Колеги начални и детски учители, това може да ви е полезно

Здравейте -днес се оправих по-добре и вече съм там, където трябва.Затова ще публикувам и други стихове, които ,за по-лесно, съм си писала за тържествата

ЗАЩО НЕ СЪМ

Ех, защо не съм и аз
като батко в първи клас!
Чантата да нося сам,
всички буквички да знам,

да ги пиша тъй красиво,
че да гледат завистливо
даже птичките край мен.
Да съм важен всеки ден!

Да ми казва нежно тате,
че съм умен като бате,
че съм най-най-най- добричък...
Да си ходя сам самичък...

Аз на баба да чета
чудни приказки, а тя
да ми вика:"Златно внуче!
Иска всичко да научи."



ЛЯТО

Топъл вятър свирна във съня ми рано.
Лятото ме щипна още под юргана.
Слънцето запали с палави лъчи
пламъче игриво в моите очи.

Лятото препусна през нивята смело.
Питам се дали е стигнало до село,
че оттука то е толкова далече?
Сигурно и баба щипнало е вече.

Баба ме очаква с вкусни чудеса.
Наниз от шестици ще й занеса.
Бабиният Шаро,знам, ще се прехласне
само като види колко съм пораснал.

ПЪРВОЛАЧЕ

Слънцето на мене ли така се смее?
Мама ме погалва нежно с поглед влажен.
Сребърна звездица на усмивката й грее
и разбирам - днес съм най-най- важен

Всички са усмихнати край мен, дори
Врабчо ми подвикна:"Здрасти,хей,юначе,
пръв да си!" Довиждане,игри,
нямам време.Аз съм вече първолаче!