Друга учителска история

Как така ще я каниш ???? Каква е тя ? Омазала е нещата, разплакала е детето и се питаш дали да я каниш .... ???? Може би очакваш да ти кажaт, че си допуснала тактическа грешка ... но аз смятам, че или трябва да и смачкаш фасона или да изиграеш една постановка колко видиш ли съжеляваш че не си и се обадила. Лично аз бих я размазал !!!

Здравей отново, Ивета!

Ние живяхме в подобен ад 4-те години на началното ни училище. Според мен - питай си детето дали държи на съучениците си. В нашия случай - синът ни държеше и категорично отказа преместване. Каза, че по-скоро би търпял, отколкото да смени децата.

Той го прие като лично предизвикателство и понеже тренираше айкидо, там ги учеха на философията да приемат трудностите и да ги побеждават със сила на духа. Аз лично едвам я издържах, но много я дразнех, защото винаги бях усмихната и сърцата, а тя даваше душа и сърце да разплаква майки...

Решете си сами дали сис трува преместването или трениране (издевателстване) над психиката на детето. При нас завърши добре, но мисля че е гадно да се подлагат децата на подобен тормоз.

Писала съм за това из разни свои постове - ако ти се рови, виж какви са ни били мислите и емоциите по въпроса. Но не бива да страда детето ти. Ако страда, не си струва....

Вие научавате за случката на класната от  вашето  дете.Ами защо не чуеш и другата гледна точка ,тази на учителката.Как ще съдиш кой е прав и кой крив ако не се знаят и двете гледни точки.Какво толкова има страшно от един телефонен разговор с класната на вашето дете.Защо имате такова отношение към учителката?Аз от вашия пост не разбирам в какво е виновна тя.Не сте убедителна.А класния трябва да знае всичко за неговия клас.Децата като ходят на училище трябва да учат, а не да си правят коктейли.

Моето искрено мнение ще го дам от моята (естествено субективна) гледна точка на начален учител, защото не бих могла да дам оценка на ситуация, развила се в друго училище, с други ученици и с друг колега.

Зададох си въпроса как бих се почувствала, ако аз попадна в същото положение и съответно как бих реагирала.

Ако мой ученик реши да отбележи своя празник с друга учителка и изобщо не ми каже, ще ми стане много мъчно и определено ще се почувствам пренебрегната. Нашата работа с малките ученици, не е просто работа, тя става част от личния ти живот, защото в нея се влага страшно много емоция. И няма как иначе, защото ние, началните учители, прекарваме много дълго време с децата. Във всяка секунда ние знаем какво се случва и го преживяваме дълбоко. Много тясно сме свързани с проблемите на децата и нашите взаимоотношения с тях стават твърде близки. Класното ръководство, за което спомена Gen, не просто задължение,то е начин на мислене и на общуване.

Чуждите деца ги приемаме като свои собствени и общуваме с тях по абсолютно същия начин. Мога да дам пресен пример със себе си.

Миналата седмица колежката, която е класна на учениците, учещи в нашата стая в обратната смяна, обвини моите ученици, че са наранили новата бяла дъска. Само че аз знам прекрасно, че това не е истина, въпреки близката логика, че след като ние не сме дали пари за тази дъска, значи не я пазим.

И тъй като ми стана много обидно, че някой си позволява да приписва вина на МОИТЕ деца, не си замълчах, а влязох в конфликт заради тях с колежката, а след това и с пом.-директорката. Не можах да ги убедя, че моите деца не са пипали дъската и от безсилие в крайна сметка си поплаках. Честно казано, гледах се отстрани и се опитвах да анализирам собственото си поведение. Питах се дали вече нервната ми система не се повредила напълно, щом реагирам толкова ярко на нещо, което не изглежда съществено и важно. Такива случки са едва ли не ежедневие в училище...

Отговорът на въпроса се състои в това, че за мен моите ученици по важност са с най-висок приоритет и за да ги защитя, съм способна да вляза в пререкания с всеки, независимо дали ми е колега или началник.

И понеже така чувствам нещата, ще ми стане много болно, ако мой ученик предпочете да отбележи рождения си ден с друга учителка. Истински ще ревнувам и се чувствам отблъсната. Друг е въпросът как ще го покажа – със сигурност няма да правя циркове, защото това е под достойнството на един учител.

Куини, аз бих се почувствала сигурно по същия начин, но повярвай ми , никога нямаше да прехвърля чувствата си върху детето и да му разваля рождения ден , най-малко защото то не е виновно. Но тя стига до там ,че му казва , че за тази постъпка заслужава да бъде изпитан за двойка. Отива при госпожата , с която съм говорила, и започва да разследва случая по най-недостойния начин за един човек. Най- малко пък тази жена има вина за случилото се. От друга страна , синът ми много добре и е обяснил мотивите ни да не черпим в нейния час. Просто за мен е недопустимо да искам от нея да черпим в един час с такава важност като писмени упражнения.  

Моя съвет е по-бързо се извинете на учителката, защото детето Ви гледа и примера ,който му давате е много лош.

    Празникът е на детето и нека той да му достави удоволствие, а не проблеми. И двете страни са сгрешили и трябва взаимно да се изяснят.
    Не би било лошо да споделите намеренията си  с клсната. Ако урокът и е бил за извънкласно четене, тя би помислила как да го направи празник не само за Вашия син, а и за всички деца или как да го използва като своеобразна подготовка за съчинение по преживяване.
     Не одобрявам поведението и на учителката като възпитател на децата. Тя сигурно не търпи мнение и разбирания, различни от нейните. Вместо да поздрави детето и да го закичи с китка здравец, тя го унижава - грозен и недостоен пример за подрастващите.

O.K! Както казват хората ,разни хора - разни идеали. Ще отида при учителката ,за да и кажа какви са били презумциите ми, но споменът ще ми остане за цял живот, както и невъзможността ми да я уважавам занапред. Съжалявам, но не мога да направя по-голям компромис със себе си. До тук ми стигат силите.

Искам да се включа в коментарите от позицията на начален учител. Да, вярно че и аз сигурно ще се натъжа, ако не ми споменат за празника на дете от класа ми , но не защото няма да е в мой час, а защото съм класна и наистина ние сме толкова близо до децата та сме част от ежедневието им. Надявам се да не прозвуча крайно, но ми е изключително неприятно да виждам колеги, които само чакат да се зададе празник и трябва да са поканени, почерпени и т.н. А и все се надяват на подаръче по различни поводи. Казвам тези неща, защото ги наблюдавам у свои колеги. На мен ми е неприятно да остава у хората впечатление, че и учителите като някои лекари те гледат какво ще дадеш и тогава ще обърнат по -специално внимание на детето  ти. Абсолютно не оправдавам поведението на учителката- едно от качествата на учителя е да проявява такт и разбиране. А заплахите за изпитване и двойки по повода са направо непростими. С тези си действия тя не заслужава извинение, че не сте я уведомили за рождения ден. За мен реакцията и е неадекватна.

Ха! Защо аз си мислех, че е важно детето да се почувства важно и специално на рождения си ден?!?

Защо така грешно възприемам живота? То излиза, че центърът на празника му в училище била класната му, тя не бивала да се почувства пренебрегната....

Прекарала съм 10 г. от живота си като класна ръководителка (5-8 клас) и никога не съм се чувствала пренебрегната от учениците си, защото никога не съм ги поставяла в оковите да не пренебрегнат мен на всяка цена. Всеки има право на избор и когато пуснеш хората свободни, са най-щастливи, и са винаги около теб (ако това е цел изобщо).

Учителката, която обсъждаме, е поредната тесногръда и егоцентрична преподавателка в родината ни. Тя ще изгради образа за себе си като важна личност в живота на учениците си, само ако се постарае да си свърши добре работата като преподавател и да постави личността си, особено като умен, чувствителен и обичлив човек, в полза на децата, които обучава. Такъв учител никога не се забравя, кани се на всякакви домашни поводи дълго след завършването на детето и присъства като солиден стълб в живота му дълги, дълги години.

Класната на моя съпруг (учител по литература 5-8 клас) е наш добър приятел и присъства на всеки наш празник - от сватбата ни до кръщенетата на децата ни... Тя и днес е сред първите с картички и мартеници дори сега, през океана.

Не е ли целта да помогнем на децата в натрупването на знания и в прехода от малки деца към по-зрели личности? Ние, като родители, и учителите, като техни водачи, които ги възпитават и обучават половин ден всеки ден?

Има ли нещо по-важно от детето?

Таничка, защо такава омраза към непознатия учител?И преди и сега се учудвам на това как учителите се ненавиждат един друг.Хубаво, че не станах учител.По едно време бях започнал да съжалявам, но ме убедихте в правилният ми избор.

Ох, Ген, не е омраза, възмущение е... Не мога да изпитвам омраза към човек, когото дори не познавам. Изказвам мнение, че чувствата на детето са по-важни от чувствата на учителя или родителя. И ако той се чувства обиден - той трябва да обясни или да се извини на детето. Особено, когато говорим за начална училищна възраст. Смешно е обратното. Трябва да обясни и изясни, не да се сърди и да отмъщава...

Не си ме разбрал.

Logman, постъпете така, както ще е най-добре за детето. То е природен дар, на който не всеки има щастието да се радва. Даровете се ценят. А синът Ви е най-безценният от всички, които някога сте получавали или ще получите в бъдеще. Пазете го!

В първото си изказване коментирах начина, по който е твърде вероятно да се почувства един начален учител при така създадената ситуация, но не съм слагала на везните важността на чувствата. Детето е в центъра на вниманието, в центъра на на нашите грижи и отговорности и никой не оспорва това положение, но редно ли е да не се замисляме в случаите, когато е възможно неволно да сме засегнали учителя. Защото – нека си представим картинката – децата празнуват заедно с друг учител, а не с класния. Защо? Класният разбира за това впоследствие, след като е минал празникът. Не е информиран, че майката е имала всъщност съвсем друго предвид – да не пречи на сериозните часове - и той съвсем естествено стига до логичното обяснение, че неговото присъствие не е било желано от детето. Прави си извода, че е налице някакъв проблем, нещо явно не е наред.

Ако беше проведен предварителен разговор с класната и ако заедно с нея беше взето решение как да се постъпи, този проблем нямаше да съществува. Всъщност в това се състои актът на зачитане на нейното мнение.

Уважението към учителите в днешно време не е на мода, но то винаги ще бъде изключително важно в работата с децата и не би трябвало да се разглежда единствено като израз на личното его на преподавателя. Ако липсва уважение, зачитане, добро отношение към учителя, учебният процес е обречен на пълен провал. Всъщност уважението е най-мощният работен инструмент на даскала. Има ли го – той може да постигне чудеса със своите ученици, защото работата му в технологичен аспект се основава главно на поставяне на задачи и на изпълнението им от страна на децата. Учениците, които не са възпитани да уважават личността на учителя, не уважават и неговата работа, която най-общо казано е да ги направи по-образовани и по-подготвени. Това тяхно отношение в посока на уважение/неуважение се изразява главно по начина, по който те се отнасят и изпълняват (или не) своите задължения. Ако считат за важно казаното от учителя, те се старят, влагат труд и усилия. Ако смятат, че учителят не е този, който може да им определя какво и как да го правят – катастрофата е пълна.

И тук стигаме до въпроса как се гради уважението. Съществуват две важни условия. Едното е учителят да бъде достоен човек и добър професионалист. Това обаче не е достатъчно при работата с деца (особено в начална училищна възраст), защото те, за разлика от възрастните хора, които лесно могат да преценят качествата на друг човек, формират своето отношение до голяма степен нелично, а най-вече чрез мнението на своите родители. Така че третото задължително условие е родителят също да проявява необходимото уважение към учителя и да възпитава детето си в този дух.

Да се върнем на конкретния случай. Как трябва да реагира един учител, който се е почувствал отхвърлен, и как той достойно да излезе от създаденото положение. Една такава ситуация ще бъде изпитание на неговата твърдост и неговия манталитет. От една страна той няма право да разваля празника на детето и съответно с нищо не бива да показва, че е засегнат, въпреки че е. Изключено е да води следствие и да вдига скандали на детето, а още по-недопустимо е да го заплашва с двойки, за да му отмъсти.

Нека да излезем от тази плоскост на посредствеността и да приемем тезата, че учителят все пак е достоен човек. Смятам, че при разумните и уравновесени хора диалогът е най-доброто средство за изясняване на позиции и за изчистване на недоразумения. Така че в този случай трябва да се срещнат учителят и родителят и да уточнят ситуацията, като и двамата не забравят нито за миг, че каквото и да си кажат, то трябва да е пречупено през призмата на онова, което е най-добро за детето. Такива разговори не трябва да стават обществено достояние, както и не бива да стигат до ушите на детето.

Шокиран съм от някои мнения ! Явно имаме тотално разминаване в мирогледа !!!!!! КОЕ е ПО-Важно дами и господа, кое ?

Господин Mnenie, всички сме наясно кое е най-важното и каква е целта на училищното образование, която се осъществява чрез работата на учителите. Тя е да подготви младите хора за живота, като ги обучи и възпита по възможно най-добрия начин. Разликата е, че всички ние виждаме достигането на тази цел по различен начин.

Смятам, че не е коректно да се противопоставят чувствата на детето и чувствата на учителя, като не говоря за конкретния случай, а за една такава ситуация, която може да възникне и без непременно учителят да е лош човек.

Ние, родители и учители, нямаме право да обременяваме детското съзнание с проблеми, които са ангажимент на възрастните. В дадената ситуация връзката между учителя и родителя е прекъсната и цялата информация преминава през съзнанието на детето, което смятам за грешка.

Освен това, за да се избегне възможното изкривяване на информацията, трябва да се разговаря с учителя и да се види неговата гледна точка. Ако съдите за случващото се в училище само по думите на детето, вие рискувате да бъдете подведени, защото една голяма част от децата са склонни да манипулират родителите си, т. е. да им представят нещата такива, каквито мама и тати искат да виждат.

Също така да се отиде в училището и да се „смачка“ учителката не е най-доброто решение на въпроса, защото това се отразява пагубно на образованието и на възпитанието на детето. Дете, което става свидетел на подобна гледка, спира да изпълнява изискванията на учителя и става много трудно да се работи с него. Пък и това ли е цивилизованият начин за разрешаване на проблеми?

Куини, все се каня да те питам, имат ли право учениците от начален курс да се явяват на изпит за повишаване на годишната оценка по определен предмет. Не съм имала подобен случай в практиката си! 

Мисля, че да, може да се яви ученик от начален етап на повишителен изпит. Той се нарича "изпит за промяна на оценката".

Виж тук:

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

НАРЕДБА № 3
от 15 април 2003 г.
за системата на оценяване

Чл. 5. (1) Оценяването се извършва чрез:

1. периодични проверки;

2. изпити;

3. проверки за установяване постигането на държавните образователни изисквания за учебното съдържание.

(2) Видовете периодични проверки по всеки учебен предмет се определят в държавното образователно изискване за учебното съдържание и в учебните програми и могат да са:

1. устни изпитвания;

2. писмени изпитвания;

3. практически изпитвания.

(3) Изпитите са:

1. приравнителни;

2. за промяна на оценката;

3. държавни зрелостни изпити за придобиване на средно образование;

4. изпити за придобиване на професионална квалификация при завършване на професионално образование и професионално обучение.

Но за всеки случай ще се опитам да проуча въпроса и по друг начин :)

 Мисля,че е и крайно време да ти кажа едно голямо "Благодаря"!  Винаги си толкова отзивчива и все съумяваш да намериш точните думи за всичко. Аз отдвна искам да ти го кажа , ама все бързам!

О-о-о, много благодаря!  Страшно сте мили :)

Loqman, във формулировката "изпит за промяна на оценката" се включват два вида изпити: повишителни и поправителни.  

Радвам се, че съм успяла да помогна :)  

    Тук се отговаря много компетентно на въпроси, които живо ни интересуват. Бих искала да отправя един въпрос.
    В училището се изучават немски и английски език. От друго училище постъпва дете, което е изучавало френски език. Това дете ще полага ли приравнителни изпити по един от изучаваните в училището езици или направо ще продължи да изучава един от тях, без да има представа за какво става дума в урока?
 

Доколкото знам това дете може да се яви на изпит на друго място  по френски език и тази оценка ще му е годишна оценка в бележника . Просто френският език ще му се зачете за един чужд език . 

Благодаря Ви много за отговора. Според ръководството на едно училище, от няколко години вече няма такава възможност.