Върнете се към Образование | Профил | Публикации
всички ключови думи
първото за което се хващам: преосмисляне идеята за външно оценяване във всеки клас - това е доста стресиращо, води до ненужни разходи, губи се време, има изумително лесни възможности за злоупотреби - в-к "Утро" Русе - Внезапна проверка свали оценки в "Йордан Йовков"
ПРЕДЛОЖЕНИЕ №1: Предлагам външното оценяване да отпадне.Мисля, че на този етап то е излишно, поради това, че е стресиращо - особено за учениците от начален етап, води до много разходи, до нарушаване на учебния процес и освен това ...при липса на външни квестори и оценители, то въобще не е обектино. /За да бъде такова, то трябва да присъстват представители от РИО или други/.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ №2: Нека най - после да се приеме мандатността за директорите, защото някои от тях така са се вкоренили, та си мислят, че до пенсия ще бъдат такива ... и " колят и бесят" както на тях им е изгодно.
Ето оттук може да се вземат няколко идеи, за преди срещата с министъра на образованието:
http://www.youtube.com/watch?v=uP-9WzAh26Y&feature=PlayList&p=C6A44107CB06314C&index=21&playnext=2&playnext_from=PL
Това е третата част от 7-ми епизод, 2-ри сезон, на британския хумористичен сериал "Yes, Prime Minister", дължина 10 минути, най-интересни са първите 5.
Министър-председателят съобщава на министъра на образованието своята радикална идея за подобряване качеството на образованието.
Наслаждавайте се. (другите две части също си заслужават)
Извинения за тези, които не разбират английски.
Ако някой има желание, тук има субтитри на английски:
http://www.opensubtitles.org/en/subtitles/3116432/yes-prime-minister-en
може да ги преведе на български и да ги прикачи към филмчето, използвайки инструкциите от по-предната статия в този блог.
Нека има подобна проверка, ама да не се шуми толкова около нея - могат да се пуснат тестове в нормален учебен час, които да се проверяват и оценяват от външни хора и, мисля, ефектът ще е не по-лош: децата - могат да постигнат и по-високи резултати, като са спокойни.
Както и да е ...А относно исканията към следващия министър - определено има много такива и трябва да вземем да пооформим нещо.
Може да се пусне отделна тема, в която всеки да визира конкретен въпрос и накрая да се систематизира, защото с тези коментари всичко е толкова разхвърляно, че не знам докъде ще ни отведе...
Сега ще напиша много неща, които съм ги писал през годините и не е хванало дикиш. Какъв е смисълът да преговарям, че тук-там и нещо да забравям, не знам.
1) Външно оценяване по всички значими предмети поне до 10 клас. В 7 и 12 - задължителни матури по БЕЛ и Математика. Изключително е важно външното оценяване да е еднакво за цялата страна, а не учителят сам да си съчинява тестчета според нивото на учениците си ( и своето) - то затова се нарича ВЪНШНО. Което води до:
2) Формиране на рейтинг на училищата. Това донякъде вече се случва със статистиките за матурите и всичките външни оценявания, които трябва да се качват на сайта на МОН и да са публични. Интересно би било да има и публична статистика за отсъствия, за наказания по училища и випуски и т.н. Доколко по-добрите училища трябва да получават по-голям делегиран бюджет е спорно, защото сега някой ще каже, че с по-качествени деца се работи по-лесно. Добре е обаче за лауреати на национални и международни олимпиади да се плащат премии на училищато.
3) Против съм обаче програмата за учене на различни скорости в сегашния и вид. Тя среща същите ученици със същите учители със същите им методи на обучение, които явно не работят за тези деца. Според мен не е рационално държавата да плаща това обучение - по-скоро родителите трябва да си го плащат. И трябва да става през лятната ваканция и да е последвано от външно оценяване. И да касае само един тесен кръг деца (1-4 клас) които с тези си знания не могат да преминат в следващия клас. След 4 клас, като имат по 10-20 предмета, тази система е неприложима.
4) Против съм и за сегашния вид на диференцираното заплащане. Първо - критериите са неприложими - има някои, които могат да са само изпълнявани от класен или психолог. Ако няма проблемни деца в клас, това плюс ли е или минус - може класният да държи здраво юздите и затова да няма проблеми. Но диф. заплащане за него няма. Трудно е да се оцени от даден мултимедиен урок или европейски проект каква е образователната полза и получената мотивация. Трудно би се оценила и подготовката на учителя за час. Въобще голяма част от критериите са неприложими. За мен диференцираното заплащане трябва да е в рамките на бюджета на училището и да се създава вътрешна организация как да се разпределя - под формата на някакви кредити, които в края на годината да се трансформират в пари. Това трябва обаче да се съпровожда с атестация на учителите на всеки 4-5 години и най-добре от външна институция - където да се сравнят резултатите на учениците им, разработените уроци (вкл. електронни), методическата работа, съответно психопригодността, подготовката по предмета и като цяло качеството на преподаване. Друг въпрос за какво ни е това сито точно в момента , като никой не припира да става учител.
5) Трябва най-после 13-тият клас да изчезне, като евентуално където има интерес към придобиване на 3-та степен на ПК, да се организират курсове. Това не значи обаче да се наблъска 13-тият клас в 12-тия (което се прави точно в момента), а да се разработят планове от МОН за всички професии и специалности за обучение до 12 клас и придобиване на 2-ра ПКС. За икономическите училища би следвало и да се премахне учебната практика - всичките часове да се водят теория - все пак те не ходят в работилница на струг да правят покривни улуци и чукове, а си карат напълно стандартни часове в класна стая пред черната (бялата) дъска.
6) Трябва да се премахне посредническата роля на общината при администрирането на делегираните бюджети. Да се въведе мандатност на директорите и да се даде глас на училищното настоятелство в управлението на училището и избирането на директор. Представител на общината с глас в управлението няма смисъл - мисля, че УН и контролната функция на РИО е достатъчна гаранция, че няма да има злоупотреби. Публична тайна е, че общините уреждат приближени фирми за всякакво строителство и ремонт в училищата, което мирише на едра корупция. Съответно веднага ще кажете, че заместваме едрата корупция с дребна :) . Не знам...
7) По принцип финансирането на училищата е трудна тема, по която нямам някакви готови решения. В момента за малките общини финансирането е по-голямо, за професионалните гимназии, спортните и по изкуствата също. Стои въпросът кое е по-добре - дали да има единен стандарт за всички видове училища и оттам нататък издръжката да се додава от общината, или да има един дълъг списък с професии и насреща издръжките. Никак не ми е ясно защо едно СОУ в малък град или село ще получава повече пари на ученик, отколкото в голям град. В малък град общият стандарт на хората е по-нисък, разходите са по-малко, ако щеш и изискванията. А в същото време се дават повече пари. Съгласни ли сте в Голямо ново село да има училище по изкуствата и за местните 500 деца да се плаща двойна-тройна издръжка. Или примерно някои основни училища да претендират, че имат група за народни танци и мажоретен състав и затова трябва да има допълнително финансиране пряко в бюджета на училището... Едно лично скромно мнение мое е, че трябва абсолютно всички училища да са на абсолютно равна издръжка, общините и бизнеса да додават пари на училищата, които според тях подготвят нужни кадри за икономиката(тук обаче подозирам, че професионалните училища ще останат без пари), интернатите и полуинтернатите и те с някаква равна издръжка, а да се обособи някаква група училища с важно надобщинско и национално значение (фолклорни, по изкуствата, спортни и др.), които да кандидатстват допълнително за финансиране за период от няколко години с проекти пред МОН.
8) Нямам идея какво става с модула по физическо, скоро не съм се сблъсквал с него, за мен това е една голяма глупост и ако не се е премахнала, трябва да се премахне.
9) Трябва да се модифицира забраната за пушене в двора на училищата. Нека все пак да бъдем рационални - нито по-високите цени, нито забраните спряха нашите ученици да пушат. И вместо да ги гоним да губят малкото отпуснати им минути за почивка да се крият по входовете и зад трансформаторите да пушат, където могат да са и лесна плячка на пласьори на наркотици, да им се обособи място в двора на училището, където да могат да изпушат по един фас. Знам, че има европейски държави, където просто не се пуши в училище, но при нас моделът не работи.
10) Трябва да се премахне въобще механизма по одобряване на учебници. Той просто не работи и по никакъв начин не влияе на качеството на учебниците. Вместо това трябва да се направят усилия в изработването на достатъчно добри електронни ученици. Съответно трябва да се даде възможност на учителите да преподават по свой разработки, записки, без да е задължително да са минали през издателство за това. Няма смисъл да се крием, всички в един или друг момент сме предавали по записки и сме разработвали някой и друг урок по-подробно и качествено, отколкото е представен в учебника. Всичко това в съответствие с разработените от МОН учебни планове и програми.
Като говоря за електронни учебници, никой не е казал, че всичко ще бъде безплатно. Възможно е да се организира някаква система за заплащане, примерно след като училището реши да ползва електронния учебник на издателство Х, на издателството се изплаща някаква такса (от рода на 0,50 лв.) на бройка ученици във випуска. Евентуално при тотално копиране на информация от учебника на издателството в някой друг платен или безплатен учебник, който се ползва в определено училище, за издателството да се създадат механизми да осъди съответното училище. Всичко това естествено ще изисква определено обмисляне и промени в законодателството, например училищата в момента не могат да извършват стопанска дейност.
11) Трябва да се поработи по качеството на изготвяните изпитни материали, особено за 7 и 12 клас. Да не се включват задачи извън ЗП (което най-нагло се прави в момента и неравнопоставя децата).
12) Да се премахне системата на квалификационните степени за учителите или да се опрости. За мен един учител с 10-годишен стаж е достигнал върха на своята теоретична подготовка (като педагог). В същото време трябва да се наблегне на усвояване на някои необходими в практиката и непрекъснато излизащи нови и нови знания и умения: нови технологии в учебния процес, компютърна грамотност, използване на мултимедия, електронни уроци, електронни дневници и т.н.
13) Не на последно място трябва да се развиват езиковите умения на учителите. На първо място за съжаление по български. Да бъдат учени да пишат писма, заявления, докладни записки, протоколи, планове, отчети, проектна документация (благодаря, Нина) и т.н. Оттук нататък трябва да знаят на едно добро ниво поне един западен език, а защо не и два. Съответно със сертификат от европейска или световна институция. Трябва да се забрани преподаването на турски/цигански език в нашите училища - ама децата по-добре разбирали на турски, тинтири-минтири, после някой бил виновен, че турците/циганите били сегрегирани. Официалният език на институциите в България, езикът на печатните медии и телевизиите все още е българският и те трябва да могат да пишат и четат на български. Книгите и учебниците са написани на български.
14) Спорът за кръстчетата и забрадките. За мен не е важно как ходиш облечен, стига да не пропагандираш и натрапваш вярата си на другите. Защото училището е светска институция, където ходят малки и глупави деца и се влияят много от това, което им се казва. Най-доброто решение би било да се забранят всички религиозни символи до някаква възраст, а след нея да се разрешат, но да се забрани пропагандирането на религия и да се наказват сурово всякакви дразги на религиозна основа. Часове по религия в училище може да има само като изучаване на различните религиозни учения и тяхната история, без да се пропагандира определена религия. Никакви СИП-ове по християнство - свещениците да не се натрапват в училище, ами да си направят духовни училища към църквите.
Съответно накрая стои въпросът кои ще са тия учители, които ще се съгласят да се развиват и обучават цял живот, да бъдат проверявани и обследвани, да учат езици и компютри, да си пишат сами учебниците, да работят по международни проекти и да представят страната навън. И накрая да им се казва как 234 лева заплата им стига. Професията трябва да има нов имидж - от сегашния - "Като не стана нищо от тебе, мама, поне един даскал да те направим" , до нещо смислено и полезно. В този смисъл не върви непрекъснато министърът на образованието да приказва по медиите колко лоша и нереформирана била системата и учителите какви били мошеници и некадърници, ами да се замисли какво конструктивно може да се направи.
imhotep,
Това, което предлагаш (вътрешна система за атестация на учителския труд на всеки 6 месеца) сме го разработили с колегите и го приложихме в едно столично училище. От страна на учителите срещнахме огромна съпротива, стигаща до обидни коментари по наш адрес. След като им проведохме обучението и започнаха коментарите-кои сме ние, че ще искаме " такива неща" от тях! Те нямат уменията да си направят елементарен оперативен план-да си напишат 5 основни задачи, които да изпълнят! Масово се практикуваше преписване на годишното разпределение и се отчитаха брой взети часове!
И БОГ да стане министър на образованието в България, не може да промени манталитета на учителя! Мисля, че системата трябва да се "отпуши" за нова организация на управление, финансиране, контрол и отчитане!
Ако идва от МОН атестацията, "няма лабаво". И ако имаше поне малко конкуренция за учителските места :)
То виж какъв вой имаше само за камерите - никой не иска да го гледат какъв учител е. А това в един момент ще стане идеалното средство на директора за проверка на работата на учителя в час - сега какво е - директорът предупреждава, че ще идва на посещение, учителят се приготвя специално за този час с нагледни материали, тестове и задачи, които никога няма да даде в обикновен час. Стъкмява някоя и друга презентация. И си мислим, че всеки час е така. Но не би. А така директорът може 5-10 стаи да обиколи само за един учебен час.
Chopar,вие искате, когато той ви вижда, и вие да го виждате, съответно когато не ви вижда, и вие да не го виждате. Но не схващам какво променя нещата това? Ако има някакво укорително поведение на учителя, то трябва да се коригира, даже и да не става дума за разчистване на сметки. Ако иска, директорът може една седмица всеки час да ви влиза на проверки и пак може да си намери подод да си разчисти сметките. По-добре ли е да обикаля директорът и да зяпа в прозорците и да отвлича вниманието на всички в клас? И по-евтино ли ви се струва да се съборят стените в 2500 училища в България и да се направят витрини?
А по отношение на разчистването на сметките - ако всичко е филмирано и документирано черно на бяло (че даже и цветно) вие имате възможност да опровергаете констатациите на директора, да го осъдите и т.н.
:) И докога учителите ще се плашат, когато ги проверяват какви учители са , а директори и експерти ще имитират проверки, за да плашат учителите? Учител, директор и експерт трябва да са екип от хора, които разпознават проблемите в обучението на децата и търсят пътя за разрешаването им!
В камерите и витрините ли се крие качественото образование? :))
И като спомена учебни програми по предмети, преди час ми се наложи да коментирам за една медия КОЙ и КАК утвърждава учебните програми :)) Поставят и тук тази тема за коментари:
Учебните програми по предмети за задължителна и профилирана подготовка се изработват от МОН и министъра ги утвърждава (но с какъв акт, не е ясно, в ППЗНП не се посочва :)).
Чл. 25 Закона за администрацията – министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство. Той е орган, който отговаря за провеждане на държавната политика в съответната област. Министерството е учреждение, юридическо лице на бюджетна издръжка, което подпомага министъра. Министърът се избира от НС. Той има властнически правомощия – чл. 108 министрите ръководят отделните министерства, освен ако НС реши друго. В пределите нa своята компетентност министрите дават нареждания и отменят незаконосъобразни или неправилни актове и действия на ръководителите на подчинените им управленски структури. Министрите носят отговорност за сферата си. Те издават юридически актове и контролират изпълнението им, разпореждат се с бюджета на министерството. Министрите носят политическа отговорност за дейност, състояние на съответните отрасли и сфери пред НС. Носят и дисциплинарна отговорност пред правителството. Може да им се търси и наказателна отговорност пред правителството. Чл. 115 Конституцията на Р България – министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди – те имат подзаконов характер, те са административни актове; имат общодържавен характер, действат на територията на цялата страна, в определен отрасъл или област на държавната дейност; действието им се разпростира върху подчинените им органи; по принцип нямат обратна сила освен ако няма изрична разпоредба.
И след като министрите нямат право да издават програми (пък било то и учебни), да се замислим каква е легитимацията на учебна програма, утвърдена от министъра на образованието:)>> Правилници – нормативни актове, които се издават за прилагане на закон/акт с по-висша юридическа сила. Те се издават и за да уреждат статуса на органи и учреждения в министерствата, т.е. те са устройствени актове;>> Наредби – нормативни актове, които конкретизират отделни норми/части от актове с по-висша юридическа сила;>> Заповеди – ненормативни актове, които уреждат конкретни или индивидуални обществени отношения; >> Инструкции – с тях министрите дават указания за прилагането на нормативни актове, които са издали. Задължителни са и влизат в сила от деня на издаването им.
ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за народната просветаЧл. 102. (Изм., ДВ, бр. 53 от 2001 г.)
В България има един министър, 28 началници на РИО и над 2500 директори с делегирани права да утвърждават учебни програми по предмети!
А утвържадавено става с полагане на един подпис на лист хартия. Така на практика целите на обучението, учебното съдържание и очакваните резултати от обучението в българското образование е разпиляно върху хиляди листове утвърдени учебни програми! И си задавам въпроса един ЦЕНТЪР ЗА КОНТРОЛ И ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО какво "проверява" :)))
Друг конфликт се крие в % съотношението на видовете подготовка в различните видове училища:
Професионални гимназии: ЗП-Професионална подготовка -СИП
Профилирани гимназии: ЗП-Профилирана подготовка-ЗИП-СИП
СОУ: ЗП-ЗИП-СИП
Спортни училища-ЗП-спортна подготовка
Училища по изкуства-ЗП-.......
И в края на учебната година след външно оценяване/матури МОН съобщава резултатите от матурите: добри, но по-ниски от миналата година! А министър Вълчев с ирония съобщава, че 11% от зрелостниците са на мнение, че нос Калиакра и Мадарският конник се намират в Родопите. Ами в неговите учебни програми може да пише правилно къде се намират нос Калиакра и Мадарският конник, но ако някои началници на РИО или директори са утвърдили учебни програми с учебно съдържание, в което Родопите си имат Мадарски конник, в какво са виновни 11% от учениците?
И след като на матурата по български език и литература най-добре се представиха учениците от Американския колеж в София, за които основният език, на който се провежда обучението, е английският, да се запитаме техните учебни програми кой ги утвърждава?
:) 1.Повечето от нас подкрепят външното оценяване в7 и 12 клас.Но си мисля че ако към рейтинга на училищата включим отсъствия и наказания на много места ще се скриват , за да се мине в по-горна позиция.
2.Съгласна съм с атестацията на учителите да се извършва от външна институция.Но диференцираното заплащане не може да се даде в ръцете на директорите. Много от тях не притежават добри мениджърски умения и ще правят както сега - вместо материално стимулиране за 24 май се купуват тоги за абитуриентите.
3.Най-много се страхувам новия министър да не промени до толкова професионалното образование, че да го направи само професионално.Едно от положителните нещата ,които има в българското образование е това,че в професионалните училища се получават добри знания по общообразователните предмети.Разбира се те са недостатъчни както видяхме от матурите, но не бива тотално да изхвърляме тази подготовка от училище.Казвам това във връзка със смъкването на материала от 13 клас в долните класове и директивата, която имат директорите- нито един час за ЗИП на общообразователен предмет в 11 - 12 клас.
4.Не зная коя е формулата на успеха с финансирането на училищата , но сега дори и в професионалните гимназии парите не достигат за извънкласни дейности.Моите ученици също искат да пеят, танцуват, спортуват и да творят.Спечелихме проект за това, но неговото действие е една година,а на следващата ..? Искането на пари за това от училищния бюджет може само да ми донесе Анатема.
5.Министерството трябва сериозно и задълбочено да прегледа учебните програми в различните училища, да се намали учебното съдържание по някои от дисциплините и да се увеличи възможността за интерактивни занимания.Този преглед трябва да послужи и за развитие на изпитните материали за матурите.
6.Не бива да се премахва квалификационните степени.Те са за сега най-добрата възможност за усъвършенствване на педагогическите умения.
7.Много от нас се обучават по различни програми на компютърни умения,интерактивно обучение и чужди езици.Участваме в разработването на проекти.Въпреки това скоро българският учител няма да знае два езика. Повечето от нас са завършиле гимназия във времето ,когато не трябваше да се знае чужд език. Но университетите могат да въведат задължително изучаване за педагогическите специалности.
8.И на мен не ми харесва да живея в роман на Оруел.Представям си как ще изглежда мой час, в който използвам интерактивни методи ,на екрана и в очите на директора. Много често един от помдиректорите идва да види защо е толкова шумно.В системата мерило за добра педагогическа работа е тишината в час.
9.Заплатите почти не ми се коментират.Те са функция от отношението на българския родител към българския учител.
А вътрешното оценяване? Ще може ли според вас някога едно учиилище да обясни на:
учениците си - защто учителите им ги оценяват по различни скали и с различно значение на еднаквата на външен вид оценка
учителите си - как критериите за дифеенцирано азплащане отразява приоса им към общия план на училището за развитие
родителите си - как сe (само)оценява училището и как си планира нещата или поне защо не планира.
"Нещата" - звучи ужасно, но изброяването е още по отгечително - почва с резултатите, които ще постигнем .... този срок, тази година, с този випуск, и свършва с ... разбираем списък на ресурсите, които са ни нужни (човешки, технически, финансови и пр.) и ясно отбелязване на тяхната наличност или липса и източниците, от които се очаква да дойдат тези ресурси. А в предговора на това има анализ на възможностите....и цялото се нарича самооценка и е вътрешо оценяване за училището. И за разлика от матурите, не може да се направи от МОН. А е много важен инструмент за управление.
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!