avatar

Наш ред ли е? (За книгата на Ивайло Динев)

Социален център “Аделанте” и Ивайло Динев имат удоволствието да Ви поканят на дискусия по повод идеите в туко-що излезлата книга “Наш ред е!”.  Сряда, 29.10.2014 г., от 19:00 в социален център “Аделанте”.

Имаме нужда да разберем два факта: за да се случи промяна, се изисква първо – осъзнато участие на мнозинството от хората, второ – алтернативни институции и правила, които да заменят диктуващите обществения живот днес. Задължението на активистите е да изработят вторите и да създадат локални примери, какъвто бе окупацията. Чрез тях могат да се изведат революционни ценности за солидарност и автономност, които да бъдат в основата на проекти за бъдещето. Без перспектива е всеки протест, в който няма стратегия за алтернативно управление. Всеки протест, отричащ едни за сметка на други управляващи, е бетониране на подмяната.

Още за книгата:

В “Наш ред е!” ще научите повече как бяха организирани протестите, какво съставляваше животът в окупираните университети, всекидневието на студентите, институциите и правилата, които създадоха децата на прехода. Книгата на Ивайло Динев е реконструкция на събитията в мемоарен ключ и опит за рефлексия върху студентските окупации и протести от 2013 г.

За автора студентските окупации представляват локален пример, чрез който могат да се изведат революционни ценности за солидарност и автономност, които да бъдат в основата на проекти за бъдещето.

Сряда, 29.10.2014 г., от 19:00 в социален център “Аделанте”
Вход – свободен!

Адрес:  България, София, ул. „Гурко“ №27 (сградата във вътрешния двор)

http://sc-adelante.org/





Вижте също :



Кой е вашият избор? “REFORM!” или “REMODEL!”?


+ Студентските събрания – възможност за автономна и демократична академична общност
+  Окупацията като следствие на нищетата в образованието



За Окупацията след "осана" и "разпни го"


Ректоратът на Софийския университет е окупиран от малко повече от седмица, много други университети не само в София, но и в страната също бяха окупирани от студентите си. За това кратко време се изговори и изписа толкова, че вече може да се издаде двутомна антология за окупациите. И все от хора, които твърдят, че знаят какво се случва, без дори да са били там. Медии, журналисти и активисти с явни и прикрити политически и икономически пристрастия (и амбиции), партийни функционери и цели партии не спряха да слагат думи в устите на „Ранобудните студенти“ от всички университети. Да ги квалифицират по оста „ляво-дясно“, да се опитват да ги употребят за своите си амбиции.

Но кой чу какво казват студентите? Кой видя какво и – още по-важно – как правят те? Като студент не можеш да останеш безразличен към започналата окупация. Aз бях и продължавам да бъда на студентските асамблеи и в работните групи в Ректората на СУ и видях, че нещата са много по-различни от това, в което се опитват да ни убедят политически и олигархично обвързани журналисти, медии и активисти. Както тези от дясно, така и тези от ляво. И това затвърди вътрешното ми усещане, че се случва нещо истинско и демократично, заслужаващо подкрепа и участие.




Младежки протест със старческо лице
Какво вижда от студентските протести телевизионният зрител ако няма друг източник на информация? Кои са лицата, които видяхме от това "студентско" шествие ? Какви са изводите, които могат да бъдат направени?



Този текст се опитва през анализ на един конкретен социален протест да провери как се конструира хегемонен публичен дискурс, как се задават доминантни интерпретации на едно гражданско действие и в крайна сметка как се изработва „здравият разум“ за политическото на съвременното българско общество? Той е опит за „плътно описание“ на синдикалните действия на учителите от есента на 2007 г., но по-далечната му цел е да ...