БИТКАТА ПРИ СТАЛИНГРАД - ЕДИН НОВ ПОГЛЕД

19 юли 2009, 06:56 Публикувано в BgLOG | 33 коментара , 5388 прочита
Етикети: втора световна война, битка при сталинград
    За много хора историята (имам предвид писаната история) е статична материя,неподлежаща на промени и корекции. В действителност,за добро или лошо,положението е  съвсем различно.При пресъздаване на миналото разнообразни фактори влияят върху преценката на историка,като обуславят степента на неговата обективност.Те могат да бъдат материални, културни, емоционални, религиозни,идейни,както и от друг характер.В тази статия ще разгледаме един фрагмент от Втората световна война,натоварен с огромен пропаганден заряд,като се стремим да избегнем призмата на идеологическите и политически интереси,които изкривяват и опорочават реалните събития.Вече над 65 години светът познава версията,която беше изработена от съветските пропагандни органи в съгласие с изискванията на политическата конюнктура,и бе наложена без право на обсъждане със силата на победителите.Но по правило сценарият на силните на деня е опит да се прикрият собствените грешки и престъпления и да се прехвърлят всички негативи върху победените.Съвременното тълкувание на Втората световна война,и в частност на Сталинградската битка,е полезен пример в подкрепа на това твърдение.Тук ще представя някои данни и факти,които показват събитията край Сталинград в твърде различна от обичайната им светлина.За тази цел ще се наложи да свалим от тях сакралността и почти мистичният ореол,с който са обвити,за да дадем възможност на истината да излезе наяве. Трябва да се има предвид,че под названието "Сталинградска битка" се разглежда цяла поредица от сражения с отбранителен и нападателен характер със съпътсващите ги маневри и предислокации,случили се около и в града на Волга в периода от 17 юли 1942 г. до 2 февруари 1943 г.Действията се развиват на фронт с дължина от 400 до 850 км. на територия от 100 хиляди кв. км.(почти колкото територията на Република България!), продължават седем месеца (или по-точно 199 дни),в тях участват от съветска страна общо 27 армии,111 дивизии,56 мотострелкови, танкови и стрелкови бригади, разпределелени в четири армейски групи,наричани официално "фронтове" - Воронежки,Югозападен, Донски и Сталинградски,които в хода на събитията биват модифицирани нееднократно.За настъплението в Сталинградско направление немското командване отделя от състава на група армии "Б" 6-а полева армия,командвана от генерала от танковите войски Фридрих фон Паулус.На 17 юли 1942 г. в нея влизат 13 дивизии,3 хиляди оръдия и миномети и около 400 танка.6-а  армия е поддържана от 4-а танкова армия на генерал-полковник Херман Хот,а въздушна подкрепа и оказват части от 8-и авиационен корпус на ген. Фибиг от състава на 4-и въздушен флот,командван от генерал-полковник В. фон Рихтхофен.На отделни етапи от Сталинградската битка едновременно от двете страни участват над 2 милиона души. Десетилетия наред в историографската  и популярна литература по цял свят се тиражираше съвсем свободно и безкритично удобната версия,че немските сили на този участък от съветско-германския фронт превъзхождали съветските три пъти.Това безумно смешно твърдение, рожба на пропагандата на победителите (както на Изток,така и на Запад) продължава да стои здраво застопорено в съзнанието на обществото, въпреки новите разкрития и разсекретени документи.Вече официално е признато от руската историческа наука,че от 23 до 31 юли 1942 г. 270 хиляди немски войници, разполагащи с 3400 оръдия и миномети и 400 танка,атакуват 540хиляди съветски бойци и офицери,имащи 5000 оръдия и миномети и ок. 1000 танка. Съотношението на силите на Сталинградското направление за първите два месеца от битката изглежда по следния начин:германското командване имащо на разположение 18 немски и 4 румънски дивизии,в това число 3 танкови и 3 моторизирани,води успешно настъпление.В течение на същия период от време съветското командване въвежда в сраженията в района на Сталинград над 60 стрелкови дивизии,8 танкови корпуса, 12 отделни танкови бригади,няколко отделни танкови батальона,около 2500 танка.Само 13-и танков корпус за три мисеца боеве четири пъти е окомплектован до щатна численост,получавайки за това време и отново губейки 500 бойни машини. Очевидно е,че първите два месеца са загубени от съветското военно ръководство.След тези красноречиви цифри е необходимо да направим преглед на стратегическата обстановка в навечерието на тази битка и да изясним мотивите и намеренията на двете тротивостоящи си страни.                                        ПРЕЛЮДИЯ КЪМ БИТКАТА
След изключително интензивните военни действия в хода на германското настъпление,започнало на 22 юни 1941 г. и завършило през зимата пред Москва,пролетта на 1942 г. носи известно затишие по целия съветско-германски фронт. Германското командване извършва някои корекции в своите планове и в съответствие с тях осъществява прегрупиране на войските подготвяйки се за лятната кампания.От своя страна съветското ръководство въпреки огромните сили,с които разполага страната,все още не успява да ги организира и използва целенасочено с оглед на така сложилата се обстановка.Това дава възможност на Вермахта,макар и с далеч по-скромни човешки и материални ресурси,все още да държи стратегическата инициатива в свои ръце.След като се сблъскват с невероятно тежката дори и за руските условия зима,предизвикала в района на Москва невиждани полярни студове с температури от под минус 40 градуса по Целзий, както и с огромното струпване от съветски войски и техника пред съветската столица, немските военно-политически ръководители решават да насочат в друго направление своето внимание.Техните намерения са в лятната кампания на 1942 г. да бъдат осъществени воените и политически цели,поставени в плана "Барбароса", неизпълнени предходната година.Главният удар се предполага да се нанесе по южното крило на съветско-германския фронт с цел да се достигнат нефтоносните райони на Кавказ и плодородните региони на Дон,Кубан и Долна Волга,да се нарушат комуникациите,свързващи центъра на съветската страна с Кавказ,да се достигне Каспийско море и да се овладее богатата на нефт област около Баку (в която се добива огромна част от необходимия на СССР продукт) и да се създадат условия за завършване на войната в своя полза.Немските стратези смятат,че загубата на Донбас,на кавказкият и каспийският нефт сериозно ще отслабят Съветския съюз,а навлизането на германските войски в Закавказието ще нарушат неговите връзки със съюзниците през Кавказ и Иран,а също ще спомогне за привличане на неутрална Турция във война против него.В директиви № 41 от април и № 45 от юли месец на Адолф Хитлер,поставящи на Вермахта конкретни задачи по главните за годината операции,освен Кавказ се възлага и заданието да се излезе на рубежа на Волга в района на Сталинград с цел да се пререже най-важната водна комуникация межу руския юг и центъра страната,и преди всичко-доставките на нефт.По такъв начин сталинградската епопея може да се разглежда в общия  контекст на битката за нефт. Превземането на Сталинград е просто една част от целия замисъл.В историографията се популяризира неугледната версия,че "настървенито",с което Адолф Хитлер гони превземането на този град е плод на егоцентрични амбиции,идеологически мотиви и въпрос на престиж.В действителност става дума за политически, военен и икономически прагматизъм, които винаги са лежали в основата на всички стратегически проекти на германското държавно ръководство. Данните за града сами говорят за неговото огромно стратегическо значение, което обуславя интереса и на двете страни към него. Сталинград се простира на цели 50 км. по дължината на Волга.В седемте градски района Тракторния,Барикадния, Краснооктябърския, Дзержинския, Ерманския,Кировския и Ворошиловския-живеят около половин милион души,има 126 промишлени предприятия,125 училища, редица висши учебни заведения,театри,кина, спортни съоръжения и др.Още с първите години на войната градът става един от най-големите арсенали на юго-изтока на страната.В сталинградските заводи се произвеждат и ремонтират танкове,артилерийски оръдия и влекачи, кораби, миномети,автомати,друго въоръжение и боеприпаси. Също така Сталинград е крупен речен,железопътен и шосеен транспортен възел с магистрали,свързващи Средна Азия и Урал.Градът контролира и най-голямата водна транспортна магистрала, минаваща по река Волга,по която се извършва снабдяването на центъра на Съветския съюз с кавказки нефт и много други стоки и товари.На фона на всички тези показатели твърденията за болните амбиции на германския държавен ръководител са направо абсурдни.Освен това,в контекста на общото настъпление на немските войски в кавказко направление,Сталинград придобива особено важно военно-стратегическо значение,тъй като от него съветската армия би могла да извърши удар в посока на Ростов на Дон в тила на намиращите се в Кавказ германски части, и да ги затвори в чувал между кавказката групировка на Червената армия на юг,Черно море на запад и Каспийско море на изток.Достатъчно е да се погледне на картата разположението на силите в този момент от войната,за да се разбере дълбокото основание на това твърдение.
 Следва продължение.