Върнете се към Начално образование | Профил | Публикации
всички ключови думи
"Да протегнем на някой ръка" - отново с музиката на Хайгашот Агасян.
"Песен за приятелството"
"Приятелството се подарява"
И още една песен по темата от мен. Съжалявам, но не съм сигурна, че ще успея да вградя клипа, за това давам само линк.
Георги Христов-Нямам нужда от много приятели
Честит празник на всички мои приятели!
Татяна Йотова - "АХ, ЗАЩО ..."
П.П. Попитах и тя каза, че книгата може би вече се е изчерпала в мрежата за разпространение. Отвори си ЛС.
Татяна Йотова - "Дай си ръката, приятелю"
ДАЙ СИ РЪКАТА, ПРИЯТЕЛЮ
Дай си ръката, приятелю,
дай я, не страдай от скрупули,
времето властва влиятелно,
време не стига под купола,
време за песен и радости
и за красиви мечтания…
Дай си ръката до старост и
докато тръпнем в желания!
Нека ни гледат – завиждат ни!
Нека ревнуват и близките!
Стига любов сме зазиждали
заради хорските приказки!
Раснат полека децата ни,
имаме стрехи обичани,
ала нима са достатъчни
пълно, докрай да обичаме
пълно, докрай да завъртаме
грубия диск на животите,
глупаво да не изтърваме
такта изнервен на нотите.
Днес ако нещо пропускаме,
Утре ще бъдем безпаметни…
Сгушвай при всяко препускане
в обич ръцете ми пламенни!
Дай си ръката, приятелю…
Най-трудно за приятел се говори.
Родени с устрем на вълни слова
надигат се, в наддумване се борят…
А се разбиват, стапят се в гръдта.
Там- в чувствения вълнолом възлитат
към влажни небеса- към две очи.
Словесни нишки нежността си вплитат
в безсловни капки- падащи звезди.
Приятелят ни дума чул, ни вопъл,
докоснал поглед с поглед през мъгла,
пренася от сърце в сърце глас топъл:
„Ти трябваш ми!
Обичам те!
Благодаря!”
Както обикновено, пак закъкъснях, или времето бързаше...Но за тази тема, никога не е късно. Една мисъл на Атанас Далчев, или на всички мъдри хора: "Човек е най-самотен в успеха си", ме препрати към книгата "Отворените двери" на Н. Рьорих, която бях чела преди около 20 години, която стои позабравена в библиотеката ми, и... която горещо ви препоръчвам. Та, за щастие, намерих в този сайт и любимия ми разказ от нея /та направо копирам/:
При щастие никога няма приятели
Николай Рьорих и посланието на разказа „Викингът Гримр”
Викингът Гримр стана много стар. Преди години той беше най-добрият вожд и за него знаеха дори в далечни страни. Но сега викингът вече не излиза в морето с бързоходния си дракон. Гримр беше знатен човек. Денем седи викингът на високия пруст, раздава правосъдие и гледа с мъдро око хорските кавги.
Гримр прекарва дълго време с приятели. И сега при него са надошли разни приятели. Гримр наля в делвата медовина и я поднесе, за да пият всички и всеки да си каже най-голямото желание. Всеки казваше нещо различно. Богатите искаха почит. На бедните им се щеше да забогатеят. По-глупавите искаха да започнат живота си отначало, а мъдрите поглеждаха отвъд границата на смъртта. Младите искаха да се отличат в битка, беше ги страх, че животът им ще премине в тишина без победа.
Гримр взе делвата последен, както подобава на стопанин, и понечи да заговори, но се замисли и дълго гледа надолу, а косата падна като бял калпак на челото му. После викингът каза:
- Иска ми се да имам приятел, поне един верен приятел!
Тогава се размърдаха около Гримр гостите му, та чак масите заскърцаха, всички започнаха да говорят един през друг:
- Гримр – така заговори Олав, който беше дошъл от Мечата долина, - нима не съм ти бил приятел? Когато бързаше да спасиш живота си в изгнание, кой пръв ти подаде ръка и помоли краля да те върне? Спомни си за твоя приятел!
От другата страна се мъчеше да погледне Гримр право в очите викингът Харалд и говореше, а с ръка се заканваше:
- Ей, слушай Гримр! Когато врагове изгориха чифлика ти и отмъкнага богатството ти, у кого живя по онова време? Кой построи заедно с теб новата ти къша? Спомни си за твоя приятел!
До него като гарван грачеше много старият Ейрик, по прякор Червения:
- Гримр! В битката край Северната планина кой държа щита над главата ти? Кой пое удара вместо теб? Спомни си за своя приятел!
- Гримр! Кой не повярва, когато те наклеветиха твоите врагове? Спомни си!
- Гримр, ти каза неразумна дума! Ти, вече беловласият и старият, който много си видял в живота! Не е хубаво, че забравяш приятелите си, които са ти били верни дори по време на твоите мъки и нещастия.
Тогава Гримр стана и започна така:
- Искам да ви кажа. Помня всичко, което сте сторили за мен; боговете са ми свидетели. Аз ви обичам, ала сега се сетих за една моя много стара мисъл и казах невъзможна дума. Вие сте ми приятели, вие сте ми другари в нещастията и затова съм ви благодарен. Но ще ви кажа истината: в щастието не съм имал приятели. И такива изобщо няма, не съществуват на земята. Бил съм щастлив много рядко, дори не е трудно да си спомня кога именно.
Бях щастлив след битката с датчаните, когато потопихме край Лебедовия нос сто датски ладии. Всички мои дружинници запяха свещената песен и ме понесоха на щит. Аз бях щастлив. И всички ми казваха приятни думи, ала сърцата на приятелите мълчаха.
Не съм имал приятели в щастие.
Бях щастлив, когато кралят ме покани на лов. Убих дванайсет мечки и спасих краля, когато лосът искаше да го промуши. Тогава кралят ме целуна и ме нарече най-добрият измежду мъжете. Всички ми казваха приятни думи, но на сърцата на приятелите ми не им беше приятно.
Не познавам приятели в щастие.
Всички наричаха Ингерда най-красивата девойка. Заради нея ставаха двубои и в тях загинаха доста хора. А аз я доведох в дома си като жена. Честитяха ми и ми беше хубаво, но думите на моите приятели не бяха от сърце.
Не вярвам да има приятели в щастие.
При щастие никога няма приятели.
Не помня майка си, а жена ми не живя дълго. Не знам били ли са те такива приятели. Веднъж ми се случи да видя такова нещо. Една жена хранеше бледо и бедно дете, а до нея седеше друго – здраво, и то също беше гладно. Попитах жената защо не обръща внимание на здравото дете, което на всичко отгоре беше и хубавичко. Жената ми отговори: „Обичам ги и двете, но това е болно и нещастно.”
Когато ме сполети нещастие, аз, клетият, се държа за приятелите си. Но при щастие стоя сам, сякаш на висока планина. Човек по време на щастие е много високо, а сърцата ни са отворени само надолу. В моето нещастие вие, приятели, сте живели за себе си.
Ще ви кажа и това, че думите ми бяха невъзможни, и в щастие няма приятел, иначе той не ще бъде човек.
Всички сметнаха думите на викинга Гримр за чудати и мнозина не му повярваха.
Със съкращения от „Отворените двери”, Николай Рьорих
Народна култура, София, 1981 година
Николай Рьорих (1874 – 1947) е руски художник, учен, писател и изследовател на индийската култура и философия. Посланието му може да бъде изразено чрез следните негови думи: „Бъдете по-прости и обичайте природата. По-прости, по-прости. Вие творите не защото „немотията ви кара”. Пеете, както волна птица не може да пее. Спомнете си чучулигата над нивята напролет. Звънти във висините. Насочвайте се по-нагоре!”
През 6-годишния си престой в Гърция, слухът към "чучулигите" ми се изостри, научих се да чувам и собствената си песен издълбоко, да чувам истината докрай. Затова, не мога да се въздържа и ще ви пусна в превод една песен на невероятната Харис Алексиу /за щастие, някой я превел емоционално/.
Малко на патерици, но страхотен купон се е вихрил тук...нека!
Моят позакъснял поздрав за вас!
.
Станете част от общност "Начално образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
Още...