в "Малко е хубаво. За икономиката, като че хората имаха някакво значение", 1973 г. 

Образованието не може да помогне, докато не отреди подобаващо място на духовното. Преподаването на научни дисциплини, които са непромокаеми за нещата, отиващи отвъд материалното, т.е. за основните принципи на съществуването ни, не е в състояние да образова човека, и, като следствие от това, не може да бъде полезно за обществото.

Някои твърдят, че неуспехът на образованието се дължи на суперспециализацията. Ала това е само частична и неточна диагноза. Специализацията сама за себе си не е сбъркан образователен принцип, защото каква би могла да е алтернативата? Повърхностно нахвърляне на всички основни теми? Или продължително генерално/общо учене, при което всеки да бъде задължен да прекарва времето си, прелитайки над предмети, в които не държи изобщо да се задълбава, докато е принуден да стои далеч от нещата, които го интересуват истински? Това не може да бъде правилният отговор, защото може да произвежда единствено типа интелектуалец критикуван като "всезнайко" - имащ мнение по всички въпроси на съвремието. Това имане на отношение е по-скоро свидетелство за неграмотност, отколкото за сериозно знание. Казва Конфуции: "Желаете да ви кажа определението си за знание? То е да признаеш, че знаеш нещо, когато го знаеш, и да признаеш, че не знеш, когато не го знаеш. Това е то знанието."

____________________

Повече за философската линия "малко е хубаво" тук или тук (на английски).