Върнете се към Предучилищна педагогика | Профил | Публикации
всички ключови думи
А питка омесихте ли? Намазахте ли я с мед? Да не се люти Марта, да кротува...
Всички знаем за опакия и характер. Марта е това, не е шега работа. Малко нещо да не и изнесе и...слънце, сняг, гръмотевици ни праща...
А вчерашният ден беше и хубав, и усмихнат. С добро тръгна Баба Марта - със слънце и топло.
Групата е мартенски украсена - и червено има, и бяло покрай него. Чакахме само Марта да дойде...Е, тя дойде в музикалния салон - също мартенски украсен - и червено има, и бяло покрай него. Театрална постановка за настроение и Баба Марта се включи в него. Не може на първи март без нея. Е, нали е вече стара и уморена от направата на толкова много мартеници, та от време на време към големия лист поглеждаше, думите да си припомни.
И хитра баба, хей! Как се беше сетила за лист-суфльор. А децата и пяха, и стихчета казваха. Обичат си я и туй то. Кой ли не я обича точно заради опакия и характер???
Раздаде ни във вързопчета мартеничките и хайде към групите. Всяко дете си получи мартеницата от Марта. Ние получихме ей толкова големи...Нали сме и най-големите в градината. Размениха си децата мартенички, хапнаха питка с мед и...взех едно вретено, бяло и червено кълбо прежда, вързах краищата на възел, започнах да пресуквам преждата и да им разказвам легендата за мартеницата... А децата слушат и погледите им във вретеното и в пресуканата вече прежда. А, така ли се прави бяло-червения конец???
Явно под въздействие на самото пресукване, на въртеливите движения на вретеното - в групата се беше настанила онази приятна тишина, за която често си мечтаем...И не си помисляйте, че съм "използвала" вретеното като интерактивно средство. Вретеното си е вретено, което може и да не отиде в забвение, докато се помни приказката "Спящата красавица"...
След това им пуснах снимки от първомартенския ден миналата година. Децата обичат да гледат снимки и да си спомнят за неща, които са се случили преди...Правихме снимки и от тази година, но тях ще ви ги "покажем" някой друг път /като ги кача в Пикасата/.
Оставихме почерпката за следобед и стана време за обяд.
Моята смяна "свърши"...
Смяната, работната, но започваше втората ми смяна...Прибрах момичето ми от училище и всичко започна от начало...Метнахме червен плат на простора - да го види Баба Марта, да се засмее. Тя взе че се намръщи. Дъжд заваля. Пустата му Марта. С нея шега не бива...Явно някой я е разсърдил?!?! Или нравът си е такъв?!?!
Замесихме тесто за питка, оставихме тестото да втаса и започнахме "битката" с буква и звук Ю...Вярно си е битка да знаете...Една буква - два звука...в началото на думата и след гласна, но виждате ли, след съгласна си е един звук. Уж я сразихме - за момента...
То и Щ е една буква, а два звука...И Я ни чака...
Тестото не чака...Направихме малки питки, от тях врабчета /възли/ и хайде във фурната. Да ви почерпя, но как??? Виртуалното си е виртуално...
Не забравихме да я намажем с мед - питката - и да я опитаме накрая на този тъй дълъг мартенски ден...
Така я карам аз в момента - на две смени. За трета не всякога време ми остава...
Честита Баба Марта!!!
Ето и снимки от тазгодишната Баба Марта...
Четох разказа ти за вчерашния ден 2 пъти и си те представях с вретеното и дечицата край теб.... Ей така се предава българското, като на седянка. И нали знаеш, че все текстове на песни ми се въртят в главата ( :-))), за страхотния ти вчерашен ден те поздравявам със следния:
Марта прела цяла зима -изтъкала два килима.
С първия от синя свила небесата е покрила.
Вторият килим нашари с кукуряк и минзухари.
Че го метна на земята за разходка на децата.
Да си жива и здрава и все с така да пазиш и предаваш огъня на българското!
Всичко необходимо за спазване на традицията си имахме и ние в нашата група. И настроение си имахме, и много песни и стихчета, и питка, намазана с медец, и ееееей такива големи мартеници.
Честита Баба Марта, Мадлена, и на вас. Много обичам да гледам снимки, така че давай ги насам.
Валя, не мога да преда - признавам си, но затова пък мога да пресуквам прежда, а това е достатъчно в случая. Този куплет ми е познат, но мелодията нещо ми...бяга...Благодаря за хубавото пожелание.
И не и се връзвайте на Марта...Ще пофучи, пофучи, пък ще спре. Я какво слънце е пекнало навън в момента. Празнично...А казват синоптиците, че утре може и сняг да завали. Обичам снега, но когато е мартенски - най го обичам. Някак си е по-различен. Нещо като за изпроводяк на зимата....до следващата зима.
А дойде ли март месец и се зарежда едно пролетно настроение...Аз така и съм го кръстила месеца - "Пролетни настроения". Посрещаме Марта, още не отишла си и 3-ти март се задава - националния празник на България.
Вчера бях втора смяна. Пуснах на децата /подготвителна сме - следователно "големи" вече/ презентация на Рада за 3-ти март. Бях решила да не говоря много, само ако се "наложи" и да оставя децата на въздействието на самата презентация...
...Тихичко си коментираха и гледаха...В момента в който зазвуча химнът и станаха прави. Ей така, без никой да им казва...
След някой и друг ден осми март идва...И отричан, и коментиран празник...Не съм съгласна нито с отношението, нито с приказките около този празник...Ще направим изненада за майките...Никога не е излишно още едно признание към майката, дори да го правим всеки ден...
Ще мине някой и друг ден и....пролетта ще дойде - официално, на щъркови или други криле...
И май се изчерпаха мартенските празници, а е само началото на март...
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...