Върнете се към Предучилищна педагогика | Профил | Публикации
Много хубава тема, Anna!
Аз имам въпроси......
1. Лично ще провери ли министър Игнатов всяка детска градина /училище във всяка община, заявила готовност за задължителна предучилищна подготовка на 5-годишни деца, създала ли е необходимите условия за това?
Под необходими условия разбирам: материална база, съобразена с особеностите на възрастта, включително и условия за спорт и отдих; кадрово осигуряване - учители, психолог, логопед, ресурсен учител, учител по музика, помощен и достатъчно обслужващ персонал.
2. Законът за училищно образование и преучилищна подготовка и възпитание, внесен за обсъждане в НС, според министър Игнатов, НОВ ли е ?
3. Склонен ли е министър Игнатов да замени "предучилищно възпитание и подготовка" с "преучилищно образование"?
4.Ще прочете ли министър Игнатов т.н. "нова" Национална програма за детските градини преди да я одобри?
5.Адмирации за министъра, че отдели време и прочете някои от учебниците. Би ли направил същото и по отошение на работните книги за децата в детските градини по различните програмни системи , включително и последната?
6. Готов ли е министър Игнатов (не някой от екипа му) да се срещне с представители на общност " Предучилищна педагогика" в BGlog и да изслуша мнения на общността по наболели проблеми, свързани с предучилищната подготовка?
Бих го попитала, ще намали ли броя на децата в група и ще потърси ли административна отговорност от директорите ,които пълнят групите с над 30 деца.Има ли значение за него здравето и психическия комфорт на децата и учителите?
Успешна учебна година колеги!
Мен също ме вълнува въпроса за броя на децата в групите. Защо работим с над 30 деца при капацитет 22? И защо никъде където има деца със специални образователни потребности не се спазва закона и не се намалява броя на децата?/по закона за нар.просвета трябва да са 12, т.е. минимума/
По отношение броя на децата в групите в детските градини в София много пъти съм писала, но...ситуацията не се променя.
Директорка от община, която бе от пилотните общини по въвеждането на делегираните бюджети, ми обясни, че при по-малко от 30 деца в група не могат да се осигурят заплати за две учителки и една леля на група. На тази директорка аз вярвам, защото във времето, когато работех в нейната градина с нищо не ме накара да подлагам на съмнение правилността на действията и решенията й.
Но 36 деца в група вече са твърде много. Ако има и деца със СОП - става страшно и за учителите, и за дечицата. Какво като РИОКОЗ се завърта из детските градини! Миналата година в детската ни градина мериха кубатура на помещения, има ли достатъчно светлина и други ми ти такива, а че занималнята ми беше пълна с 34 деца, на никого не направи впечатление. Никой не се сети поне да попита колко са децата. Директорката ни каза в началото на годината, когато се оформяха списъците - "Това е положението! Оплаквайте се на когото искате! Ако искате и на Бойко Борисов се оплачете, но в тази градина се работи с много деца". То и яслените ни групи са с 34 деца по списък. И така ще бъде, докато кметът на общината издава наредби, в които заплатите на директорите са обвързани с броя на децата в детската градина като цяло.
Питам тогава: Въпрос 7. Защо и заплатата на учителките и помощник- възпитателя, които на практика работят с група и половина, не се обвързва с броя на децата?
И мен ме интересува въпроса с броя на децата в групата - работим с много деца, но и още един въпрос: След като предучилищната подготовка на 6-годишните е задължителна, издаваме удостоверения за завършена подготвителна група, с които записват децата в първи клас, защо тогава в някои училища приемат първокласници на 6 години? ЗНП го позволява стига родителите да са съгласни. Но няма ли да се направи нещо по въпроса? Ако трябва и законът може да бъде променен.
Две неща ще го питам:
1. Къде му е годишния план на Министерството, че да видя дали се движат с цел и посока наняакъде или карат ден за ден според прецедентите и хрумките си?
2. Къде са му данните (на анализи не се и надявам), по които следи състоянето на образователната система и дето ги използва, за да реши кое кога и колко ще правят тези 650 души държавни служители, които ръководи?
И аз вече имам въпроси:
1. Ще върне ли следващата година финансовите по-високи норми за издръжка на различните възрасти деца, или ще се кара с този орязан бюджет? Защото с малко пари качествено образование няма как да се случи и това е основната причина за многобройността на децата и учениците в класовете.
2. Ще се има ли предвид анализът на изследването, качено в сайта на министерството http://www.minedu.government.bg/news-home/2009/10-09-07_izsledvana.html в подготовката на бъдещия Закон за просветата, стратегии за развитие на образованието и при одобряването на програми за детските градини?
Като че ли най-наболял е проблемът с пренаселеността в групите. Така е - 8-18 + 10% за ясла и 12-22 + 10% за градинска група. НО оправданието на директорите идва с делегирания бюджет и като прибавят лекичко заплахата със заплатите...мълчим и си работим, а след шестте часа /ако са само шест/ сме като излезли от миксер.
Та, въпросът ми би бил относно контрола по спазване на нормативната уредба за пълняемост на групите, която е съобразена най-вече с психичното здраве на децата? А в добавка - и на учителите им.
Анна, не бях се замисляла, че обичайните (брадясали 15 годишни) въпроси към централното управление на образованието звучат гневно и обидено, но май си права. Трудно е да се получи разговор изобщо, камо ли пък с положителни последици с такава изходна точка. Май трябва да си направим малко НЛП упражнения преди да изберем формата на въпросите. Но тогава няма да е "...ако сега срещнете..."
По въпроса за "риториката" няма да се съглася толкова лесно. Голямата част от т.нар. риторика е кондензирана информация, която по нищо не личи да е известна на вземащите решения в образованието. Това е другата причина да не се получават разговорите - наложителният обмен на информация изяжда времето за ползотворен обмен на мнение по ситуацията и възможните изходи от нея. Това е моят личен опит. Със сегашния екип, в който има много симпатични ми лично хора - е още по тежко стигането до точката на ползотворно общуване отколкото с предишните 4. С 2 от тях ползотворното общуване беше практически невъзможно, но и този факт беше ясно афиширан. Неприятно, но е форма на честност, която ценя повече от сегашната ситуация "работете си, не ми пречите".
Анна, другата форма на същия въпрос е още по брутална: има ли доверие министърът в информацията и контролните механизми, които управлява до там, че да понесе отговорността за групите 5 годишни, които ще се окажат в нездравословни условия и знае ли кого ще държи отговорен когато това се случи? Защото учителите не знаят нито какъв е контроният механизъм, нито кой за какво отговаря при това нововъведение (какво е отговорност на МОМН, какво на общината, какво на МФ, какво на РИО, какво на РИОКОЗ и т.н.), но вече десетилетие им се случва едно и същот нещо:
1. МОМН инициира и министърът обяснява на медиите (не на професионалистите в сектора си) доста непълно какво ще се случи (много рядко кога точно ще се случи и никога как точно ще се случи)
2. Нещото започва да се случва откъм обр. система, но средствата за него се забавят (финансови, технически, законови) и започват да се правят множество компромиси.
3. Изкривеното нещо дава дефект
4. Виновен за дефекта е учителят/директорът. Всички останали звена над учителя/директора са "направили всичко възможно в своите правомощия".
Както виждаш така обяснено е дори по-дълго отколкото в "риторичната" си форма. Иначе предложения вече са правени - вкл. и от тази общност. В този въпрос също има предложение: гарантирайте спазването на законите за здравето и образованието на децата, преди да старитрате дейности за деца. Отговърт е "ама ние точно това правим". Ддокато стане беля. После леко се променя "направихме всичко в нашите правомощия".
Да, този разговор не е приятен, но ако и този кабинет избере да не го проведе ползотворността на действията му ще си остане все токова близо до абсолютната 0, като на предшестващите кабинети.
Anna_HP, риториката е тук:
http://www.duma.bg/duma/node/4463
Кратко: "Ако днес (аз срещна) министър Игнатов......", ще му задам въпроса си, цитиран от вас произволно, точно така, както съм го формулирала. И знам защо няма да променя и дума. Просто 30-годишни наблюдения, преки впечатления и опит.
galina trifonova, ето на това: ".....представителят на минстерството ясно каза: елате с оплакване и дневник, с повече от 24 деца и веднага ще решим проблема!" му викам ЕВТИН ПОПУЛИЗЪМ. И ти, и представителя на министерството много добре знаете, че дневникът е официален документ и без разрешение на директора никой не може да го изнесе от учебното заведение.
Създал ли е този представител на министерството контролния механизъм, който да гарантира спазването на наредбата за броя на децата? Къде е записан и един ред по този крещяш за Сф и други големи градове проблем?
Не, Галя, няма да се съглася, че казаното от Остап Бендер е валидно и за този случай, както и за много други.
Всеки има мнение, почерпено от натрупания личен опит, Видиив.:-) На мен лично не ми се е случвало в дългия ми стаж някой да ме принуди да правя нещо, което не съм искала. И почтено съм си плащала с наказания от всякакъв характер за смелостта да мисля и действам според виждането ми кое е най-добро за децата. Не само тези двадесет години, но и преди тях.
И сега никой не може да ме убеди, че само министерството и директорите са виновни. Дневник не може да се изнесе, но ксерокопие на страница - може. Оплакване до РИОКОЗ и министерството дори не е необходимо да се изнася - пише се в къщи. И се подписва с трите имена на учителката или учителките. Но , извън стачката, не съм чула учители да защитават свои принципни позиции по достоен начин, приели и последствията от отстояването на тези позиции. Само съм чувала да се оплакват от нарушени права, скрити зад псевдоними или анонимност.
Да не забравяме: по смисъла на закона, директорът не е едновластен господар на институцията. Основни права по задаване на фактическото й състояние има учителският съвет, т.е. работещите в нея. Той има право да изисква и контролира разходването на средствата, например. Както и да задава граници на прием на деца, върху базата на анализа от посещаемостта и други, специфични за различните заведения фактори. Ако той, учителския съвет, не си е свършил работата и е позволил на директора да се изживява като единствен разпоредител - проблемът е негов, не на директора. И не на министерството или сайта. Когато човек защитава принципни позиции, доброто на децата, никой не може да натъпче групите повече от 24 деца! Алтернативите са две: или не си съгласен и се бориш, за да възстановиш принципа, или приемаш ситуацията и тогава правиш максимума, за да си вършиш работата в нея. Останалото са махленски вайкания и удобен начин да оправдаваме наудачите в работата зад броя на децата. Впрочем, вече писах: в Плевен РИОКОЗ тръгна по градините да глобява за превишаване на капацитета.
Съгласна съм с МарияД. Прилагането на решението за 5 годишните започва сбъркано и обясненията, които дават министъра и негови хора звучат аматьорски и не са насочени към нас, специалистите, а към обществото. И вчера видях полупразни училища, принудени да съкращават паралелки поради демографкия срив, който мина през градините преди години, които бодро рапортуваха как са готови да приемат 5 годишни....Така отново се внушава идеята, че мястото на предучилищната подготовка е в училище и че тя съответно ще е насочена към това, което е основното за училището - ученето.
И да, струва ми се, че най-важната задача пред Сдружението ни в момента е да се борим предучилищната подготовка на 5 годишните да се случи професионално, по най-добрия начин за децата.
Така че може би добре би било да се говори с министъра точно върху тези моменти, за които акцентира Мария: системата на споделените отговорности; обезпечаването на решението; кои са допустимите компромиси и какво не бива да се случва по никакъв начин и накрая - кой за какво ще носи последствията и какви ще бъдет те.....
galina trifonova,единственото, за което ти завидях е Плевенското РИОКОЗ. Иначе другото, което ми препоръчваш се е случвало и се случва.
Успешна учебна година!
ПП. Ксерокопирането на документ, и то дневник също е наказуемо.
Образът ти е много точен, Шели - кой върви след парите, т.е. след детето.
За това за мен по-важният въпрос е какво ще стане с финансовите стандарти за издръжка на децата в различните образователни степени, а не броят на децата в групите. Защото броят е само следствие от зададения финансов модел.
И както казва МарияД да се видят конкретните отговорности на всички за днешното състояние и всеки да си понесе последствията. И да се поставят ограничения, но не като пожелания, а като санкции.
Разбирам, колко тежко е положението в големите градове, особено в София: не стигат детски градини. Защото по времето, когато демографския срив беше на територията на ДГ, общините с ентусиазъм дадоха, продадоха, отстъпиха, преотстъпиха,разграбиха пустеещите детски градини под претекст, че те са едва ли не непотребен символ на миналото и НИКОЙ от обществото не се застъпи за нас.
Но продължавам да твърдя, че проблемът с многобройността на групите е проблем на нашата мекушавост и....алчност. Да, повече деца - повече пари. Но кой от нас не знае колко пагубни са препълнените групи не само за децата, но и за нас. Тогава?! Когато сме вземали решението на нашия живот да станем детски учители, ние сме знаели, че от тази професия не се забогатява. Че това е професия на духа, не на материалното. Че тя е престижна само около 24 май, 1 юни и, може би, в началото на септември. И се усеща колко сме необходими, най-необходими, по време на стачка.
Тогава да си върнем достойнството си: учителските съвети да поставят граници на пълняемост и заедно с директорите да ги отстояват.
Според мен има два момента в нашата работа на криворазбрано милосърдие: единият е този, в който уж съдействайки на обществото препълваме групите и вторият е когато ходим болни на работа, залъгвайки се със стоицизъм и незаменимост и икономии (защото всеки знае, че в последните години, под претекст, че не стигат парите, директорите не звемат заместници и се правят какви ли не еквилибристики, за да се отгледат децата в тези многобройни групи с намален екип). И в двата момента услугата, която правим на обществото е мечешка: в първия случай влошаваме качеството на нашата работа и вредим на здравето на децата, а и на собственото си здраве; във втория случай буквално сеем зарази. Кому е нужно това?! Не мислите ли, че ако застанем на мястото си и категорично откажем да препълваме групите и на улицата останат още повече деца, обществото ще се сепне и ще си изпълни своята част от обществения договор, свързан с отглеждането на децата. Защото де факто, в София не 8 000, а може би 10 000 са децата без места! Ето как ние помагаме на управляващите да си изграждат неправилна картина на състоянието с местата в София, например. И после ще ги обвиняваме, че не ни помагат в решаване на проблема с препълнените групи!! Как да ни помогнатт: за тях такъв проблем не съществува, благодарение на нас!
А що се отнася до принципа "Парите следват детето", за сега не се сещам за по-демократичен принцип. Тук проблемът отново като че ли не е в самият принцип, а в два момента, свързани с него: орязаните стандарти, по които се дават парите и......нашата алчност. За първото трябва да се борим, второто трябва да озаптяваме. Детската градина е като обикновена къща: винаги има нужда от още пари. Гледаш да заработиш нещо допълнително, но идва момент, в който казваш: "Стоп. Не мога повече. И аз съм човек и искам да живея по човешки - да имам време да се порадвам на децата, на слънцето, па макар то да не е това на Канарите, а в съседната градинка".
Крайно време е да спрем препълването на групите, заради парите, а да изградим групи, в които да можем да се радваме на децата!!!!!!!
Нямате права да коментирате тази публикация.