Националния център за обучение на училищни директори

Сайт още нямат. Мога да помогна с адрес и телефони:

НИОД,гр.Банкя,ул.”Княз Борис I” № 7 
Канцелария: телефони за контакт 9977402,997 71 27 

Много благодаря!

Тази година ще обучават само действащи директори.
Догодина - кандидат-директори.


Можеха да почнат отпреди три години, ако питат мен, че сега в европейската ни година да имаше готови една вълна от обучени хора, ама не ме питат...
;-)

А дали някой знае нещо за предстоящите конкурси за директори в София? Носят се слухове, че те ще бъдат проведени през септември и през октомври някои училища, които са имали временно изпълняващи длъжността директори или такива в пенсионна възраст, ще имат нови началници.

Означава ли това, че след като тази година са се обучавали само хора, които в момента са действащи директори, останалите кандидати, които не са преминали курса на обучение в Банкя, няма да бъдат допуснати? Ако е така, значи няма да има равнопоставеност при кандидатстването.

И още един слух чух (ние нали си караме по принцип на слухове), че директорът ще бъде избиран от родителите и учителите. Но как това условие се обвързва с конкурса - не ми е ясно.

Първоначално обявиха, че от лятото ще има курсове и за учители, но уви, отново не им стигна времето. А и както казва Куини, всичко може да е предварително измислено, за да имат само действащите директори достъп до конкурсите. Как ще се изпуснат такива умове в педагогическия мениджмънт?

 

Да се включа в темата за директорите с въпрос.Бих била благодарна ,ако знаете и за провинцията кога ще се провеждат конкурсите?И още нещо.Някъде назад във времето бях чела, чула,че директорите,които са пред пенсия и им остават до три години още работаще бъдат пенсионирани.Знаете ли нещо по темата или това е поредния слух?

А аз искам да попитам тази длъжност (директорската де) доживотна ли е???
Защото в много случаи тя звучи точно като доживотна присъда за учители, ученици и родители обслужвани от едно провинциално училище.
До кога?Министерството натиска инспекторатите, инсп.натисклат директорите, дир натискат учителите , уителите натискат родителите  итук веригата се прекъсва........родителите се карат само с учителите и почти никога с директорите. А има случаи в които родители и учители са на едно мнение, НО не смеят да се обадят заради директорите.
Аз ксто редови родител, смятам, че 3 години е достатъчен период за мандат на 1 директор.
Само 3 .После да се върнат редови учители и да видят нещата от по-ниско, защото като се издигнат и се самозабравят.

Ето какво знам аз, не бих го нарекла слухове, но си давам сметка че и дейностите на НИОД, както много други неща в образвоанието МОН хич не си дава труд да ги оповести подобаващо така, че всички уччители да ги научат. Така и не разбрах за толкова години от немукаятлък ли го прават или от администраторска надменност. Но не е заговор. "Вервайте ми".

Изборът на директори се предполага, при завършена децентрализация (т.е. 2009 г.) да се прави от орган наречен за сега "Училищен съвет". (това ви го пише в Националната програма ... 2006-2015).
Това, което не пише в програмата, защото в момента се разработват параметрите е следното: Училищният съвет (засега с неуточнен брой членове) ще се състои по идея от представители на родителите,  представители на учителите, представител на общината и представител на РИО. Разпределението на квотите (числеността се търси както казах), ще е такова, че нито общинските представител/и, нито тези на РИО да могат да предопределят решението на съвета нито заедно нито поотделно. Въпросният Училищен съвет обявява конкурса, събира документи от кандидатите и задължително - техните 4 или 5 годишни стратегии за развитие на училището и интервюира кандидатите (може да се допусне и подлагането им на други изпитания, още не са я докарали до там в разработката) . Одобреният от УС кандидат се назначава от кмета (към 2009 всички училща са общински), който пък от своя страна няма право да е член на Училищния съвет - т.е. не участва в процедурата по избора на най-добрия кандидат за директор. Така назначеният директор  си заема поста за 4/5 години и си управлява училището с делегиран бюджет. Всяка година представя отчет на Училищния съвет, а на 5-тата година прави нова програма за развитие и пак се състезава ако иска, но и други кандидати могат да се състезават. Междувременно, ако нещо хич не го бива, или не се справя с делегирания бюджет - кметът може да го уволни (за нарушение свързани с финансовата дисциплина, а УС - можа да го предложи на кмета за уволлнение, ако учебния процес куца заради него.  В момента 10 общини (от общо 256) се опитват да изтренират процедурата по избор на училищен съвет и оценка на действащия директор във всяко общинско училище. Защото освен в назначаванто УС ще има за роля и годишно да прави оценка на директора как се справя. Имам (уви на само на хартия, а скенерът ми не работи) една работна версия на карта за оценка на директор (доста по дълга е от учителската, която познавате, има 93 индикатора вместо 10). Но междувременно я промениха и сега чакам една от плотните общини да ми изпрати новата версия - надявам се в ел. форма. Ще я споделя веднага щом я получа с общността.
НИОД преди 3 години нямаше. Преди 2 години го "разкиха" на хартия, а преди 1 - направиха конкурс за директор и тогава всъщност НИОД започна да съществува с 3 души. И досега мисля, че щатът му не е пълен и не са повече от 5 човека. Обявили са в момента два търга за консултанти (има ги в Аз Буки) - да им напишат програми за цялостно обучение и още не е решен важен политически въпрос - това  следдипломна проф. квалификация ли ще  бъде  или отделно професионално направление? Финансирането, с което работят е в 2 части - за мат. база  (познатата ви станция на МОН в Банкя) и скромния им щат от бюджета на МОН, за дейностите - от заем на Световната банка. Директорката (колеги са били в пряк контакт, аз лично - не) била сърцат човек с идеи и енергия. Била е директор на 35 СОУ преди да спечели този конкурс. Казва се Анелия Андреева. Това знам. Като науча повече - ще имам грижата да споделя пак.

Безценна си, Пайдеа! Наистина няма как да се доберем до тази информация, която така ясно и подробно си ни я поднесла. Благодаря ти!

Друг е въпросът, че в нея няма нищо конфиденциално и че тя не бива да бъде скривана от нас, учителите.

  Благодаря  за подробната и точна информация  ,Пайдея.Беше ми полезно.И въобще откакто съм го намерила този сайт все разказвам на колегите си за него.Удобна е да се обменя информация и най-вече нужно.

Те не я крият нарочно. Просто никой в целия МОН няма грижата да информира учителите. Така се е случило, че специално в София и РИО е едно също копие на МОН в това отношение. Уверявам те, че маса други инспекторати, компенсират здраво "липсата на комуникация на МОН", като сами правят такава. Особено там където са екип, хората са разбрали колко им се улеснява тяхната работа (и те са малко по 13-17 души е един инспекторат за 120-140 училща), като вложат малко услия в информация и комуникация. Не знам как, но за налучкали  правилото 20/80: 20% промяна в поведението, имат резултат 80% промяна в отношението. Защото и образвоанието и здравеопазването се крепят най-вече на доверие между участниците в нещото, а хората имат доверие, като разбират и знаят какво става и защо. Каквото и да става. И друго, което не е толкова разпространено, но е възхитително и не знам как да го популяризирам по заразителен начин. Била съм в 2-3 РИО само на гости (отделно съм била в над 10 заради работа по проекти, което е друго отношение) - и със собствените си очи съм гледала часове наред установени системи на работа с директори, учители, родители и общинари, които тръгват от принципа "ами ние на тези хора сме им администравен обслужващ персонал, който трабва да ги улеснява да си свършат по-добре работата по ЗНП. ние ако не им помогнем да разберат каквото не им е ясно и къде грешат, какъв е смисълът после да ходим да им пишем актове и протоколи". И това в ежедневната работа. Не говорим за някакви акции и отделни инициативи на отделни хора. И не идва от "доброта". От професионализъм е.  Хората просто искат работата им да е приятна и да хабят все по-малко време за решаване на дребни повтарящи се, административни проблеми и да се занимават с развитие (да приберат необхванатите деца, да докарат директорите в областта до еднакво ниво на копметентност, да накарат общините да си прочетат данните за образованието и да си помогнат на училищата за материалната база и всякакви такива несънувани в София неща). 

Абсолютно подкрепям Мария - Пайдея - в мнението й за някои хора от инспекторатите на МОН в провинцията. 
През януарската ваканция имах курс по Хот Пот в Бургас и просто не можах да повярвам на очите си колко сърцат може да бъде един РИО чиновник!

 Като ги знам наш'те в София какви са пчелички-добрички ... :-(

Сега за НИОД - днес разбрах, че там работи и една колежка на много високо ниво като учител, с европейска практика и много претенции към себе си човек. Дано...

Като ви чета мненията, мога само да съжалявам, че не съм учител някъде извън София, понеже за софийският РИО не храня надежда, че скоро там ще настъпят някакви сериозни кадрови промени... Така здраво са се окопали нашите "експерти", че няма отърване :(

Бих искала да споделя с Вас една своя болка. Аз съм завършила Педагогика в СУ  и докато ни обучаваха все ни повтаряха , че ние сме специалността ,  от която се очаква да излизат ръководните длъжности  в образованието. Ние изучавахме дисциплини като Управление на образованието, Сравнителна Педагогика в която изучавахме практиките на другите държави, за съжаление повечето то тях соцалиастически поради естеството на времето в което живеехме, но така или иначе се смяташе ,че ние сме подготвани кадри за управление на образователни проекти. Вярно е, че сега ситуацията е коренно различна и би трябвало знанията непрекъснато да се обновяват, но това може да става в процеса на работа. Защо  аз наново и със собствени средства да  трябва да уча нещо, което е тафтология на дипломата ми? А това касае всички като мен. Нали човек като учи , знае какво учи, за какво го учи и си избира къде да го учи с някаква цел!

Досегашното обучение на управленски кадри има един голям проблем - извършва се от хора, които не знаят откъде се включва компютъра. Критериите за европейски училищен директор са недвусмислени днеска - езици - дори 2, свободно владеене на търсенето на информация по мрежата - сам той да го може,  пък нека си има помагачи!

Освен това  - комуникативност и гъвкавост за откриване на нови партньорства с европейско измерение за училището- да могат учителите и децата да контактуват с колеги и приятели си от континента, да пътуват, да добиват самочувствие на граждани и бели хора, да виждат как стават нещата в нормалните държави - за да могат да ги пренесат тук! Как иначе?!

На това могат да те обучат само хора, които вече сами са го извършвали!

 Тъй че нуждата от Национален институт за обучение на директори е остра, а старите дипломи имат нужда от ъпгрейд!

:-)

 

Много добре разбирам за какво говориш  Loqman,защото и аз съм със същата специалност и на сто процента потвърждавам казаното от теб.По време на нашия курс на обучение ние специално задавахме въпроса:"Каква е нашата реализация" и отговора беше абсолютно категоричен и едностранчив,че ние се обучаваме да ръководим хора и образователни институции.
 А на Вас  Ananan бих казала следното:"Не съм спирала самообразованието си,квалификацията по различни начини.Имам близо десет сертификата за участие в курсове и семинари.Участвам в проектите на програма Коменски 2 от четири години,но за жалост без реално постижение.Остана ми само умението да попълвам формулярите почти със затворени очи.На фона на това през вече изминалата учебна година бях освободена от длъжността помощник директор,защото падна броя на паралелките и на мен не ми остана нищо друго освен да се подчинявам цяла година на един 61 годишен господин,завършил висше инжинерно образование и с преквалификация "педагог".Умения за  работа с хора просто "прекрасни".Какъв е смисъла тогава от толкова много обучение и дадени средства на вятъра.Не искам казаното да звучи като  мелодраматично изживяване,защото много добре знам,че това не е единичен случай.Всъщност ,сигурна съм ,че това е една от главните причини българското образование да се намира на този кръстопът.Написах това ,защото бях провокирана от  Loqman  и защото разбирам  възмущението.

Доротея, не разбирам това:
Участвам в проектите на програма Коменски 2 от четири години,но за жалост без реално постижение.
В какъв смисъл без реално постижение? Вие не пътувате ли по проектите, които попълвате "със затворени очи"? Вашият опит е изключително ценен и би трябвало да обучавате колеги как по-бързо и качествено да се справят с формулярите на Сократ.

Извинявам се за неправилното изразяване.Става въпрос,че подавам документи за  включване в проекти.Дори тази година се опитах да предложим такъв.Сиреч да бъдем координатори,но до последно не можах да открия партньори.Надявам се да не е прозвучало високопарно,просто исках да споделя,че вече много такива формуляри съм попълнила,но уви без конкретен резултат.

ananan , моля, дайте малко по-ясно обяснение на тази наложила се училищна характеристика "европейско измерение"! Никак не обичам да употребявам непознати /неясни за мен, недостатъчно конкретни/ термини и изрази...а с този специално ми се налага :( - вече три години боравя с него из формулярите на Сократ, но от това той не става по-ясен!
П.П. Предстои ми писането на последния заключителен отчет по един тригодишен училищен проект /Коменски 1.1/  
dorodtea , партньорите се оказват най-важният елемент за проектите - освен да ги намериш, трябва и да са добри - в повече от един смисъл на думата! За да стане НЕЩО.

Тина, за мен поне "европейското измерение" на едно бг училище се изразява първо, в демократичното му управление, наложено от ръководството.
Свободни ли са децата да се съберат и да отидат при директора си, за да се оплачат с подписите си от учител, който ги обижда, например? Имат ли това самосъзнание? Ако не - някой трябва да им я създаде тази смелост. Но това няма да е учител от посочения тип...
Може ли всеки учител да потърси помощ и разбиране на проблема си от ресорен директор, от директора; 
Педагогическият съветник подкрепя ли учителя в разговори с ученици в проблемни ситуации, води ли на отчет трудни деца, работи ли с тях?
Администрацията върши ли си работата или само намира добри обяснения защо не може да стане това, което искаш;
Директорът подкрепя ли инициативи на отделни учители, решили да ги развиват? Самият той търси ли такива учители когато назначава?

И винаги в крайна сметка всичко е в ръцете на директора - той дава "европейското лице" на училището - като подбереш хора, които ръцете ги сърбят и им е интересно да работят именно с нови и различни дейности и ги оставиш, облечени с доверие да развиват идеите си с децата - атмосферата става творческа от само себе си, защото главните действащи лица в спектакъла Училище я искат такава.

Международната мрежа от училищни контакти постепенно се изгражда, живее се интересно, посрещат се учители и ученици от цяла Европа, вие пътувате, зареждате се с положителни емоции, научавате куп нови неща...

Та това е просто мое лично мнение за понятието. Не зная да има  някакво официално формулирано правило за "европейско" училище, но лично аз работя в такова и съм един щастлив човек!

Доротея, искаш да кажеш, че не успявате да спечелите досега конкурс? Сигурно има нещо от процедурата, което ви се изплъзва. Ходихте ли на обучителните семинари на Сократ за намиране на партньори и попълване на формуляри по Коменски?
Можете да се поинтересувате в Сократ за предстоящи подобни семинари - те ги правят много подробни и ясни.
Ако мога лично да помогна с нещо - заповядайте!
:-)

"европейското измерение на образвоанието"  включва  2 елемента:
- съдържателен - достъп на учениците от цяла Европа до занния за Европа
- практически - обмен и мобилност (този Ани много хубаво го е описала няма да се разпростирам)

И двата имат една цел: взаимно добро познаване на европейците, още докато се формират като личности (включва естествено и хората, които ги форимрат - всички видове преподаватели).

И следните конкретни очаквани резултати в областта на училищното образование (затова в тях се влагат общи пари на европейските данъкоплатци):
- по-голяма прозрачност на придобиваните в разните национални системи занния и умения (също и дипломи и квалификации и всякакви правоспособности);
- постепенно синхронизиране на образователните политики между европейските държави, така че да може децата и младежите на еднаква възраст да имат еднакъв общи минимум знания и умения и сходен избор между разни възможности за по-нататъчно развитие;
- преносимост и пренос на опит и добри практики в образвоанието между различините национални образователни системи (идеята е да се спестят време и средства и да не открива всеки самостоятелно топлата вода)
- по-ниски (до пълно изчезване) враждебности между европейските нации и създаване на европейска културна среда на търпимост към различността, чрез опознаване на различните в далечен идиличен план - може би формиране на европейска идентичност (още текат високи академични спорове по дефиницията на понятието)

понеже горното прилича по идиличност на обещание от предизборна програма на българска партия се налага да поясня: "европейско измерение на образованието" е термин на  25-27  години.  Роден е в Съвета на Европа, доката са правили мотиоринги на националните образвоателни политики в началато на 80-те год. на ХХ в., после (подобно на европейските флаг и химн) е усвоен от Европейския съюз. Като погледнате бюджетите, които  днес се влагат в дейностите започнали тогава, за да се развие "евроепйското измерение" - ще видите, че нещото си е станало почти "евроепйска политика за образвоание". Все още обаче (и вероятно още 10-15 години) ще продължи да се нарича с по-обтекаемото "измерение", защото по сега съществуващите евроепйски договори "образованието е област от изключителна компетентност на националните власти". т.е. ЕС не може да има "политики" в областта на образованието, защото е над-национален - ще наруши принципа на субсидиарността.  Съвета на Европа пък  изобщо не  може да има политики, защото е междуправителствена  европейска организация.

           Да, правилно си ме разбрала  Ananan ,така се получи,че не можахме да спечелим конкурс.Не успяхме да намерим подходящи партньори през годините,чийто проекти да бъдат оценени с оценка над 4.00.Не сме отпадали заради некоректно попълнени документи.През изминалата вече година разработих наш проект,но той пък се оказа,. че не е достатъчно интересен ,явно за други партньори.Опитах се веднъж да участвам  в обучителен семинар,но и там не се получи.Казвам всичко това не за да се оплаквам ,а само да обясня какво  съм вършила във времето.Не съм се откзала да пробвам пак,но в повечето случай в тази дейност аз съм сама от цялата колегия.Нямам удоволствието да работя в колектив с творчески идеи и хъс за работа.Те само пасивно ме подкрепят,а сама разбираш,че това не е достатъчно.
Благодарности за предложението за помощ,когато се наложи ще се възползвам.

Доротея, смени училището!

Лично аз направих тази стъпка преди 5 години с ужасни усилия, едва ли не с рев - как така ще пътувам толкова за същата заплата! -  а сега само се чудя как съм могла да стоя 3 години при загубения ми предишен директор, дето не ми подписа два спечелени европейски проекта Коменски.

Струва си да се работи в качествена среда, повярвай ми!

Всички проблеми отстъпват назад когато имаш съмишленици и общ стремеж нещата да се случват по-добре.

 Благодаря  Ananan за куража,защото и  аз така мисля да постъпя!!!