перспективите не са добри и в навечерието на професионалния ни празник наистина няма какво да ни радва. А иначе всеки си има семейство, близки, приятели, с които се чувства щастлив, но това е друго.

Не може един народ да оживее без достоинство и чест. Затова тук има само едно от двете възможности: или народът изчезава, или чест и достоинства се възраждават.

Споминавате ли най-главната заслуга на Паисий Хиледарски? Всъщност неговата заслуга беше не в това, че написа историята (тя не е пълна и научна - има и по-добри писанията), а затова, че с писанието си и с големия си труд в най-горките времена е създал условия за националното възраждение.

И аз си мисля, че ннямало би била никаква България в 19 век, ако би св. Паисий не бих направил работата си в своето време. Без да чака никакви плодове от своя труд при живота.

Така е, всичко е въпрос на "прагове" - до къде е достигнала водата и успяваме ли да дишаме! Ако успяваме, добре! Даже и не помисляме да се "самосъжаляваме", даже и не виждаме мизерията...Но ако вече се давим? Е, тогава просто крещим и очакваме НЯКОЙ да чуе!
Сибила, уверявам те, още по-страшно е, когато т.нар. "социален статус" е висок, а отношението е същото! "Коя е тя, че да КАЗВА! Да ми оценява умното детенце с НЕотлични оценки!" И върви после го учи, същото това дете - на каквото искаш! Дали на "наука", или на морал, на други там "измислени" ценности, на каквото можеш!
И съвсем в тона на поста...Обичам го този празник, обичам го и го тача може би повече от всеки друг! А никога досега не ми е било толкова НЕПРАЗНИЧНО, тъжно, болно...и никак не успявам да се отърся от проблемите, защото те УТРЕ са отново при мен - по-болни от вчера!

Времето ще покаже дали народът ни ще позволи да бъде затрит. Националното ни възраждане е възникнало в условията на османско владичество и българите тогава са успели да изградят училища и да започнат да обучават ученици.

Ето какво пише за учителите в нашия учебник по Човекът и обществото.

Учителите. Те били най-образованите хора в селището. Всички се отнасяли с почит и уважение към тях, защото били носители на знанието. Освен че учели всеотдайно учениците, те помагали и съветвали за много неща възрастните. Изпращали дописки във вестниците и искания до властите. Отваряли училища, организирали читалища. Подготвяли театрални представления. Много от тях пишели учебници. Така просвещавали и млади, и стари.

Днес, в условията на демокрация, виждаме, че картината е съвършено различна. Няма и следа от някогашното уважение и почит, както и от желанието на българите да се стремят към познание.

Извинете, но дали това е точно демокрация? В точното значение на тая дума?

Arbitration,
 Чуй тези две истории  за учителите :)

Чувам и може би по-добре го разбирам от много хора. Защо по-добре? Заради професията ми...
Но се пък настоявам да отговорите на себе си на въпросът:
Дали това е точно демокрация? Не е ли това нещо друго,не бъркаме ли названията? Не мамим ли себе си с неточни имена?
Понякога точно име на явление дава ни ключ към много неща.

Пламен го каза - ДЕМОКРАТУРА
Така  нареченият  " Димитър" в предаването е Пламен Михайлов от 138 СОУ !

А къде тук има място на "демос"?

Аз го разбирам като диктатура спрямо демоса.

Ами аз го разбирам като "бюрокрация" в точния смисъл на този термин.

Смяташ ли, че е само бюрокрация?

Тук при нас съвсем умишлено се осъществява насилие върху онези учители, които казват истината за беззаконията и престъпленията на директорите. След като един учител бъде първо смачкан и след това уволнен, институциите в образователната сфера по никакъв начин не го защитават и това се прави много организирано. А това, че по някое време съдът го е възстановил на работа, както се вижда, не помага с нищо, за да се защитят трудовите, пък и човешките му права.

Тъкмо това е проява на бюрокрацията. Те охраняват собствените си граници от чуждите за тях елементи.

И как да я преборим тази бюрокрация? В крайна сметка страдат не само учителите - последиците се отразяват на стотици хиляди ученици, което най-страшното...

Ах, ако бих знал това точно! Но струва ми се, че просвещавайки хора, вий правите точно това. Но как да направя това бързо - не го знам. За това съжалявам много. Може би на мене ми не стигне живота... както не стигнало, например на някои мои приятели...
Но аз вярвам, че усилията, които се правят, не са марни и напразни.
Не знам, но вярвам.
И освен всичкото - животът не се звършва с мен. И след мене ми ще живеят хора.

Но на мене ми е много странно, че имате такива проблеми в България, щото не е тъй отчайващо голяма както САЩ или Русия или Китай. Всичките българи са по-близки един до другиго.

Знаете ли - де умрял бившия най-могъществени и най-влиятелен първия секретар на Московския обком на КПСС тов. Гришин?
Няма да си поверите: в опашката на едно осигурително бюро, очаквайки своя ред за прибавката към пенсията му. Най-страшната смърта за него е трудно да си представим.
Има, има в света Господ и велика е мъдростта му!

Да, има Господ, и затова аз не вярвам в случайността. Всяко нещо рано или късно си идва на мястото, за да бъде запазена всемирната хармония.

Не съм казал, че получаваме нормални или големи заплати. Само че си има време за протест и време за празнуване. Нека се покажем като уважаващи себе си хора с ценности и достойнство. А не като крещящи простаци. Това е обида за професията.

В момента управлява коалиция, която спечели 2/3 от гласовете на избирателите, и тя очевидно не иска да плаща за образование. При наличие на такъв обществен консенсус по въпроса не виждам какво може да се направи, освен преквалификация и друга работа у нас и в чужбина или другата схема с частните уроци. И в двата варианта доходите скачат в пъти. Помнете ми думата обаче, един ден ще се търсят кадърни учители и няма да има.

Съгласна съм и с твоята позиция по въпроса. Имаш право, че каквото и да става, трябва на всяка цена да запазим достойнството си.

Съгласен съм с imhotep

http://mediapool.bg/show/?storyid=128775
8<----------------------------------------------------------------
От догодина най-добрите ученици и учители ще получават безплатни домашни компютри от просветното министерство. Това предвижда стратегията за въвеждането на информационните технологии в българскитеучилища до 2012 година. Тя бе представена в понеделник по време на форум "Информационни технологии в образованието - необходимата инвестиция в бъдещето на България". Конференцията се организира от "Майкрософт България", Синдикатът на българските учители и Министерството на образованието и науката (МОН). За останалите учениции учители просветното ведомство е предвидило по-гъвкави кредитни схеми, по които децата и преподавателите ще могат да купуват компютри за вкъщи на по-ниски цени, обясни Орлин Кузов, експерт в МОН. Очаква се всяка година около 10 хил. ученици да се възползват от тези преференции. За целта МОН ще отпуска годишно по 30-50 млн. лева за развитие на информационните технологии в училищата, като основен приоритет ще бъде снабдяването на децата с домашни компютри. Така освен в училище, където учениците имат по два-три часа седмично информационни технологии, те ще могат да усъвършенстват знанията си и вкъщи чрез образователните портали и сайтове, смятат от МОН.
8<-----------------------------------------------------------------

Това нещо следизборно ми звучи и предстачно. Обещават разни мъгляви неща, дето, както е тръгнало, може и да не ги изпълняват те.

Два-три часа информационни технологии няма, а е един. Пък и в статията по-нататък се твърди, че националният образователен портал работи, което е силно преувеличено. Освен това били пуснали интернет в училищата - добре, ама срещу колко пари и освен това доста от тези училища и преди са имали интернет.

А както се казва в един от коментарите след статията, вместо това по-добре заплатите да ни вдигнат. Аз лично имам 4 компютъра и няма да е кой-знае каква тръпка офертата.

Не оприличавайте учителя, който изразява правото си на протест с "крещящ просяк". Такова сравнение изглежда само в България може да се направи, защото такива протестиращи сме гледали. в другите сфери. Хората по света решават проблемите си като реагират.Има и нормални начини да изразим несъгласието си.

Информация от медиите:
"Варненските учители възнамеряват да не участват в церемонията по връчването на награди “Варна” в сферата на просветата, която ще се състои на 23 май във Фестивалния и конгресен център.

Проявата е в знак на протест срещу политиката на община Варна в сферата на образованието, заяви зам.-председателят на КТ “Подкрепа”-Варна Стойко Атанасов. Според него през последните шест месеца се наблюдава незаинтересованост към дейността на синдиката от страна на общинската администрация. Въпреки че е налице диалог, работата на синдикалната организация се омаловажава, каза още Атанасов. Варненските учители няма да присъстват и на честванията по повод 24 май – Деня на българската просвета и култура и славянската писменост. На този ден те планират да протестират символично с лентички. Окончателното решение за символичния протест ще се вземе на 22 май, когато ще се проведе извънредно заседание на синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа”, информира Атанасов.

Основните искания на учителите са за повишаване на трудовите им възнаграждения. В момента основната заплата на преподавателите е около 300 лева. Те не са доволни и от предстоящото въвеждане на диференцирано заплащане на учителския труд. Критериите за диференцирано заплащане не са уточнени, не е ясна и категоризацията на училищата, коментира зам.-председателят на КТ “Подкрепа”-Варна.

От синдикалната структура на КНСБ в морската столица заявиха, че в момента се прави допитване до членовете на 120-те колектива в учебните заведения за готовността да бъдат предприети конкретни действия. Край със символичните стачни действия и символичните заплати, каза председателят на местната структура Веселин Рашев. Или ще стачкуваме безсрочно до постигането на споразумение с МОН, или въобще няма да стачкуваме, допълни той."

В София и ние от "Подкрепа" ще протестираме символично. Утре ще знам повече подробности.

Проф. Боян Биолчев: Писаното слово е обвинение срещу лековатия говор

Убивате българския дух, провикна се Морфов към Ламбо

Учители: Как ще ги стигнем ватманите?

"Чудя се защо празнуваме днес. Вървим като слепците на Самуил и намираме гордост в неща, които ги няма", каза Биолчев вместо празнично приветствие. Залата избухна в ръкопляскания. Единствено Вълчев остана като гръмнат на стола си. Не удостои ректора с аплодисменти. И няколко минути по-късно напусна тържеството на висшето училище, в което той самият преподава. Явно словото на нашия ректор го ядоса, коментира заместникът на Биолчев проф. Георги Бакалов.

Вървим като слепците на Самуил

Проф. Боян Биолчев
ректор на СУ

---

Трябва да се запитаме има ли днес изобщо нещо, което да празнуваме. Вървим като слепците на цар Самуил. Намираме гордост в неща, които не съществуват. В Константинопол всяка неделя са раздавали храна на най-бедните. Но преподавателите от Магнаурската школа никога не са били на опашката. На Борис и Симеон не им е било лесно да изградят образователна система. Но дали са казвали, че парите не стигат? Защо ние днес мислим как да затворим университетите? Днешното общество се строи с интелект. Ако го няма, значи, както е казано в Библията - срутването ще бъде голямо.

Следпразнично...
И не съвсем по темата с протеста, но май наистина не е имало КОГО да попитам - вие в столицата КАК празнувате 24-я ден на май? Имам двама племенници, едната отдавна студентка, другият деветокласник...т.е. по няколко пъти им се е случило да "преживеят" този ден. Е, много години по ред взаимно си се чудим - те на нас, аз на тях! За тях 24-ти е просто един неучебен ден! Без значение дали са в София или извън нея. Миналата година племенникът ми ЗА ПЪРВИ ПЪТ участва в празнично шествие - тук, при нас, защото сестра ми и зет ми бяха отишли в чужбина и той беше на "бабин дом" и за пореден път ми се наложи да обяснявам кое му е празнично на празника :):)
...Та...хубава е снимката с Първанов, Биолчев и сие, но КАКВО се случва в така наречените ви масови училища /и в нетолкова масовите (защото и за двамата се води, че учат в "елитни")/?